Решение № 124 от 02.08.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Ямбол, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело № 20232300100437 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на Щ. И.

Щ. от гр. *, представляван от пълномощника адв. Д. Д. от АК- *, с която са предявени искове както следва: против ответника „КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН

БЪЛГАРИЯ“ КЧТ гр. София са предявени осъдителни искове за сума в общ размер на 53 386.52 лв., от които: сумата от 40 396.62 лв. представляваща сума, заплатена от ищеца вследствие на претърпяно публично изпълнение във връзка със задължения по договор за банков кредит № 423/0199/146885595 от 19.05.2012 г., след настъпване на застрахователно събитие- смърт на застрахованото лице М.Г.В. при действието на Групов застрахователен договор по застраховка „Кредитна протекция“ № 02/2007 г., сключен от „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ със застрахован М.Г.В. и сумата от 12 989.90 лв. представляващи законна лихва за забава върху главицата от 40 396.62 лв., дължима за периода от 23.10.2020 г. до 23.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; в условията на евентуалност, при отхвърляне на иска против първия ответник, против ответника „КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ гр. София, са предявени осъдителни искове за сума в общ размер на 53 386.52 лв., от които: сумата от 40 396.62 лв. представляваща сума заплатена от ищеца вследствие на претърпяно публично изпълнение във връзка със задължения по договор за банков кредит № 423/0199/146885595 от 19.05.2012 г., след настъпване на застрахователно събитие- смърт на 1 застрахованото лице М.Г.В. при действието на Групов застрахователен договор по застраховка „Кредитна протекция“ № 02/2007 г., сключен от „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ със застрахован М.Г.В. и сумата от 12 989.90 лв. представляващи законна лихва за забава върху главицата от 40 396.62 лв., дължима за периода от 23.10.2020 г. до 23.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищeцът излага в исковата молба, че по силата на Договор за ипотечен кредит на физическо лице № 423/0199/14699595 от 19.05.2012 г., сключен между „Уникредит Булбанк“АД и наследодателката му М.Г.В., б.ж. на гр.*, на последната са били отпуснати средства в размер на 90 000.00 лв. за закупуване на недвижим имот, която сума е била усвоена изцяло от кредитополучателя. Върху недвижимия имот е била вписана ипотека. При сключването на договора за кредит кредитополучателят М.В. е сключила и договор за застраховка „Кредитна протекция“ (Пакет А) със застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България" и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“. Със съгласието на кредитополучателя, същата е била присъединена като застраховано лице по предвидения в чл.7 от ОУ към Групов застрахователен договор по застраховка „Кредитна протекция №02/2007 г., като е поела задължението за заплащане на предвидените застрахователни премии, като част от анюитетните вноски по кредита.

Издаден бил застрахователен сертификат № 423/0199/14688595 от 19.05.2012 г. със застрахован М.В. и ползващо се лице „Уникредит Булбанк“ АД.

Договорът за застраховка покривал следните застрахователни рискове: смърт в резултат на злополука или заболяване или над 70 % трайно намалена или загубена работоспособност и временна неработоспособност в резултат на злополука или заболяване над 90 дни. Предвидените застрахователни събития настъпили по време на изплащане на кредита- трайно намалена работоспособност 72 % от 09.09.2012 г. до 09.09.2015 г . и настъпила смърт на М.В. на **** г. При тези данни, според ищеца банката е следвало да се обърне към застрахователя за погасяване на остатъка от кредита. Ищецът като наследник на М.В., след смъртта й отправил уведомление от 08.07.2016 г. до застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, но застрахователят отказал да плати остатъка от дължимия кредит към момента на смъртта на застрахованата. Ищецът излага, че след смъртта на кредитополучателя М.В., банката- кредитор „Уникредит Булбанк“ АД обявила кредита за предсрочно изискуем и се снабдила с изпълнителен лист от 31.03.2016 г. по ч.гр.д. № 728/2016 г. по описа на ЯРС срещу задължените лица, който изпълнителен лист бил образуван в изп. дело №20168780400665 по описа на ЧСИ № 878 в КЧСИ И.Х.. След подадено възражение било образувано т.д. №44/2016 г. по описа на ЯОС. Ищецът завел иск по реда на чл.

134 ЗЗД, във вр. чл. 192а, ал.2 /отм./ от КЗ, с който упражнил правото на банката да иска изпълнение от „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ за остатъка от задължението по договора за кредит, образуван в т.д. № 2

61/2016 г. по описа на ЯОС. През 2018 г. поради отказа на застрахователя да плати на банката, ипотекираният за обезпечение на кредита недвижим имот, наследен от Щ.Щ., бил продаден на публична продан с постановление за възлагане от 09.10.2018 г. по изп. дело № 665/2016 г. по описа на ЧСИ И.Х.. От извършената публична продан по изпълнителното дело постъпила сума в размер на 44 000 лв. С извършеното на 09.10.2018 г. разпределение сумата в размер на 40 396.62 лв. била разпределена и преведена по сметка на „Уникредит Булбанк“ АД на 14.11.2018 г. След публичната продан на имота възможността на ищеца да води иска по чл. 134 от ЗЗД за сумата в размер на 44 000 лв. била осуетена, поради което той оттеглил иска си частично за сумата от 44 000 лв. С влязлото в сила на 21.10.2021 г. Решение №25/09.04.2020 г. на БАС, постановено по възз. т.д. № 16/2020 г., ЗД „Кардиф Животозастраховане, Клон България" КЧТ бил осъден да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД сумата 48 261.28 лв. ведно със законната лихва от 25.03.2016 г., както и сумата 47 739.23 лв.- лихва за периода 07.04.2013 г.25.03.2016 г. по застрахователния договор „ Кредитна протекция“от 19.05.2012г., сключен в полза на кредитора „Уникредит Булбанк“.

С оглед изложените факти ищецът твърди, че осъщественото принудително изпълнение върху ипотекирания имот и постъпването на част от продажната цена на имота по сметка на банката- кредитор, на практика представлява извършено от него плащане на част от задължението по кредита, което е следвало да бъде заплатено от застрахователя по сключения договор за застраховка. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес да иска връщане от застрахователя на сумата от 40 396.62 лв., ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от 23.10.2020 г. до 23.10.2023 г. в размер на 12 989.90 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответниците изразяват становище за недопустимост на предявените исковеглавени и евентуален, оспорват същите и като неоснователни. На първо място, ответниците считат, че са налице основания за прекратяване на производството по делото, позовавайки се на това, че същия иск и на същото основание е бил предявен от ищеца, като е било образувано гр.д. № 265/2023 г. по описа на ЯОС и по същото дело с влязло в сила Решение № 333 от 13.10.2023 г. предявеният от ищеца против застрахователя иск за заплащане на сумата от 44 000 лв. е отхвърлен изцяло. Ответниците се позовават на силата на присъдено нещо по постановеното решение по спора, който не може да бъде пререшаван и настояват за прекратяване на производството по настоящото дело поради недопустимост на предявените искове. Във връзка с твърдяната от ответниците неоснователност на предявените искове, на първо място се прави възражение за погасяване на исковете с тригодишната давност по чл.197, ал.1 КЗ /отм./, срокът на която е започвал да тече от настъпването на застрахователното събитие. Сочи се, че в конкретния случай са налице две застрахователни събития- първото от 09.09.2012 г. във връзка с трайно 3 намалената работоспособност от 72 % на кредитополучателя М.В. и второтоот **** г., когато е настъпила смъртта на застрахованото лице. Ответниците се позовават и на извършеното от тях доброволно плащане на 18.02.2022 г. по изп. д. № 665/2016 г. по описа на ЧСИ на пълния размер на присъдените с решението на БАС суми по предявен от ищеца иск с правно основание чл.134 от ЗЗД, във вр. чл.199а от КЗ /отм./, с което са погасили изцяло задълженията на застрахованото лице по сключения договор за банков кредит. По посоченото от ответниците възз. т.д. № 16/2016 г. по описа на БАС, поради направеното от ищеца частично оттегляне на иска за сумата от 44 000 лв. производството по делото е било прекратено. Според ответниците към датата на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство е изтекла предвидената в КЗ тригодишна погасителна давност, която не е била прекъсната с частичното оттеглянето на иска по чл.134 от ЗЗД, извършено на 07.10.2019 г., предвид разпоредбата на чл.116, б. „б“ от ЗЗД, тъй като оттеглянето на иска има за последица отпадането на материалноправните последици от предявяването му. Ответниците считат за неоснователно твърдението на ищеца в исковата молба, че застрахователят се е обогатил за сметка на ищеца, като не е заплатил навреме сумата от 40 396.62 лв., представляваща част от остатъка по кредита, в резултат на което се е стигнало до принудително изпълнение върху имота от страна на банката- кредитор, позовавайки се на наличието на облигационна връзка между странитесключен групов застрахователен договор, в чието покритие е била включена наследодателката на ищеца, поради което считат, че институтът на неоснователното обогатяване не намира приложение в случаите, когато между страните съществува облигационна връзка, както и възможност да реализират правата си по друг ред. Поради неоснователност на претенцията за главница по предявените искове, ответниците оспорват акцесорните искове по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12 989.90 лв.- мораторна лихва. В случай, че предявения главен иск бъде квалифициран от съда като такъв с правно основание чл. 134 от ЗЗД, във вр. чл. 199а от КЗ /отм./, същият се оспорва с доводи, че липсва валидна правна легитимация на застрахованото лице, вкл. и на неговите наследници от предявяване на такъв иск преди заплащане на задължението. Поддържа се, че от ищеца не се сочат доказателства претендираната сума да е заплатена от него, поради което според ответниците ищецът не е активно легитимиран да претендира от тях заплащането на процесната сума. Счита се, че процесуалната субституция чрез застъпничество може да възникне при упражняване на правата на длъжника от кредитора по чл. 134 от ЗЗД или чрез процесуална суброгация, а в случая не е установено ищецът да има качеството на кредитор. Позовават се и на липсата на клаузи в представеният по делото договор за банков кредит, при настъпило застрахователно събитие ищецът да има право да предяви претенция за обезщетение при бездействие на банката. По изложените в отговора съображения, ответниците настояват за отхвърляне на предявените против тях искове като неоснователни и недоказани, като заявяват и 4 претенция за присъждане на сторените разноски по делото.

В о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява. В представена по делото писмена защита от пълномощника на ищеца- адв. Д., в която се излагат доводи за основателност и доказаност на предявените искове, с твърдения, че ищецът е имал правно очакване в случай на настъпване на застрахователното събитие застрахователят да заплати застрахователното обезщетение, произтичащо от възникналото застрахователно правоотношение, тъй като кредитополучателят е изплащал застрахователните премии по договора за застраховка, сключена в полза на банката. Нарушаването от страна на застрахователя на лигитимните правни очаквания на ищеца представлява нарушение на задължението му да носи риска от настъпването на застрахователното събитие, което в случая е довело до публична продан на имота, чрез която се е осъществило плащане по смисъла на чл. 242 от КЗ /отм./. Поддържа се, че съдебната практика не тълкува плащането в неговия буквален смисъл, а възприема, че под плащане на законно основание следва да се има предвид изпълнение на задължението /свое или чуждо/, което освобождава длъжника, включително и в случаите на договор за поръчителство и последвала смърт на главния длъжник, която не преклудира възможността за изпълнение на чуждо задължение от поръчителя, като счита, че тези постановки са приложими по аналогия и към процесния случай.