Решение № 10 от 12.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело № 20255001000581 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. К. П. против Решение № 54/ 13.02.2024 г. по т. д. № 264/2023 г. на ОС – Стара Загора, с което са отхвърлени предявените против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 100 000 лв., частичен от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука й С.Е.С. вследствие на ПТП на 28.12.2022 г., както и за сумата от 428 лв. за разходи за погребение.

Жалбоподателката оспорва извода на окръжния съд за липса на особено близка връзка с починалия й внук, в който смисъл излага доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че първоинстанциoнният съд не е извършил правилна оценка на доказателствата по делото, които по категоричен начин сочат наличието на изключително близки отношения между тях. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с което да се уважат в пълен размер предявените искове.

ВъззИ.емият ЗК „Лев Инс“ АД чрез пълномощника си оспорва 1 въззивната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

М. К. П. е предявила против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 100 000 лв., частичен от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук С.Е.С., починал вследствие на настъпило на 28.12.2022 г. ПТП, както и за имуществени вреди в размер на 428 лв. за разходи за погребение.

Отговорността на застрахователя произтича от сключения между него и прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което неговата отговорност е обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.

От представената във въззивното производство Присъда № 15/ 30.04.2024 г. по НОХД № 233/ 2024 г. на ОС – Стара Загора, влязла в сила на 10.10.2025 г., е видно, че И.П.К. е признат за виновен за това, че на 28.12.2022 г. на път 1 – 6у, км. 330 + 300 при управление на моторно превозно средство – л. а. „Ауди А6“ с рег. № *** поради нарушаване правилата за движение (чл.

20, ал. 2 ЗДП) по непредпазливост е причинил смъртта на С.Е.С..

Не е спорно по делото, че по отношение на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗК „Лев Инс“ АД по полица № BG/22/* със срок на действие 26.04.2022 г. до 25.04.2023 г.

Гореизложеното налага извод за наличие на материалноправните предпоставки на чл. 477, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от процесното ПТП вреди.

Ищцата М. К. П., която е баба на починалия С.Е.С., обосновава претенцията си за неимуществени вреди с твърдения, че са живели в едно домакинство, отношенията между тях били много близки, помагали са си 2 взаимно както финансово, така и морално, с внезапната му смърт е загубила материалната и морална подкрепа, на която е разчитала, обзело я чувство на безизходица, празнота и несигурност, което ще я преследва, докато е жИ..

Съгласно чл. 493а, ал. 3 КЗ материално легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт са съпруга или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ. С нормата на ал. 4 е разширен кръга на правоимащите лица, като е предвидено, че извън лицата по ал. 3 по изключение право на обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.

Кодексът за застраховането не дава неограничена възможност за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги на всички близки на починалия, които страдат от смъртта. Правото на обезщетение на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ възниква по изключение – при наличие на трайна и дълбока емоционална връзка. Видно от мотивите на ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с найблизките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). В мотивите на решението е посочено, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Въпреки това право на обезщетение следва да им се признае само когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, дълбока и трайна, отличаваща се от обичайните и нормални отношения между близки, която силна връзка е обусловила морални болки и страдания с по - голям интензитет и продължителност от обичайните такИ.. Т. е. дори ищецът да не е сред най - тесния родствен кръг той ще има право на обезщетение само ако за разлика от обичайните житейски ситуации е бил сред най - близките хора на починалия.

3

Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на смърт на лице, попадащи в кръга на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ, е част от основанието на иска, която следва да бъде установена при условията на главно и пълно и доказване от ищеца. Такава връзка е налице, когато се твърдят конкретни житейски обстоятелства, въз основа на които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на родственик извън кръга по чл. 493а, ал. 3 КЗ е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. Не е допустимо съдът да се позове на обстоятелства, установени в хода на процеса, които ищецът не е посочил в исковата молба, за да обоснове изключението по чл. 493а, ал. 4 КЗ. В случая в исковата молба не са изложени конкретни факти от живота на ищцата и починалия й внук, от които да се направи извод, че връзката им е била особено близка в сравнение с нормалните взаимоотношения на обич и привързаност. Посочено е единствено, че ищцата е живяла в едно домакинство с починалия, но това обстоятелство не е достатъчно да обоснове извод за съществуване на емоционална и духовна връзка по - силна и дълбока от обичайната.

Действително от показанията на св. Ш.У. се установява, че ищцата е отглеждала починалия от раждането му до 12 годишна възраст, когато майка му го е взела при себе си в новото си семейство, както и че след като се оженил, се върнал да живее при баба си със семейството си, с която споделял едно домакинство до смъртта си, но предвид липсата на подобни твърдения в исковата молба съдът не следва да ги зачете и обсъжда при преценка степента на близост между тях. Скръбта, тъгата и болезнено преживяната смърт на родственик са нормална човешка реакция, но, за да обоснове присъждане на обезщетение на лице по чл. 493а, ал. 4 КЗ, е необходимо да се твърдят и докажат наличието на особени и конкретни житейски факти, от които да се направи извод, че по своето съдържание и интензитет връзката между ищцата и починалия надхвърля обичайните предели на взаимната обич и морална подкрепа, твърдения в каквато насока не са изложени в исковата молба. По изложените съображения настоящият състав намира, че не се установи по делото между ищцата и починалият й внук С.Е.С. да е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на 493а, ал. 4 КЗ, поради което предявеният иск за претърпените от смъртта му неимуществени вреди правилно е отхвърлен като неоснователен. В тази част обжалваното решение 4 следва да се потвърди като законосъобразно.

Предявеният иск е основателен по отношение на претенцията за имуществени вреди. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обхваща и имуществени вреди, претърпени от трети лица, вследствие на притежаването или използването на превозно средство по време на движение или престой. Материално легитимиран да търси обезщетение за имуществени вреди е всяко лице, чието имущество е засегнато от деликта. Когато се претендират имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за погребение, уважаването на иска не е обусловено от степента на близост на увредения с починалия, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ изискването за трайна и дълбока емоционална връзка с починалия е относимо единствено към претенцията за неимуществени вреди. В случая от представената Фактура № 1000000900/ 30.12.2022 г. и приложения съм нея фискален бон е видно, че ищцата е направила разходи за погребението на внука си С.С. в размер на 428 лв., възлизащи на 218. 83 евро след превалутирането им съгласно чл. 11, ал. 2 вр. чл. 12, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, която застрахователят следва да й възстанови на основание чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ. По тези съображения обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която предявеният иск по чл. 432 КЗ за претърпените от смъртта на внука й имуществени вреди в размер на 218. 83 евро (428 лв.) е отхвърлен, вместо което се постанови ново, с което същият се уважи в пълен размер. Върху присъдената сума застрахователят дължи законна лихва на основание чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 07.03.2023 г.

Решението в частта, в която претенцията за законна лихва от датата на увреждането – 28.12.2022 г. – до датата на предявяване на застрахователната претенция – 07.03.2023 г. - е отхвърлена, следва да се потвърди.

По разноските:

С оглед частичната основателност на въззивната жалба решението следва да се ревизира и в частта на разноските. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД следва да заплати по сметка на ОС – Стара Загора ДТ в размер на 25. 56 евро съобразно размера на присъденото обезщетение, както и изплатените от бюджетните средства на съда разноски за 5 вещи лица в размер общо на 332. 34 евро (650 лв.).

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА застрахователят „Лев Инс“ АД бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П.а и И.“ адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата М. К.

П . в размер на 400 евро за първата инстанция и 200 евро за въззивната или общо 600 евро

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица и свидетел в размер на 341. 10 евро (667. 14 лв.) съобразно отхвърлената част от иска.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 54/ 13.02.2024 г. по т. д. № 264/2023 г. на ОС – Стара Загора в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. К. П. против ЗК „Лев Инс“ АД иск за сумата от 218. 83 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, необходими за организирането на погребението на С.Е.С., починал вследствие на ПТП на 28.12.2022 г., в частта, в която претенцията за законна лихва е отхвърлена от 07.03.2023 г. до окончателното й изплащане, както и в частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Симеоновско шосе" № 67А, ЕИК 121130788 да заплати на М. К.

П., ЕГН **********, с. Х., община К., сумата от 218. 83 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за погребение на внука й С.Е.С., починал при ПТП на 28.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2023 г. до окончателното й изплащане.