Определение № 8010 от 25.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8010 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20261110100468 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на *********, с която срещу А. Г. са предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. № 407/2025 г. на РС Гълъбово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Съдът при извършване на проверка за допустимост на предявените искове, намира, че същите са недопустимо и преждевременно предявени, доколкото заповедният съд не е извършил преценка за влизане на заповедта в сила и наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Съобразно чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението заповедният съд следва да даде указания на заявителя, че може да предяви иск за вземанията си. За да се приложи разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, трябва да са налице две кумулативни предпоставки: да е връчено съобщението по чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В случая тези предпоставки не са налице.

Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на посочения от заявителя в заявлението адрес по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, съвпадащ с регистрираните адреси на длъжника. Видно от върнатите по делото съобщения на този адрес връчителят нито е посочил данни, че длъжникът не живее на адреса, нито е посочил техния източник, както кумулативно изисква императивната разпоредба на закона. Ето защо, разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК не може да се приложи в случая, тъй като няма данни длъжникът да не живее на адреса, който е обявил пред държавните органи по смисъла на чл.

1

94 ЗГР. Тълкуването на тази разпоредба и нейното изменение се основава изцяло на разрешението в чл. 14, § 1, б. „в“ вр. т. 2 и чл. 20 Регламент (ЕО) № 1896/2006 и на практиката на СЕС по тези въпроси.

В допълнение на горното, няма данни да е изпълнена процедурата по чл.

47, ал. 3 ГПК за връчване чрез работодател. С оглед изложеното, настоящото производство следва да бъде прекратено като недопустимо образувано.

Заповедният съд, преди да даде указания по реда на чл. 415 ГПК следва да извърши преценка относно влизане на заповедта за изпълнение в сила (според събраните данни дали длъжникът живее на адреса, на който заповедта му е била връчена по реда на чл. 47 ГПК) и след връчване чрез работодател.

Воден от горното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр.д. № 468/2026 г. по описа на СРС, образувано въз основа на искова молба, вх. № 4707/09.01.2026 г., подадена от **********, с която срещу А. И. Г. са предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. № 407/2025 г. на РС Гълъбово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд.

След влизане в сила на определението да се изпрати препис от същото по ч.гр.д.№ 407/2025 г. на РС Гълъбово.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2