Решение № 3991 от 24.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3991 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100504441 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от„ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД срещу решение № 1791/31.01.2024г. постановено по гр.д.№56493/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 164 състав, с което са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК искове от ЗАД„АРМЕЕЦ“АД, както следва:

- с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ за сумата от 4454,20 лв.- главница, представляваща регресно обезщетение спрямо застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за платеното застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” относно товарен автомобил марка „марка „Мазда“, модел „СХ 5“, рег. № *********, поради настъпило на 27.03.2020г в гр.

Варна, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № *********,, чиято деликтна отговорност е застрахована по застраховка „гражданска отговорност” „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 739,95 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 4454,20 лв. за периода 10.08.2020г. – 01.04.2022г..

В жалбата се твърди, че решението на СРС е постановено при нарушение на процесуалния закон, при едностранчиво обсъждане и кредитиране на събраните по делото доказателства, а именно само тези, подкрепящи тезата на ищеца и поради което първоинстанционният съд е стигнал по погрешки фактически и правни изводи. Счита, че неправилно и неоснователно районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Н.Д., които са обективни и установяват различен механизъм на ПТП. Поддържа, че изводите в обжалвоното решение, че вина за настъпване на ПТП има водача на застрахования по задължителна застраховка гражданска отговорност при въззивника товарен автомобил, са необосновани.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове се 1 отхвърлят като неоснователни, при условията на евентуалност – се намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗАД„АРМЕЕЦ“АД, в срока по чл.263 ал.1 ГПК не депозира писмен отговор.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.411 ал. от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Относно иска с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установяват кумулативните предпоставки, необходими за възникване на притезателното право да се претендира регресно обезщетение, а именно: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

Установява от приетите като доказателства по делото писмени документи, както и е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК, че към дата 27.03.2020г. между собственика на товарен автомобил марка „марка „Мазда“, модел „СХ 5“, рег. № ********* и ЗАД„АРМЕЕЦ“АД е съществувало действително правоотношение по имуществена застраховка „каско“ относно същия автомобил, а между ответника – въззивник в настоящото производство и собственика на товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № *********- действително правоотношение по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“; на 27.03.2020г. в гр. Варна е настъпило ПТП между двете МПС; по реда на чл. 403 ал.1 от КЗ и в съответствие с договора ищецът е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като е образувана щета, изготвен и приет е опис на щетите. Застрахователят е приел окончателен доклад по щетата, като е определил въз основа на 2 описа на щетите обезщетение в размер на 4439,20 лв. и което е изплатено по реда на чл.406 от КЗ – платежно нареждане от 01.07.2020г. – л.24 от делото на СРС

Ответникът оспорва механизма на ПТП и причинната връзка с щетите, прави възражение, че водачът на товарния автомобил „Мазда“, модел „СХ 5“, рег. № ********* има изключителна вина за настъпване на ПТП, алтернативно – прави възражение за съпричиняване, твърди, че водачът на товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № ********* не е действал виновно и противоправно.

С оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК, както и предвид правилно разпределената доказателствена тежест в доклада на първоинстанционният съд, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи противоправното поведение на водача на товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № ********* и което е причина за настъпване на процесното ПТП, в който само случай би възникнала отговорността на ответника като застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ за заплащане на обезщетение за причинени вреди спрямо увреденото лице / товарния автомобил „Мазда“, модел „СХ 5“, рег. № ********* респ. суброгиралия се в неговите права застраховател по имуществена застраховка изплатил обезщетение/.

Водачите на двата леки автомобила, между които е настъпило ПТП са съставили двустранен констативен протокол за ПТП от 27.03.2020г., в който е посочен механизмът на ПТП, подписан от участниците в него, съдържащ забележка, че виновен е водачът на товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № *********. Същият е в предвидената от закона форма за установяване на ПТП и неговия механизъм в случаите, когато няма причинени уреждания на физически лица – чл.123 ал.1 т.3 б.б от ЗДвП, и при липса на спор между водачите на леките автомобили, между които е настъпило ПТП. Тук следва да се допълни обстоятелството, че механизмът на ПТП, описан в двустранния протокол, се потвърждава и от заключението по САТЕ,което настоящият състав цени като обективно, компетентно и добре мотивирано, както и от свидетелските показания / съдът кредитира показанията на свидетеля К.Й., доколкото същия описва конкретно начина, по който е настъпило съприкосновението между двата товарни автомобила и които показания кореспондират с писмените доказателства и експертното заключение, а показанията на свидетеля Д. – водач на товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № ********* относно механизма на ПТП са уклончиви и неубедителни, сам заявява, че „аз даже не усетих как стана въобще това нещо“ /, а именно: на 27.03.2020г. около 10,00ч. в гр. Варна товарен автомобил товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № ********* се движи по ул. Перла с посока от ул. Атанас Москов и срещу № 42, при маневра ляв завой за навлизане на територията на база „Нова“, водачът реализира ПТП със спрелия на вход/изход на база „Нова“ и изчакващ за маневра ляв завой товарен автомобил товарния автомобил „Мазда“, модел „СХ 5“, рег. № *********.

Възраженията на ответника, че водачът на товарния автомобил „Мазда“, модел „СХ 5“, рег.

№ ********* има изключителна вина за настъпване на ПТП, алтернативно – че е съпричинил резултата и че водачът на товарен автомобил товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № ********* не е действал виновно и противоправно и деянието , не се подкрепят от доказателствата по делото.

От заключението по САТЕ, както и от събраните писмени документи – схема на вертикална и хоризонтална маркировка, снимков материал, копие на ПУП на ПЗР - л.106-117 от делото на СРС, се установява, че на място липсва хоризонтална пътна маркировка, а вертикалната се състои от знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ от дясно на вход/изход на база „Нова“ в посока на движение на товарен автомобил „Мазда СХ5“ на около 2,50 м. от мястото на процесното ПТП, а след вход/изхода на базата в посока на движението на товарен автомобил 3

„Мерцедес Спринтер“ - поставен знак Д-4 „Еднопосочно движение след знака“. От заключението по САТЕ, в което вещото лице е възпроизвело схемата на ПТП от двустранния протокол и по показанията на свидетелите и въз основа на симулация на ПТП , съобразявайки ширината на пътното платно към вход/изход за база „Ново“, вещото лице е определило и мястото на първоначалното съприкосновение между превозните средства – по ширина на пътното платно – около 2,34 м. вляво от десния край на пътното платно на вход/изход на база „Нова,“, считано от посоката на движение на товарен автомобил „Мазда СХ5“, в границите на хоризонталната маркировка, предвидена за спиране на МПС-та, които се движат от база „Нова“ по посока ул. Перла и където следва да изчакат преминаването на превозните средства по ул. Перла. Следователно дори и да се приеме, че водача на товарния автомобил „Мазда“, модел „СХ 5“, рег. № ********* не е бил в спряло състояние, а се е движел с ниска скорост или потеглял след като е бил спрял /което не е доказано, а се твърди единствено от ответника и от несигурно и неясно от свидетеля Д./, то с оглед мястото на удара, несъмнено вина за настъпване на процесното ПТП има водача на товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № *********, който извършвайки маневрата ляв завой не преценява движението на управляваното от него МПС с конкретната пътна обстановка, широчината на пътното платно, наличието на друг автомобил, начина на извършване на маневрата и необходимата траектория за извършването й, поради което причинява ПТП. И именно водачът на товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № ********* имал възможност са предотврати настъпването на ПТП, ако при извър5шване на маневрата ляв завой осигури достатъчно безопасно странично разстояние при разминаване със спрелия на вход/изход на базатат и изчякващ за включване в движените опо ул. перла ичрез ляв завой товарен автомобил „Мазда“, модел „СХ 5“, рег. № *********.

Следователно като като не е осигурил безопасна странична дистанция при разминаване, вследствие на което е настъпил удар с намиращия се на вход/изхода на базата, в спряло състояние, лек автомобил „Мазда СХ 5“ с рег. № *********, водачът на товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № ********* т.е. несъмнено е налице нарушение на разпоредбите на чл.20 вр. 25 ал.1 и от ЗДвП.

Ответникът, въпреки указаната му доказателствена тежест не е ангажирал каквито и да са доказателства, които установяват вина или съпричиняване на вредите от страна на водача на товарен автомобил „Мазда“, модел „СХ 5“, рег. № *********.