Решение № 15 от 22.03.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Перник, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА в присъствието на прокурора Красимир В. Тренчев като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241700600053 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 46/ 31.10.2023 г., постановена по НОХД № 922/2023 год. по описа на районен съд Перник е признат подсъдимия Г. П. М. - роден на *** в ***, с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес: ***, българин, с българско гражданство, *** образование, неженен, неосъждан, работещ, с ЕГН:**********, за ВИНОВЕН в това, че: на ***, в ***, в условията на продължавано престъпление, не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие - Заповед за защита № ***, издадена въз основа на съдебно решение № 1214/17.11.2022 г. по гр.дело № 5537/2022 г. по описа на Районен съд гр.Перник в полза на С.С.В. и детето Р. Г. М., с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.С.В., включително чрез средствата за отдалечена комуникация, и му е забранено да приближава С.С.В., жилището и находящо се в ***, както и всяко друго жилище, на което се установи, местоработата на С.С.В. /***/, детската градина на детето, както и местата й за социални контакти и отдих на по-малко от 100 /сто/ метра, като три пъти звънял на В. от ползвания от него телефонен номер +*** на ползвания от нея телефонен номер +*** /в 14,47 часа осъществил две позвънявания и в 14,50 часа - едно позвъняване/, и на улица „***“, в близост до кръстовището от улица „***“ и ул.„***“, приближил С.С.В. на по- малко от 100 метра - престъпление по чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от 1

Наказателния кодекс, за което на основание чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.1 от Наказателния кодекс го ОСЪДИЛ на наказание лишаване от свобода за срок 3 /три/ месеца.

На основание чл.66, ал.1 от Наказателния кодекс районния съд ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда районния съд се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските.

Против така постановената присъда в срок е постъпила въззивна жалба от адв.М. като защитник на подсъдимия. В жалбата се сочи, че неправилно районния съд е приел за извършено престъплението по чл.296 НК. Според жалбоподателите целта на подсъдимия не била да наруши ограничителната заповед, а да види децата си. За последните и за бившата съпруга не били настъпили вреди от деянието. Поради всичко това се моли да бъде постановена нова оправдателна присъда.

Същите съображения се поддържат и в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Г. П. М. и свид.С.С.В. живеели във фактическо съпружеско съжителство, по време на което се родила дъщеря им- Р. Г. М.. В периода на съжителство отношенията им се влошили, като В., заедно с малолетното дете, напуснала дома им и заживяла в общинско жилище в ***. Независимо от горното М. продължил да търси контакт със свидетелката по повод желанието му да вижда и да се грижи за дъщеря си.

На ***, в производство по Закона за защита от домашното насилие /гр.дело № 5537/2022г. по описа на PC Перник, образувано по молба на свид. В./, на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН била издадена заповед за незабавна защита № ***, с която били наложени мерки за незабавна защита на С. В. и малолетното дете Р. М. срещу подсъдимия Г. М. за осъществени от последния актове на домашно насилие в период от *** до *** Същият бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. и детето си, включително чрез средства за отдалечена комуникация, забранено му било да приближава В. и детето, жилището им в *** и всяко друго жилище, на което се установят, местоработата на В., детската градина на детето, както и местата й за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100 метра. Заповедта за незабавна защита произвела действие незабавно и подлежала на изпълнение до издаване по делото на заповед за защита или отказ на съда за издаване на такава.

На 17.11.2022 г. с Решение №1214/17.11.2022 г. по образуваното гражданско дело 2

№5537/2022 г. по описа на P C - Перник, потвърдено с Решение № 98/08.03.2023 г. по в.гр.дело № 62/2023 г. по описа на ОС - Перник, съдът уважил молбата на молителката С. В. и наложил мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН за осъществените актове на насилие от страна на подсъдимия в горепосочения период. Издадена била и Заповед за защита № *** по гр.дело № 5537/2022 г. по описа на Районен съд Перник, съгласно която М. бил задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на В. и детето, включително чрез средствата за отдалечена комуникация, наложена му била забрана да приближава В. и детето, жилището в *** и всяко друго жилище, на което се установи, местоработата й, детската градина на детето, както и местата за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100 метра за срок от девет месеца, считано от постановяване на решението и издаване на заповедта за защита /от 17.11.2022 г./. Заповедта съдържала и предупреждение към Г. М. за последиците от неизпълнението й, а именно, че полицейският орган, констатирал нарушение на същата, незабавно задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.

Постановеното по гражданско дело № 5537/2022 г. по описа на P C Перник Решение №1214/17.11.2022г. и издадената въз основа на него Заповед за защита № *** били обявени и връчени лично на М. и на свид. В. в проведено на 17.11.2022 г. открито съдебно заседание, удостоверено в съдебния протокол.

Въпреки така издадената заповед за незабавна защита, а впоследствие и издадената заповед за защита от домашно насилие № *** и наложените мерки за защита, подсъдимият не съобразявал поведението си с тях. По този повод свидетелката С. В. неколкократно подавала сигнали до органите на МВР, като във връзка с един от сигналите за нарушаване на по-рано издадената заповед за незабавна защита било образувано досъдебно производство № 559/2022 г. по описа на 01 РУ-ОДМВР- Перник. Независимо от горното М. продължил да търси контакт с В. и детето, включително чрез телефонни обаждания, което мотивирала свидетелката да блокира входящите телефонни обаждания на М. от ползвания от него телефонен номер +*** към нейния мобилен телефон с телефонен номер +***. Макар и блокирани, обажданията се отразявали в регистрите на мобилния апарат на В. .

На ***, през деня, във времевия период от 14,47 часа до 14.50 часа Г. М. позвънил общо три пъти от ползвания от него телефонен номер +*** на телефонния номер на В. +*** /два пъти в 14,47 часа и веднъж в 14.50 часа/. Входящите телефонни обаждания били възприети визуално от В., тъй като на мобилния й телефон се получавали известия за тях.

Обажданията свидетелката получила в момент, в който влизала в сградата на ОДМВР - Перник, за да се осведоми действаща ли е заповедта за изпълнение при обжалване, тъй като узнала, че междувременно М. е депозирал въззивна жалба срещу решението, постановено по гражданско дело № 5537/2022 г. по описа на PC - Перник.

Малко преди това, докато пътувала с автомобила си марка „Фолксваген“ модел „***“ с рег. № *** от жилището си в *** към сградата на ОДМВР в гр.Перник, ул. „Самоков“ № 1, на кръстовище в ж.к. „***“ тя била възприета от подсъдимия. В същия момент той управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „***“, а с него пътувал племенникът 3 му свид. И.Б.. М. последвал В. до мястото, на което паркирала в района на ОДМВР - Перник, след което, подозирайки, че отиването й има връзка с него, направил опит да осъществи телефонна комуникация с нея чрез горепосочените позвънявания. Същият възприел, че свидетелката влязла в Първо РУ, намиращо се в сградата на дирекцията. След като паркирал своя автомобил наблизо М. зачакал излизането на В. в градинката, намираща се пред сградата на Община Перник, откъдето виждал входа на Първо РУ - ОДМВР- Перник. Около 16,00 часа тя излязла от сградата на ОДМВР-Перник и се насочила към намиращата се наблизо Община Перник, за да плати наема на жилището си. М. преместил автомобила си на паркинга зад Общината близо до автомобила на свидетелката. След кратко време я забелязал да излиза, да отива до колата си, вземайки вещи от нея и да се насочва към кафе „***“ и аптека „***“ в края на улицата. В. се движела пеша по тротоара на улица „***“ в посока към кръстовището с улица „***“, отдалечавайки се от сградата на Община Перник и паркинга. Подсъдимият решил да я последва и затичал след нея. В момент, в който свидетелката достигнала кръстовището преди пешеходната пътека, пресичаща ул.„***“ и водеща към аптека „***“, която възнамерявала да посети, спряла и се огледала за безопасно пресичане, при което видяла М. да приближава към нея, на разстояние около 50 метра.

Действията на подсъдимия били възприети и от свидетелите В.И. и В.С. полицейски служители при 01 РУ- ОДМВР-Перник, които по това време се намирали в същия район. На двамата било известно по служба, че срещу М. има издадена заповед за защита и че същият има забрана да доближава В. на разстояние по-малко от 100 метра, поради което възприемайки действията му, го задържали на около 50 метра от пешеходната пътека, намираща се на кръстовището на ул. „***“ с ул. „***“, до която по това време се намирало защитеното лице.

Така установената от въззивния състав фактическа обстановка е безспорна, съответства на възприетата и от първоинстанционния съд. Основава се на самостоятелен анализ от окръжния съд на събраните по делото доказателства.

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи. Направените правни изводи са правилни.

При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е обвинен, при анализ на доказателствата, който напълно се възприема от контролната инстанция като свой, поради което не се налага неговото преповтаряне.

4

При така изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация на деянието.

Неотносими са възраженията във въззивната жалба, че от престъплението не са настъпили вреди за С. В. и Р. М.. Деянието по чл.296 НК е такова на формално извършване и не предвижда вредоносен резултат.

По същата причина неотносими са и възраженията, че целта на подсъдимия не била да предизвика страх у двете, а да види детето си.

Квалификацията на извършеното от подсъдимия престъпление е точна.

При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване или изменяване на обжалваната присъда, в частта й, с която подсъдимия е признат за виновен по предявеното му обвинение.

При определяне на наказанието, районен съд е отчел всички обстоятелства, имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, при което е приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Наложеното наказание е в неговия минимум, което е дори неоправдано снизходително с оглед на установената упоритост и последователност от страна на подсъдимия при нарушение на издадената ограничителна заповед.