Решение № 265 от 18.06.2020, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 9/2020
- Вид
- Решение № 265
- Подписан
- 18.06.2020
- В сила
- 27.10.2020
- Състав
- РОСЕН ТЕНЧЕВ ЧИЛИКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ град Стара Загора
17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ в открито заседание на Седемнадесети Юни през Две хиляди и Двадесета година в състав:
Председател: Р.
Чиликов
Съд. Заседатели : при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор ………… като разгледа докладваното от председателя Чиликов А.Н.Д. № 9 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 480884–f 506316
/28.11.2019 година на Началник отдел „ Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят недоволен от наложената му имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се, че не е извършено административно нарушение, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения.Претендира за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Жалбоподателят в с.з. чрез адв. С. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна представлявана в с.з. от юрисконсулт Карушкова взема становище, че жалбата е неоснователна, че е извършено административно нарушение и правилно е приложен материалният и процесуалния закон.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата страните съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна следното :
На 19.08.2019 година в
16.40 часа в обект зеленчуков магазин находящ се в град Стара Загора на ул. „ Ген . Столетов „ № 135 стопанисван от ЕТ „ И. Петкова- Аделаида – Сателит-2 „ е направена контролна покупка на един брой пъпеш с тегло 2,240 кг на стойност 2,69 лева платена в брой на лицето И.К. от св. Г.Ф. / актосъставител / . Преди легитимацията не е издаден фискален касов бон от наличния в обекта електронен касов апарат с фискална памет, нито касова бележка от кочан касови бележки.
Установена е положителна касова разлика в размер на 80,52 лева между наличните парични средства и тези маркирани във фискалното устройство.
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – показанията на св. Г.Ф. / актосъставител/ ,св. Н.Г., протокол за извършена проверка от 19.08.2019 година,КЛЕН / извлечение от касови бонове / , Въпросен лист.
Цитираните доказателствени средства кореспондират из цяло по между си, взаимно се допълват и не съдържат никакво противоречие. Те водят до единствено възможния извод относно възприетата от административно-наказващият орган фактическа обстановка.
С показанията си св. П. П. и Ст. Т. по никакъв начин не опровергават посочените по-горе доказателствени средства и не установяват нови доказателства, които да ги опровергават или да дадат основание да се се възприеме друга фактическа обстановка. И двамата твърдят, че не са присъствали по време на контролната покупка. Първият си е тръгнал преди проверката, а вторият е възприел факти след контролната покупка-по време на извършваната данъчна проверка.
Св. Пенков установява, че преди проверката е предоставил собствени парични средства над 80 лева на търговеца, но те не са отразени като такива от последния във въпросния лист, който е подписан лично.
Наличието на положителна касова разлика не е елемент от състава на претендираното административно нарушение, а само един факт, който е косвено доказателство за извършеното деяние.И без това косвено доказателство обаче изложените релевантни факти от състава на административното нарушение въз основа на посочените по-горе доказателства са установени и доказани по несъмнен начин.
Изложените съображения и липсата на доказателства, които да опровергават изложената фактическа обстановка дават основание на съда да приеме, че същата е доказана по несъмнен и безспорен начин.
При така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган не е имал алтернатива и е приел, че е нарушен чл. 118, ал. 1 ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложил имуществена санкция в размер на
600 лева.
Съдът също няма алтернатива и приема, че административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният закон.
За да се приеме, че е нарушен чл. 118, ал. 1 ЗДДС е необходимо при извършена покупко-продажба да не се издаде касова бележка от кочан или фискален бон от касов апарат от името и за сметка на данъчно задълженото лице.Други изисквания за реализацията на АНО във фактическия състав няма.
Настоящият казус е точно такъв.
Жалбоподателят е регистриран като ЕТ, осъществявал е търговска дейност / продажба на стоки по занятие в търговски обект / и като такъв се явява задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н – 18от 13.12.2006 г. на МФ.
При извършена контролна покупка в търговски обект не е предприето дължимото поведение и действие от страна на продавача/собственика на обекта и жалбоподател в настоящото производство / - да регистрира продажбата и да издаде касова бележка или фискален бон.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е безусловна и формална - Задълженията за активни действия от страна на данъчно задълженото лице са безусловни.
Вместо търговецът да предприеме дължимите активни действия чрез бездействие е извършил деяние съставляващо нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Основните задължения , които е следвало да се изпълнят чрез активни действия са били в няколко насоки : да се регистрира продажбата на стоката , да се издаде фискален бон или касова бележка, да се предаде на клиента.
Всичко това не е сторено и чрез бездействие са нарушени цитираните по – горе задължения , което дава основание на съда да приеме, че е извършено претендираното от административно-наказващият орган административно нарушение.
По силата на чл. 83, ал.
1 ЗАНН във вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС АНО следва да понесе търговеца стопанисващ и експлоатиращ търговския обект.
Обстоятелството, че се реализира АНО на търговец изключва възможтността за коментар на въпроса за вината, тъй като в случая отговорността е обективна.
Административно-нказващият орган правилно и законосъобразно е приложил и санкционната норма на чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
Наложената имуществена санкция е в близост до минимума и е съобразена с обстоятелството, че нарушението е за първи път, съобразена е с тежестта на нарушението и с обществената опасност т.е. отчетени са всички обстоятелства имащи отношение към определяне на имуществената санкция, което дава основание на съда да приеме, че е индивидуализирана правилно . В този смисъл няма основание за изменението на наложената санкция чрез намаляване.
Няма основания и за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Макар и извършено за първи път подобни административни нарушения са широко разпространени в страната и съдебния район.Отчитането на продажбите и издаването на касови бонове е гаранция за отчетността и събираемостта на приходите в републиканския бюджет.В този смисъл извършеното деяние не е с по-ниска степен на обществена опасност и обществената опасност не е незначителна, а напротив – завишена.
Противното би означавало неоправдан либерализъм, което е в разрез с генералната превенция на чл. 12 ЗАНН.
В обстоятелствената част на наказателното постановление са изложени всички факти и обстоятелства имащи отношение към състава на чл. 118, ал. 1 ЗДДС респективно към санкционната норма на чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
Нарушението е описано,конкретизирано, посочена е правната квалификация, нарушените законови разпоредби, законовите разпоредби въз основа на които се налага санкцията.
Следователно спазена е формата на наказателното постановление и същото отговаря на изискванията на чл.
57 ЗАНН.
В наказателното постановление е посочена заповедта, с която длъжностното лице наложило имуществената санкция е упълномощено да издава наказателни постановления.
Същата е приложена и като доказателство, което дава основание на съда да приеме, че не е нарушена материалната компетентност и е спазен чл. 57, ал. 1 т. 1 ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление обуславящи неговата отмяна. Същото отговаря напълно на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Възраженията в жалбата и на защитника в с.з. не намират опора нито в доказателствения материал, нито в нормативната уредба.
За конкретизация на административното нарушение няма изискване да се посочва в АУАН и наказателното постановление единичната цена на стоката предмет на контролната покупка.
Артикулът предмет на продажба е един / пъпеш / и е посочена крайната дължима цена от клиента, за която е следвало да се издаде фискален бон.Това в достатъчна степен индивидуализира продажбата и дава основание да се направят съответните фактически и правни изводи.
Посочените фактури / № 6 и № 7 /, на които се позовава жалбоподателя се отнасят до цената на придобиване на стоката от друг търговец.На каква крайна цена ще се продава стоката на крайния потребител е въпрос на търговска политика и целесъобразност и същата не е задължително да е идентична с цената на придобиване т.е. няма никакво отношение към стойността на контролната покупка, което прави възраженията от защитника в тази насока най-малкото неуместни.
Въпросът за разликата между касовата наличност и сумата посочена в касовата лента бе коментиран по-горе.
Същият няма отношение към състава на административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя.
В обстоятелствената част на
АУАН и наказателното постановление е разграничен ясно часът на контролната покупка – 16.40 часа – както и часът на на започналата проверка – 16.45 часа.