Решение № 2222 от 19.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2222 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330113593 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /заместен в хода на процеса от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД / срещу Л. И. М., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1049.54 лева – падежирала главница по договор за стоков кредит № *** от 01.12.2019 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с подписване на Приложение № 1.1 от 02.10.2020 г. към Договор за цесия от 17.06.2020 г. и 75.28 лева – обезщетение за забава за периода от 01.03.2020 г. до 26.03.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 25.05.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8562/2021 г. по описа на ПРС.

Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.

Искът за възнаградителна лихва е оттеглен в срока за отстраняване на нередовносите на исковата молба с молба от 31.10.2022 г. /л.30/ и не е предмет на делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който оспорва иска. Оспорва цесията да е породила действие спрямо ответника, доколкото същият не е надлежно уведомен за нея. С оглед изложеното се иска отхвърляне на исковете.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 8562/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по 1 настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.420, ал.1 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, уговорка за наказателна надбавка, размер на същата, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията си.

С Определение от 23.02.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че между ответника и банка „ДСК“ АД е сключен договор за стоков кредит № *** от 01.12.2019 г., по силата на който на ответника е предоставен заем в размер на 2653 лева за закупуване на стоки от магазин „Зора ММС“ ООД. Не се спори, че заемната сума е предоставена, не се спори, че по договора са останали незаплатени търсените суми, както и че е настъпил падежа на вземанията по него.

Не се спори, че банка „ДСК“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД са сключили договор за цесия, с който са прехвърлени вземаниятана банката срещу ответника в полза на ищеца.

Спорно по делото е породила ли е правно действие цесията спрямо ответника – уведомен ли е надлежно същия за нея.

Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 17.06.2020 г. и приложение № 1 към него /л.7 и л.18/ вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. Доколкото ответникът не е оспорил Приложението съдът не е давал указания на ищеца да го представя в цялост. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 20/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.

Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо за прехвърляне на вземането /л.19/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника.

Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по 2 т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.

Същото се прилага независимо, че по делото ответникът не участвал в личното си качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че не настъпват последиците на чл.99, ал.4ЗЗД, не може да се направи единствено от обстоятелството, че не ответникът лично в качеството му на длъжник, а особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея, включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат, свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при връчване на уведомление за прехвърляне на вземане.

С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл.

235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.

Видно от договор за стоков кредит № *** от 01.12.2019 г. /л.7/, „Банка ДСК“, като кредитодател е предоставила на ответника, като кредитоплучател стоков кредит в размер на 1256.68 лева, за закупуване на *** с цена 1199 лева. В договора е уговорена фиксирана годишна възнаградителна лихва в размер на 39.73 % годишно. Предвидено е кредита, ведно с възнаградителната лихва, да бъде издължен за срок от 12месеца, считано от 25.12.2019 г. до 01.12.2020 г.

С исковата молба се претендира главница в размер на 1049.54 лева и 75.28 лева – обезщетение за забава за периода от 01.03.2020 г. до 26.03.2021 г. Ответникът не оспорва размера на дължимите вземания, а и не доказа да е заплатил дължимите по договора суми, поради което искът за главницата ще се уважи като основателен.

Обезщетението за забава изчислено по реда на чл.162 ГПК от съда, с помощта на онлайн калкулатор, съобразно падежа на вземанията за главница е в размер на 74.20 лева, до която сума искът като основателен ще се уважи, а за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 75.28 лева – искът ще се отхвърли.

Като законна последица от уважаване на иска за главница, ще се присъди и законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 25.05.2021 г. до окончателното плащане.

3

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца. Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство - 27.70 лева – платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Общо разноски за заповедното производство – 77.70 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят изцяло.

В исковото производство ищецът е направил следните разноски – 25 лева – платена държавна такса и 400 лева – депозит за особен представител.

В исковото производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт, от който е подадена исковата молба и уточнителните молби. В исковата молба се претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Претендира се и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като няма доказателства за заплащане на такова. Общо разноски за исковото производство в размер на 525 лева, които ще се присъдят изцяло.

Ответникът не доказа направата на разноски. Същият е участвал по делото чрез назначен особен представител.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ч е Л. И. М., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от *** сумата в размер на 1049.54 лева – падежирала главница по договор за стоков кредит № *** от 01.12.2019 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с подписване на Приложение № 1.1 от 02.10.2020 г. към Договор за цесия от 17.06.2020 г. и 74.20 лева – обезщетение за забава за периода от 01.03.2020 г. до 26.03.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 25.05.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8562/2021 г. по описа на ПРС , като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за горницата над уважения размер от 74.20 лева до пълния предявен размер от 75.28 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Л. И. М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 525 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 77.70 лева – разноски по ч.гр.д. № 8562/2021г. по описа на ПРС по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4