Решение № 1421 от 28.03.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11463/2022
- Вид
- Решение № 1421
- Подписан
- 28.03.2024
- В сила
- 08.07.2024
- Състав
- Крум Борисов Гечев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 557, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 7 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1421 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря М. М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330111463 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ:
121446665 против С. Т. Т., с ЕГН: **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 018 лева, представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение в полза на трето лице по щета № *г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на * г. ответникът С. Т., управлявайки л.а. марка „*“, модел *, с рег. № *, при движение по * на кръстовището с *, преминавайки на червен сигнал на светофарната уредба, удря преминаващия л.а. марка „*“, модел „*“, рег. № *. Твърди се, че в нарушение разпоредбите на КЗ ответникът е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се, че с преводно нареждане от * г. ищецът е заплатил сумата от 3018 лева на П. Г. П., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и сбор от стойността на разходите за ремонт, труд и консумативи за поправка на увредения автомобил.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор. Счита, че искът е неоснователен и възразява, че вземанията са погасени по давност. Оспорва всички приложени от ищеца документи.
Районен съд – Пловдив, след като се запозна с изложените в 1 исковата молба фактически твърдения, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на * г. около 1:00 ч. ответникът С. Т. Т. е управлявал л.а. марка „* *“ с per. № * по * *, в посока от север на юг. При достигане на кръстовище с *, светофарната уредба е подавала червен сигнал по направлението на автомобила. Въпреки това л.а. марка „* *“, управляван от ответника Т. е навлязъл в кръстовището, където в резултат на създадена конфликтна точка е настъпил удар с навлезлия в кръстовището на зелен светофар по * с посока на движение от изток на запад л.а. марка „* *“, peг. № *, управляван от П. Г. П..
От удара л.а. марка „* *“ променя посоката си наляво и се удря с насреща движещата се по * л.а. „*“ с p e r. № *. В резултат на произшествието настъпват материални щети по автомобилите.
От заключението на вещото лице С. по допуснатата САТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено, а и същото е неоспорено от страните, се установява, че щетите, нанесени на л.а. марка „* *“, per. № *, от ПТП на *г. са причинени по механизъм на удар и/ или притискане, или тяхното тангенциално действие. Същите добре отговарят и е напълно възможна да са следствие на настъпило събитие ПТП.
Видно от приложената на л. 7 от делото справка от базата данни на информационния център към ГФ по регистрационен № *, при увреждащото на * г. деяние , ответникът С. Т. е управлявал лекия автомобил без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Установява се на следващо място, че ищецът, след образувана преписка по щета № * г. и извършени действия по опис и оценка на причинените от процесното ПТП щети на * г. изплатил на П. Г. П. обезщетение по щета № *г. в размер на 3018 лв. за причинените от ответника имуществени вреди на лекия автомобил „* *“, peг. № *, собственост на П. П..
Ищецът е изпратил на ответника регресна покана, с която го уведомява, че на основание чл. 557, ал. 1 от КЗ е изплатил на П. Г. П. сума в размер на 3031 лв., представляваща обезщетение за виновно причинени имуществени вреди с МПС "*", с рег. № *, управлявано от ответника без задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ПТП, станало на *г. *. Поканен е на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ в едномесечен срок от получаване на уведомлението да плати доброволно по изрично посочена в регресната покана банкова сметка. Поканата е връчена лично на ответника чрез писмо с обратна разписка. От ответната страна липсват твърдения, респективно доказателства за извършено плащане по тази регресна покана.
Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 558, ал. 7 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: изплатено на пострадал от ПТП обезщетение от 2
Гаранционния фонд; основателност на извършеното плащане на обезщетение - наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ГФ по чл. 557, ал. 1 КЗ; деликтна отговорност на причинителя на щетите по чл. 45, ал. 1 ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина.
С оглед на събраните по делото доказателства се установява наличието на всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически състав - настъпването на процесното ПТП по описания в исковата молба механизъм, участието и вината на ответника за настъпването на ПТП, наличие на причинени имуществени вреди на другия участник в ПТП, техния вид и размер, както и реалното изплащане на обезщетение на увреденото лице от страна на Гаранционния фонд. Следователно, предявеният регресен иск, с правна квалификация чл. 558, ал. 7 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД е доказан за пълния предявен размер от 3018 лева.
При извод за доказаност на исковата претенция по основание и за пълния предявен размер, съдът следва да разгледа възражението на ответника за изтекла по отношение на вземането погасителна давност.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника, релевирано с писмения отговор, че претенцията е погасена по давност. По въпроса за началото на давностния срок за предявяване на иска по чл. 558, ал. 7 КЗ има еднопосочна съдебна практика, съдържаща се в т. 14 от ППВС № 7/1977г., Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г на ВКС, Решение № 449/18.03.2002 г. по гр. д. № 1785/2001 г на ВКС, Решение № 2/02.02.2011 г. по т. д. № 206/2010 г. на ВКС, според която регресните искове / какъвто е настоящият/ се погасяват с изтичане на общата 5 - годишна давност, като начало на давностния срок е датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия, от който момент възниква и правото на регрес.
В конкретния случай, датата на изплащане на обезщетението е * г., от която дата е възникнало и правото на Гаранционния фонд на регресен иск срещу ответника. Именно от тази дата- 01. 11.2019 г. е започнал да тече 5 годишният срок за предявяване на иска срещу деликванта / настоящия ответник, съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД.
Исковата молба е постъпила в съда на 05.08.2022г., тоест преди изтичане на 5-годишния давностен срок, поради което правото на иск не е погасено.
Ето защо предявеният иск като изцяло основателен следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 360, 72 лева, от които: 120, 72 лева – заплатена държавна такса, 200 лева – депозит за САТЕ и 40 лева – депозит за свидетел.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 558, ал. 7 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД С. Т. Т., с ЕГН: ********** да заплати на Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ: 121446665 сумата в размер на 3 018 лева /три хиляди и осемнадесет лева/, представляваща изплатено от Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ: 121446665 на третото лице П. Г. П., с ЕГН: ********** обезщетение за претърпени имуществени вреди по Щета № *г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Т. Т., с ЕГН: ********** да заплати на Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ: 121446665 сумата в размер на 360, 72 лева /триста и шестдесет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща направени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4