Определение № 643 от 04.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 643 гр. Варна, 04.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Т.а

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20253100500188 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Й. И. с ЕГН ********** , чрез пълномощник адв. М. Т., срещу Решение № 4078/15.11.2024г., поставено по гр.д. № 3001/2024г. по описа на ВРС, с което Е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК о т М. Й. И. ЕГН ********** с адрес *********** срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, седалище и адрес на управление:

*********** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираните от ответника суми в размер на 181.95 лв. главница, 241.26 лв. лихва върху главницата за периода от 17.06.2011 г. до 11.03.2024 г., 194.89лв. неолихвяеми вземания и 125лв. присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.08.2011 г. по ч.гр.дело № 9411/2011 по описа на ВРС, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20118080402660 по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег.№ 808 на Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна, като неоснователен.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда за липса на изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане.

Сочи се, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че подадените от взискателя по изпълнителното дело молби са нередовни по смисъла на чл.

426, ал. 3 ГПК вр. чл. 129 ГПК вр. чл. 128 ГПК, а нередовната молба не прекъсва погасителната давност. Насрочването на опис на движими вещи от своя страна също не прекъсва погасителната давност, както погрешно е приел първоинстанционният съд в противоречие с разясненията, дадени с ТР № 1

2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2 от 2013 г. на ВКС, ОСГТК, като давността се прекъсва с извършването на опис и оценка на вещта. Твърди се, че с посочените молби взискателят е подавал единствено бланкетни искания, целящи прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но не и целящи искания за извършване на действия, които да доведат до прекъсване на погасителната давност. Сочи се, че в мотивите на обжалваното решение решаващият състав е стигнал до извод, че съобразно разясненията, дадени с ТР №2/2013 г., на ОСГТК на ВКС и изложените съображения, съответни на постановките на ТР № 2 от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 ОСГТК, ВКС, погасителната давност се прекъсва с подадена от взискателя молба до съдебния изпълнител, било то и нередовна/бланкетна, но необосновано не е изложил мотиви за това, защо счита, че бездействието на съдебния изпълнител (в нарушение на чл. 9 ГПК) с неуказване на взискателя в разумен срок да отстрани нередовността на подадена молба за действия (молбата е нередовна дори с незаплащане на дължимата такса за извършване на действието), счита във вреда на длъжника. Счита се, че бездействието на съдебния изпълнител е във вреда единствено на длъжника с оглед постановките на ТР № 2/2024 от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 ОСГТК, ВКС.

Това е така, тъй като давността ще се счита прекъсната с нередовната молба до съдебния изпълнител, ако в по-късен момент съдебния изпълнител извърши поисканото изпълнително действие, респективно нередовността бъде отстранена, а по този начин погасителната давност ще се счита прекъсната към датата на подаване на молбата до съдебния изпълнител, тоест назад във времето, а не към момента извършване на действието. Счита се, че индиректно се въвежда фигурата на „вечния длъжник” в изпълнителните производства, което е изцяло във вреда на длъжника и макар целта на изпълнителния процес да е бързината. Обжалваното решение е необосновано, защото съдът не е изложил мотиви защо приема бланкетно подадените до ЧСИ Захари Димитров молби за прекъснали погасителната давност, след като са нередовни – липсват платени такси за поисканите изпълнителни действия, поисканите изпълнителни действия не са извършени към момента и нередовността не е отстранена към момента.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска в цялост с присъждане на сторените разноски в исковото и въззивното производство.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че след образуването на заповедното производство до постановяване на ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС давност за вземането не е текла. Поддържа се, че давността за вземането е започнала да тече на 26.06.2015г. и многократно е прекъсвана в периода 08.09.2015г. – 26.04.2024г. Позовава се на касационна практика в посока, че ако искането на кредитора е направено своевременно преди изтичането на давностния срок, но действието не е предприето не по негова вина, но давността се счита за прекъсната с искането.

Като се позовава на касационна практика също счита, че изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължима от него такса. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на 2 обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на М. Й. И. с

ЕГН **********, чрез пълномощник адв. М. Т., срещу Решение № 4078/15.11.2024г., поставено по гр.д. № 3001/2024г. по описа на ВРС, с което Е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК от М. Й. Иванов ЕГН ********** с адрес *********** срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, седалище и адрес на управление: *********** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираните от ответника суми в размер на 181.95 лв. главница, 241.26 лв. лихва върху главницата за периода от 17.06.2011 г. до 11.03.2024 г., 194.89лв. неолихвяеми вземания и 125лв. присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.08.2011 г. по ч.гр.дело № 9411/2011 по описа на ВРС, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20118080402660 по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег.№ 808 на Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна, като неоснователен.

НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 188/202 5 год. на ВОС з а 26.02.2025г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

На въззивника да се връчи препис от отговора на въззиваемия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3