Решение № 1045 от 15.09.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1045 гр. Варна, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100501791 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 16373/07.08.2023г., подадена от „А.“ ЕООД, ЕИК .................. – длъжник по изпълнението – срещу Разпореждане на ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег. № 718 и с район на действие, този на ВОС по изп.д. № 20237180400255 от 28.07.2023г., с което е постановен отказ за изменение на определените такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в Покана за доброволно изпълнение изх. № 17546/28.06.2023г. /л.

165/.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление, поради грешно изчисление на определените по изпълнителното дело такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съдържа доводи, че при парично вземане в общ размер от 201 804.79 лв., пропорционалната такса по т. 26 следва да се изчисли в хипотеза на б „е“ на т. 26 от ТТР, в който случай тя възлиза на 7256.10 лв. Определената от ЧСИ такса в общ размер от 14078.34 лв. е неясно по какъв начин и на какво основание е пресметната в този размер. От друга страна сочи, че таксата следва да се изчисли върху сбора на паричните вземания по трите ИЛ, а не върху паричното вземане по всеки ИЛ по отделно. Това е така, доколкото и трите изпълнителни листи са предмет на едно изп.д., а не са образувани три отделни изпълнителни дела. Дори и да бяха образувани отделни изпълнителни дела, то паричното вземане е сбора от сумите по изпълнителните листи, доколкото ЧСИ в хода на изп. производство не изпълнява принудително върху единия ИЛ, а изпълнява и събира подлежащите на изпълнение суми едновременно и заедно. От друга страна, сочи, че дори 1 таксата по т. 26 от ТТР да е дължима и изчислима за всяко от вземанията по отделните ИЛ, то изчисленията на ЧСИ отново не са верни. Дължимата такса в този случай по ИЛ от 08.02.2023г. би била в размер на 4692.61 лв.; по ИЛ от 09.02.2023г. – 3220.41 лв. и по ИЛ от 10.05.2023г. – в размер на 3819.18 лв. Определените от ЧСИ такси са значително в по-голям размер. По тези съображения е отправено искане да се отмени обжалваното разпореждане на ЧСИ като се постанови друго, с което да се намали определеният размер на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ до размера от 7256.10 лв.

В срока и по реда на чл. 436, ал. 2 от ГПК, взискателят „Г. К.“ ООД е депозирал писмено възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.

ЧСИ изложил мотиви по обжалваното действие, като посочил, че начислените с обжалваното постановление такси и разноски са на правно основание, размерът на таксата по т. 26 е определен спрямо всяко вземане, съобразно размерите в ТТРЗЧСИ. Така обосновал неоснователност на жалбата.

Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК /постановлението за разноски е връчено на длъжника на 01.08.2023г., а жалбата е депозирана на 07.08.2023г./, от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, а именно постановление за разноски и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на „Г. К.“ ООД, ЕИК ............... от 16.02.2023г. въз основа на Изпълнителен лист от 08.02.2023г., издаден по т.д. № 680/2022г. по описа на САС, в който е удостоверено правото му на принудително изпълнение на парично задължение на „А.............“ ЕООД, ЕИК .................. в размер на 86815.17 лева – лихва за забава до 20.09.2019г. върху главница по одобрена съдебна спогодба от 16.03.2012г. от СГС по т.д. № 5502/2011г.

По молба на взискателя, с Разпореждане от 23.05.2023г. по изп.д. са присъединени още два изпълнителни листи: от 09.02.2023г. за сумата от 50010.20 лева – лихва за забава до 20.09.2016г. върху главница по одобрена съдебна спогодба от 16.03.2012г. от СГС по т.д. № 5502/2011г. и от 10.05.2023г. за сумата от 62480.21 лева – лихва за забава до 15.11.2021г. върху главница по одобрена съдебна спогодба от 16.03.2012г. от СГС по т.д. № 5502/2011г. и съдебни разноски в размер на 2499.21 лева.

ПДИ изх. № 17546/28.06.2023г. е връчено на длъжника на 05.07.2023г. Видно от съдържанието на поканата въз основа на описаните изпълнителни задължението по изпълнителното дело е определено на 216 305.93 лв., от които 201 804.79 лв. – неолихвяеми вземания и 14 501.14 лв. такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 12.07.2023г., включващи и три 2 такси по т. 26, както следва: 5631.13 лв.; 4583.02 лв. и 3864.49 лв.

В писмено възражение от 11.07.2023г. длъжникът оспорил определеният размер на таксата по т. 26 от ТТР като неправилно и незаконосъобразно изчислен, с искане да се намали същия до предвидения в тарифата минимум доколкото не съответства на размера на паричното вземане, върху което се изпълнява.

С обжалваното разпореждане ЧСИ оставил без уважение искането за намаляване размера на определените такси, поради това, че са законосъобразно определени съгласно ТТРЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.

№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.

Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ таксите осигуряват изпълнение на изпълнителни или други действия, в което именно се изразява съдържанието на дължимата от ЧСИ услуга.

Изрично е указано, че размерът им се определя нормативно, а с оглед лимитативно определения размер на възнаграждението за съдебния изпълнител таксата по т. 26 от ТТЗЧСИ се събира, когато сумата е събрана. Тъй като законът не предписва изрично задължение за ЧСИ от получената сума да приспадне следващият се ДДС, а ЗДДФЛ не третира ДДС като част от прихода за получателя, подлежащ на редуциране преди формиране на облагаемия му доход, няма основание за извод, че нормативно определеният размер на таксата включва и следващият се ДДС. ЧСИ е данъчно задължено лице /чл. 3, ал. 2 от ЗДДС/, поради което начислява ДДС върху определения с ТТЗЧСИ размер на таксите, който в крайна сметка следва да бъде понесен от длъжника.

От данните по изпълнителното дело в случая се установява, че предмет на принудително изпълнение е парично задължение на длъжника, произтичащо от три отделни изпълнителни листи, както следва:

ИЛ от 08.02.2023г. за сумата от 86815.17 лева;

ИЛ от 09.02.2023г. за сумата от 50010.20 лева и

ИЛ от 10.05.2023г. за сумата от 64979.42 лева.

Определената от ЧСИ такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за всяко парично вземане по отделно в ПДИ съответно е, както следва:

5631.13 лв.

3

3864.49 лв. и

4583.02 лв.

Съгласно т. 26, б „д“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, която от 50 000 до 100 000 лв. е 3220 лв. + 4 на сто за горницата над 50 000 лв. Съгласно Забележка 1 към текста при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума.

Таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума.

Съгласно този регламент данъчните основи на следващите се пропорционални такси, съответно по всеки отделен ИЛ възлизат на следните суми:

4692.61 лв. без ДДС

3220.41 лв. без ДДС

3819.18 лв. без ДДС

В този размер са и изчислените от жалбоподателя данъчни основи, съгласно посоченото в жалбата. Както съдът вече посочи, ЧСИ обаче е данъчно задължено лице и следва да начисли ДДС върху всяка услуга. С включен ДДС таксите по т. 26 от ТТР за всяко парично задължение съответно възлизат на:

5631.13 лв. с ДДС /4692.61 + 938.52/

3864.49 лв. с ДДС /3220.41 + 644.08/

4583.02 лв. с ДДС /3819.18 + 763.84/

В този именно размер са определените от ЧСИ такси по т. 26 от ТТР в ПДИ.

Същите са законосъобразно определени при спазване на регламента на т. 26, б „д“ от ТТР.

Главното оплакване в жалбата е, че таксата следва да се изчисли върху сбора на паричните вземания по трите ИЛ, а не върху паричното вземане по всеки ИЛ по отделно.

Същото е несъстоятелно. По всяко притезание по отделните ИЛ е налице възникнало самостоятелно изпълнително правоотношение, което има самостоятелен живот и развитие и е независимо едно от друго, като образуването на общо изпълнително дело по отделните притезания е канцеларска възможност, която не лишава от самостоятелност отделните изпълнителни правоотношения. Ето защо и независимо от идентичността на страните по тях, не е налице основание таксата по т. 26 от ТТР да се изчисли върху сбора от вземанията по всяко от различните изпълнителни правоотношения.

В заключение, решаващият състав приема, че таксите по обжалваното постановление са законосъобразно определени, при правилно приложение на разпоредбите на ГПК и ТТР към ЗЧСИ. Ето защо не е било налице основание за намаляване на размера им, поради което постановеният в тази насока отказ за изменение от ЧСИ не страда от визираните в жалбата пороци. Жалбата поради това е неоснователна и следва да се остави без уважение.

4

При този изход на делото жалбоподателят няма право на съдебни разноски.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК жалба с вх.

№ 16373/07.08.2023г., подадена от „А.“ ЕООД, ЕИК .................. – длъжник по изпълнението – срещу Разпореждане на ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег. № 718 и с район на действие, този на ВОС по изп.д. № 20237180400255 от 28.07.2023г., с което е постановен отказ за изменение на определените такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в Покана за доброволно изпълнение изх. № 17546/28.06.2023г. /л. 165/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.

4, пр. II от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________