Определение № 590 от 07.11.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 590 гр. Варна, 06.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20233000500454 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от ОП – Търговище срещу решение № 93/25.09.2023г. на ОС – Търговище, постановено по гр.д. № 112/2023г. в частта, в която на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ ПРБ е осъдена да заплати на Е. Ф. О., ЕГН ********** сумата от 9 000 лева, представляваща претърпени от него неимуществени вреди в резултат на проведено наказателно производство и повдигнати обвинения за извършено престъпление по чл.235, ал.3, т.2, вр. Ал., вр. Чл.20, ал.2 НК, което е било прекратено поради недоказаност, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.2022г. до окончателното й изплащане.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на така обжалваното решение, основани на доводи за неправилна преценка на доказателствения материал и направата на изводи в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е приел за доказани твърдяните от ищеца неимуществени вреди, както и че същите са в причинна връзка с воденото наказателно производство. В тази връзка се сочи, че от доказателствата по делото се установява, че наказателното производство в отделните си фази е протекло в разумен срок, без необосновано забавяне при провеждане на процесуалноследствените действия. Производството не се е развило по същество в съдебна фаза, а е било прекратявано при провеждане на разпоредителни заседания. От доказателствата по делото безспорно се установява, че ищецът сам по свое желание е напуснал работата като шофьор, като не се установява и да е имал предложение да постъпи на работа в чужбина, което да не се е осъществило поради воденото наказателно производство. Твърди се, че определеният от съда размер на обезщетението, ако такова се дължи е 1 завишен и не съответства на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част и отхвърляне на предявения иск, евентуално присъждане на справедливо обезщетение в понисък размер.

В срока по чл.267 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – ищецът Е. Ф. О., който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Така докладваната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и отговаря на изискванията за редовност. Същата следва да бъде насрочена за разглеждане в о.з.с.

Искания по доказателствата страните не са направили.

Не са налице хипотези, изискващи даване на указания от съда по правната квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на часа, за която дата и час да се призоват страните.

13 .12.2023г. от 9:45

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2