Решение № 266 от 19.05.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Пещера, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело № 20255240100002 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. К. Ч., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *****, чрез адв. П. П. от САК, против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във вр с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 1, ал. 2, ал. 4 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, с които се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40014209143 от 16.12.2022 г., сключен между ищцата Х.

К. Ч. и ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответникът е сключен Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40014209143, по силата на който е усвоена главница в размер на 3000,00 лв. за срок от 24 месеца при уговорен лихвен процент е в размер на 41 % и ГПР в размер на 48,22 %. Сочи се, че в раздел V от договора е уговорено задължение за потребителя за заплащане на застрахователна премия в размер на 68.40 лв.

Излага твърдения, че по силата на договора кредитополучателят е задължен да закупи допълнителни услуги, упоменати в раздел VI от същия - допълнителна услуга „Фаст", за която е предвидено възнаграждение в размер на 1 200 и допълнителна услуга „Фекси", за която е предвидено възнаграждение в размер на 1200 лв., като общият размер на двете услуги възлиза на 2400 лв.

Поддържа, че възнаграждението за двете услуги е дължимо към датата на подписване на договора, но е разсрочено към погасителните вноски по кредита. Сочи, че в резултат на това за усвоена главница в размер от 3000 лв.

1 от ищцата се изисква да заплати сума в размер на 6844,42 лв.

Твърди, че ищцата има качеството потребител по смисъла на ЗПК, поради което счита, че сключеният между страните договор за заем е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като излага подробни аргументи в подкрепа на становището си.

Поддържа, че таксите за допълнителни услуги представляват разход по кредита, като кредиторът, в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, не ги е включил към годишния процент на разходите (ГПР), който при включването им би възлизал на повече от 2411 %.

Сочи, че в договора е уговорен лихвен процент за срока на договора в размер на 41 % и ГПР в размер на 48.22 %, като твърди, че не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.

Поддържа, че отделно от това са предвидени такси, които поставят потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което обуславя и пороците на договора по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК

Освен това излага съображения и че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС, като цитира съдебна практика в този смисъл.

На следващо място сочи, че договорът за паричен заем е нищожен и на друго основание, а именно тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави", за което излага подробно становище.

Акцентира и върху това, че клаузите, изискващи заплащане на такси за допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", противоречат на разпоредбите на чл.

10а, ал. 1, ал. 2, ал. 4 от ЗПК, съгласно които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поддържа, че в настоящия случай изисканите такси за допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" представляват именно такси, свързани с усвояването и управлението на кредита, което пряко противоречи със закона, поради което счита, че клаузите, които ги уреждат, са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Счита също, че клаузите, изискващи заплащане на такси за допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", са неравноправни, като нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Сочи, че така уредените клаузи противоречат на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрират директно уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като не позволяват на последния да прецени икономическите последици от сключването на договора за кредит. (чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП).

2

Твърди още, че клаузите, изискващи заплащане на такси за допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", са нищожни поради противоречие с добрите нрави, за което излага подробни съображения.

В заключение сочи, че в процесния случай хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД се явява неприложима по отношение на нищожността на частта от договора, в която се уговарят годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, тъй като същите са незаместими по право от повелителните правила на закона, като сделката не би била сключена при годишен процент от разходите, надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявения иск. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в който оспорва основателността на предявения иск, за което излага подробни съображения.

На първо място твърди, че по делото е безспорно обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 40014209143 на 16.12.2022 г., по силата на който ответното дружество е представило на ищеца Х. К. Ч. заем в размер на 3000,00 лева, а ищеца се е задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" и „Флекси" съгласно условията на договора. Сочи, че от представените по преписи от процесния договор за кредит, както и приложенията към него, се доказа по недвусмислен начин, че всички условия по договора за кредит са предварително уговорени между страните, като ищеца изрично е изявила воля да сключи договора за кредит при посочените условия.

Поддържа, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени всички императивни изисквания на ЗПК.

Сочи, че в договора годишният процент на разходите е фиксиран като абсолютна процентна стойност - 48.22 %, сочи че и уговореният лихвен процент е фиксиран - 41.00 %, поради което не е необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия. Твърди, че въпреки това с разпоредбата на чл.

5.2. от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин

Намира, че от формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му, потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. В тази насока оборва твърдението, че в отношенията между страните е 3 налице заблуждаваща търговска практика от страна на дружеството-ответник.

На следващо място излага съображения в подкрепа на твърдението си, че таксата за предоставената услуга „Фаст" и „Флекси", не представлява разход по кредита и не следва да участва във формирането на размера на общите разходи по кредита. Поддържа, че потребителят е наясно относно задълженията си и конкретните разходи, които ще възникнат за него по силата на договора за кредит, които формират общия размер на разходите за потребителя по смисъла на чл. 3, буква „ж" от Директива 2008/48/ЕО, а оттам формират и годишния процент на разходите. Сочи още, че потребителят е наясно и с конкретните разходи, които ще възникнат за него за закупената допълнителна услуга, поради което счита, че щом има яснота за задълженията на потребителя отделно по кредита и отделно за допълнителната услуга, а също така е посочена и общо дължимата сума по кредита и по закупената допълнителна услуга, няма как да се приеме, че годишният процент на разходите е неточно посочен в договора за кредит, а още по-малко, че липсва.

Освен това твърди, че дори да се приеме, че има нарушение - неточно посочване на годишния процент на разходите, то не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на целия договор. Изтъква, че в такава хипотеза приложение следва да намери разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, което кореспондира и с практиката на Съда на ЕС. В този смисъл твърди, че клаузата за допълнителна услуга не съставлява част от основния предмет на договора за кредит, поради което договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно, независимо от клаузата за допълнителна услуга, дори в случай, че има основание за недействителност на тази клауза.

Сочи още, че дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е повисок от законово-допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит.

На следващо място оспорва твърдението в исковата молба за нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, като твърди, че закупените от ищцата допълнителни услуги не са такси за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи, че допълнителните услуги, които кредиторът е предоставил на ищцата, й дават възможности да извършва едностранна промяна на погасителния план по кредита си, а не представляват възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни административни действия по кредита.

Оспорва и твърдението за нищожност на клаузата за размера на ГЛП, поради противоречие на закона и добрите нрави, за което излага подробни аргументи.

По изложените съображения ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ

БЪЛГАРИЯ" ЕООД моли съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на насрещно 4 претендираното адвокатско възнаграждение с искане същото да бъде определено в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г. Ангажира писмени доказателства. Възразява срещу доказателственото искане на ищцата за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като намира същото за ненужно, поради липсата на спор по отношение на това, че уговореното възнаграждение за допълнителни услуги не е включено в размера на ГПР по процесния договор.

В открито съдебно заседание ищцата Х. Ч., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от адв. П. П., с което поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от ответната страна.

В открито съдебно заседание ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт Ивета Тенева, в качестовото й на пълномощник на ответника, е депозирано писмена молба, с която поддържа представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски. Сочи, че с плащанията си ищцата е заплатила и сумата от 270,00 лв., представляваща начислени такси по Тарифа. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, като счита че същото следва да бъде определено под законовия минимум по Наредба № 1/2004 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: