Разпореждане № 4292 от 11.04.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4292 гр. София, 11.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р. Н. К като разгледа докладваното от Р. Н. К. Наказателно дело частен характер № 20211110218097 по описа за 2021 година и се запозна с подадената частна тъжба от Г. А. С. срещу Г. Н. Г., намира следното :

В подадената на 17.12.2021 г. тъжба до СГС, препратена по компетентност до СРС са изложени трудни за разчитане твърдения, които са изключително объркани и неясни.

Тъжителят е посочил, че на 14.01.2021 г. Г. е изгонил пожарникарите, дошли да отводняват канализацията му. В тъжбата се сочи и предходен подаден документ, за който е написано, че по него е отказано предоставянето на адвокат на тъжителя. След служебна справка, съдът е установил, че цитирания в тъжбата номер отговаря на предходна молба/тъжба от Г. С. срещу Г. Г. отново за същото деяние. Видно от Постановление на СРП от 18.06.2021 г., с което е отказано образуването на досъдебно производство по случая, прокурорът също е имал затруднения да разбере волята на тъжителя и неговите искания, поради което и е приел, че в сигнала, озаглавен ‚тъжба“ не се съдържат данни за престъпление.

Видно от така депозираната тъжба, в нея е посочена самоличността на лицето, срещу което е насочена, посочен е негов адрес и ЕГН; но не е описано конкретно деяние или начина на извършването му. По делото не е внесена и държавна такса в размер на 12.00 лева, като от самото съдържание на „тъжбата“ може да се извлече, че тя всъщност представлява допълнение и възражение срещу действията по предходната тъжба.

Ако същата се разглежда като самостоятелен акт, прави впечатление, че срокът по чл.

81, ал. 3 НПК не е спазен, тъй като датата на деянието е посочена 14.01.2021 г., а тъжбата е депозирана до СГС на 17.12.2021 г.

Липсата на конкретно посочена правна квалификация на деянието в тъжбата не е пречка за нейната допустимост, тъй като съдът е длъжен да квалифицира деянието съобразно изложеното в тъжбата, поради което и е необходимо в тъжбата да се съдържа изложение на инкриминираните действия или бездействия, както и искане до съда да признае извършителя за виновен и да го осъди. Но в настоящия документ не е изразено 1 подобно искане, нито е описано каквото и да е престъпно деяние от обективна страна.

Поради това съдията-докладчик намира, че подадената тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1, изр. 1 от НПК и тя е негодна да постави началото на наказателно дело от частен характер.

За да бъде осигурено правото на защита на подсъдимия е задължително в обстоятелствената част на акта, с който се повдига обвинението да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в него. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС по отношение съдържанието на обвинителния акт, което следва да се прилага съответно по аналогия и за частната тъжба относно конкретизацията на обективните и субективни признаци на самото деяние и личността на извършителя. Без да са описани каквито и да е противоправни деяния на Г., за съда е невъзможно да прецени дали в случая се касае за престъпление от частен характер. Освен това без да се иска осъждането му за престъплението, не е налице тъжба, която да може да послужи за законосъобразно образуване на наказателно производство от частен характер. Липсата на искане, диспозитив в документа прави невъзможно отграничаването му като тъжба, молба, сигнал, възражение или друго подобно, като единствено озаглавяването на документа като „Тъжба“ не може да породи правните последици на подаването на тъжба до съда.

Съдът е дал указания на тъжителя, но същият не е намерен на посочения от него адрес, като данни за укриване на С. се съдържат и в Постановлението на прокурор от СРП.

Следователно е налице и хипотезата по чл. 24, ал. 5, т. 5, пр. 1 НПК, доколкото видно от върнатата в цялост призовка до него, същият е търсен на 4 различни дати и има данни, че обитава адреса, но не е отворил на служителя на СРС.

С оглед всичко изложено, съдията-докладчик намира, че в „тъжбата“ не е описано съставомерно престъпление, което да се преследва по тъжба на пострадалия, нито е направено искане за образуване на такова производство.

Ето защо съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т.2 от НПК, съгласно която „не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява когато:...2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81”, какъвто е настоящия случай, наказателното производство по делото следва да бъде прекратено, както и на основанието по чл. 24, ал. 5, т. 5, пр. 1 НПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 и т. 5 от НПК, съдията-докладчик

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА в цялост наказателното производство по НЧХД № 18097/2021 г. по 2 описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17 състав, образувано по частна тъжба от Г. А. С. срещу Г. Н. Г..

Разпореждането подлежи на обжалване в 15-дневен срок от връчване на препис от разпореждането, пред СГС по реда на глава XXI от НПК.

Препис от разпореждането да се връчи на тъжителя Г. С. и на Г. Г. на посочените в тъжбата техни адреси.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3