Решение № 204 от 07.05.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Плевен, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. Д. като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20244400500769 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 1005 от 17.07.24г по гр. Дело № 5005/21г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.

124 от ГПК, вр. чл. 71 , ал. 1, т. 1 и т . 2 от Закона за защита от дискриминацията, че Г. В. В., ЕГН **********, адрес за кореспонденция гр.

Плевен, ***, общ. Плевен, обл. Плевен, настоящ адрес гр. Ловеч, ***, e-mail:

***, общ. Ловеч, обл. Ловеч, постоянен адрес с. ***, УЛ. *** общ. Велико Търново, обл. Велико Търново е дискриминиран от АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. ПЛЕВЕН, VIII- ми състав.

С решение по същото дело №1169/5.09.2024г РС – Плевен е оставил без уважение молба от Г. В. В. по чл. 250 от ГПК.

Въззивна жалба срещу първоначалното решение е постъпила от Административен съд – Плевен , в която се възразява, че решението е незаконосъобразно. Твърди се, че решението е недопустимо, алтернативно неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Възразява се, че в подадената от Г. В. искова молба /уточнена по указание на РС/ се претендира осъждане на Административен съд Плевен като се установи извършено нарушение на ЗЗДискр., както и да се осъди същия да 1 преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Твърди се , че му е отказано предоставяне на правна помощ по две съдебни производства, а именно по дела №№ 52/2021 и 72/2021 по описа на Административен съд Плевен, заведени от В.. Сочи се, че се предявява установителен иск по чл.71, ал 1 т 1 и т 2 от ЗЗДискр. ИМ е правно обоснована и с разпоредбите на чл.4 и чл.6 от ЗЗДискр., чл.З, чл.6, §1, чл.13, чл.14, чл.17 и чл.18 от КЗПЧОС, чл.6, чл.29, ал.1, чл.31, ал.5, чл.38, чл.45, чл.56, чл.57, ал.1 и чл.117 от Конституцията,чл.З от ЗИНЗС. В ИМ още се сочи, според въззивника, че е завел пред Административен съд Плевен посочените две дела, като с определения по същите му е отказано предоставяне на безплатна правна помощ. Твърди, че е дискриминиран по признак „лично положение" на затворник и „етническа принадлежност". Описва случай на друг лишен от свобода - М С. Й., за когото сочи, че е от ромски произход, и на който Административен съд Плевен е предоставил правна помощ , за да обоснове дискриминация по признак „етническа принадлежност", доколкото В. е от български етнос. Описва и постановени съдебни актове по други заведени от В. дела - пред други съдилища, по които В. е получил безплатна правна помощ, за да обоснове дискриминация по признак „лично положение".

Според въззивника посочените от ищеца в ИМ две дела по описа на Административен съд Плевен действително са заведени от него пред съда. По тях са постановени определения, с които е отказано предоставяне на безплатна правна помощ, като е прието, че В. разполага със средства за заплащането на правна помощ. Отказано на същото основание е и освобождаване от заплащането на държавна такса. Срещу постановените определения са подадени частни касационни жалби, като определението по дело 52/2021 е оставено в сила от тричленен касационен състав на съда, а касационната жалба срещу определението, постановено по дело 72/2021 е върната на В. поради неотстраняване на нередовности.Според въззивника Административен съд Плевен не е имал никаква представа, и не са налице по посочените дела доказателства за това каква е етническата принадлежност на В. и на другия посочен от него л.св. -М С. Й.. Възразява се също така, че съдебното решение е недопустимо, доколкото в исковата молба, по която е постановено, имплицитно съдържа в себе си искане да бъде установено със сила на присъдено нещо, че съответният правозащитен орган, ответник по иска, е постановил незаконосъобразни/неправилни съдебни актове, макар и същите да не са отменени по съответния ред, като няма твърдения, нито доказателства, че е налице такава отмяна. Освен това, разпоредбата на чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. изисква „да възстанови положението преди нарушението", което означава, че следва да се предостави правна помощ и да се освободи от държавна такса при наличие на влезли в сила съдебни актове за обратното.

Възразява се, че при приемане на решението за допустимо, следва да се счете същото за неправилно, тъй като РС не е уважил искането на Адм С – Плевен за събиране на писмени доказателства, респективно посочени 2 бр. дела, които има значение за спора по същество. При липсата на тези доказателства съдът не е могъл да обсъди всички относими към спора 2 доказателства.

Според въззивника ищецът В. е поискал да му бъде предоставена безплатна правна помощ за процесуално представителство по посочените в ИМ дела. Съгласно чл.23, ал.2 от ЗПП, системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Сочат се обстоятелствата, които съдът следва да съобрази.

Според въззивника е видно, че В. редовно получава парични преводи, което е установено от съда и тези доказателства за налични средства у В. са дали основание на съда и по двете дела да постанови отказ от предоставяне на безплатна правна помощ.

Освен това В. е представил договор за дарение от 02.03.2019 г. /л.58 от дело 52/2021/, като видно от същия, получава безвъзмездно сумата от 100 /сто/ лева месечно. С оглед този факт твърденията в ИМ, поставила начало на съдебното производство, че няма никакви доходи, са неоснователни. Според въззивника в договора за дарение е записано, че получените средства следва да се използват само за вещи от първа необходимост и не могат да се използват за заплащане на държавни такси по водени от него дела, но дори според този договор няма пречки същите средства да могат да се използват за заплащане на правна /адвокатска/ помощ. Документът удостоверява неблагоприятни за ищеца В. факти и е представен в оригинал.

Според въззивника по дело 52/2021 е представена справка от всички Служби по вписвания за периода 05.07.2016 г. - 05.07.2021 г. за Г. В. В.

/л.л.119-130 от това дело/. В същата са налице данни за десетки имоти. Вярно е, че по отношение на голям брой от тези имоти, собственост на В., са налице наложени възбрани от КПКОНПИ и комисиите, на които същата е правоприемник - КУИППД и КОНПИ. Но освен наложени възбрани са налице и вдигнати такива. Освен това, съгласно закона, налагането на възбрана не възпрепятства управлението на съответните недвижими имоти, включително отдаването им под наем, което води до реализирането на доходи от В..

Договорите за отдаване под наем на недвижими имоти не е задължително да се вписват. Но в справката са налице вписани договори по отношение на един имот. От т.2 на справката е видно, че В. е наемодател, като получава наем в размер на 1200 лева за свой имот, като от т.19 е било видно, че същият недвижим имот е отдаден под наем на същия наемател значителен период порано, като от 01.07.2014 г. договорът за наем е продължен. Видно от същата справка, В. е продал притежавани от него идеални части от други два недвижими имота, като първият е продаден на 14.12.2017 г., видно от т. 17 на справката, а вторият на 16.12.2019 г., видно от т.28 на справката. От т.21 и т.27 на справката е видно, че наложени от КПКОНПИ и КУИППД възбрани върху негови недвижими имоти са били вдигнати, съответно на 16.03.2018 г. и 18.07.2016 г., като тези имоти и продадените от него имоти по т.17 и т.28 от справката са различни.

Според въззивника, както към момента на подаване на жалбите пред 3

Административен съд Плевен, така и към момента на постановяване от съда на определенията по посочените две дела, с които е отказана безплатна правна помощ, В. притежава недвижими имоти, които не са възбранени, а от възбранен имот получава наем.

Освен това, според въззивника, съгласно чл.119, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/, след влизането в сила на определението за налагане на обезпечителни мерки въз основа на мотивирана молба от заинтересованото лице или по искане на Комисията съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено обезпечение, в случаите на неотложна необходимост. В. е имал възможност да поиска освобождаване на средства за да извърши плащане за адвокат по посочените от него дела. Ако за разрешаване на плащането е било необходимо време, доколкото съответният граждански съд е следвало да постанови определение по въпроса, което да влезе в сила, В. е имал възможност да поиска удължаване на срокове по същите дела, до постановяване на съдебен акт по негово искане за освобождаване на средства за плащане на адвокат. В случая нито е искано разрешение от гражданския съд, нито е подадена молба за удължаване на срокове до влизане в сила на определението на гражданския съд.

Административен съд Плевен по заведените дела освен доходите и имуществото на В. още е установил, че същият е в добро общо здравословно състояние, женен, няма непълнолетни деца, които да издържа.

По тези причини е прието, че не са налице условията по чл.23, ал.З от ЗПП, като е констатирано, че В. може да си позволи заплащане на адвокатско възнаграждение. Това е основанието да се откаже предоставянето на безплатна правна помощ по тези дела, видно от постановените по тях определения.

Възразва се също така, че по всяко дело, по което постъпи искане за безплатна правна помощ, съдът извършва преценка дали са налице основанията за предоставянето й. Такава преценка е извършена и при дела, заведени от л.св. М С. Й., и същата му е предоставена не поради факта, че е от ромски произход, както твърди ищецът, а защото не е разполагал със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. По други заведени от В. дела пред други съдилища правна помощ му е била предоставена, защото явно по тези дела не са били събрани доказателства, че разполага със средства за заплащането й. По дела 52/2021 и 72/2021 по описа на Административен съд Плевен обаче са събрани доказателства, че В. разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, и по тази причина му е отказано предоставянето на безплатна правна помощ.

По отношение на твърденията, че е налице дискриминация поради факта, че не е освободен от заплащане на държавни такси, следва да се съобрази следното: в чл.83, ал.1 и ал.2 от ГПК са посочени случаите, в които такси и разноски по производството на делата не се плащат. Същата разпоредба е приложима и по административните дела, каквито са дела №52 и 4

№72 по описа на Административен съд Плевен за 2021 г., съгласно чл.144 АПК. По тези дела не е налице иск, посочен в разпоредбата чл.83, ал.1 от ГПК, а посочените в чл.83, ал.2 от ГПК обстоятелства не се налице.

Според въззивника, в случая по посочените дела състави на Административен съд Плевен са установили, че В. разполага с налични парични средства и със значителен брой имоти, и поради тази обстоятелства не може да бъде освободен от заплащане на държавна такса.

Твърдението в съдебното решение, че на други лишени от свобода при сходни условия е предоставена правна помощ, и в сравнение с тях ищецът е бил неравно третиран, е неоснователно. Не са представени доказателства, че за тези трети лица по делата, по които са освободени от държавни такси и им е предоставена правна помощ, са представени доказателства за доходи в размери, сравними с тези на В., нито че притежават недвижими имоти, които по брой поне доближават броя на недвижимите имоти, притежавани от В..

Освен това, ако такива доказателства са били представени, на същите лица предоставянето на правна помощ и освобождаването от държавни такси би било в нарушение на разпоредбите на ГПК.