Решение № 351 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110217681 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на лицето Л. Й. Г., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Б., срещу Заповед за задържане на лице № 463зз-647/27.11.2025 г., издадена от хх, на длъжност ст. Инспектор при ОСПС СДВР.

В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че процесното задържане не било законосъобразно, като се твърди, че обжалваната заповед е нецелесъобразна и издадена при неправилно прилагане на материалния закон. Иска се отмяната й. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но се представлява от адв. хх който иска от съда да отмени процесната заповед, като сочи, че поддържа жалбата и аргументите в нея. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното:

От събраните по делото доказателства е видно, че на 26.11.2025 г., в гр. София, Л. Й. Г., с ЕГН ********** бил задържан с процесната заповед за задържане на лице с № 463зз-647/27.11.2025 г., издадена от хх., на длъжност ст.

Инспектор при ОСПС СДВР.

Посоченото в нея основание за задържането му е „проверка за извършено престъпление по чл. 216 и чл. 325 от Н.К. Хвърля предмети по граждани и служители на МВР и чупи стъкла на лек автомобил на ул. „Бачо 1

Киро“ и бул. „Александър Дондуков“.

Заповедта е връчена на лицето срещу подпис, а към заповедта е приложена декларация, с която задържаният е декларирал, че е запознат с правата си.

При установените факти съдебният състав намира следното от правна страна:

Предмет на това производство е законосъобразността на издадената заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от посочения закон.

За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в определената за това форма, при спазване на правилата на административното производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа, съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.

От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.

Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено какво е основанието, заради което лицето е задържано.

Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде мотивирана така, защото задържаното лице да получи ясна представа защо именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането му, както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на служителя, който е издал заповедта и макар и формално посочено се посочва и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на задържането на лицето, както и къде същият следва да изтърпи това задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и адрес. По делото не е представената декларация от която да е видно, че на задържания са разяснени правата, което категорично нарушава правото му на защита.

2

Съдебният състав намира, че заповедта е незаконосъобразна. Това е така, защото формално посоченото основание за задържане не изпълнява целта на закона, тъй като така посочено, то не е достатъчно. Словесното формулиране на основанието не изпълнява целта на закона, защото задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от властите. Освен това, в самата заповед липсват каквито и да било фактически основания за задържането на лицето, а те задължително следва да бъдат част от нейното съдържание, за да се приеме, че тя е законосъобразна от външна страна.

Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до единствена последица - нейната отмяна.

Предвид изхода на делото разноски се дължат на жалбоподателят,.

Видно от представеното по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие /л. 22 от делото/, са уговорени разноски на основание чл. 38 от ЗА.

Предвид това вр. чл. 18, ал. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в полза на адв. Бояджиев следва да се присъдят разноски в размер на 500,00 лв., или 260,00 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на лицето лицето Л. Й. Г., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Б., срещу Заповед за задържане на лице № 463зз-647/27.11.2025 г., издадена от хх на длъжност ст. Инспектор при ОСПС СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на адв. Д. Б., сумата от 500 лева, или 260, 00 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК вр чл. 38 ЗА вр. чл.

18, ал. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред АССГ в 14дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3