Решение № 916 от 17.07.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. Велико Търново, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20224110101907 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.26 ал.1 от ЗЗД и иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД вр чл.232 ал.2 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са собственици на 2/3 идеални части от Ниви, намиращи се в землището на с.***, описани в исковата молба, общо 48,295 дка. Сочи се, че договорът за наем с ответника е сключен чрез пълномощник Д Т Ф, като ищците заявяват, че не са упълномощавали това лице да сключи договор с ответника ***и за срок не повече от три години. Излагат твърдения, че пълномощникът, сключва договор и със „***но с по-късна дата, от този договор за наем, сключен с *** чийто собственик е. Ищците заявяват, че освен, че не изпълнява волята им, не са получили и наем за стопанската 2020г/2021г. в размер на общо 2897,70лв. Ищците считат, че е нарушена разпоредбата на чл.32 ал.1 от ЗС вр. чл.229 ал.2 от ЗЗД, като твърдят, че договор за наем сключен за срок над три години на практика представлява действие по разпореждане, а не управление. Отправят искане съдът да обяви за нищожна поради противоречие със закона клаузата за договорения срок по чл.1 от договор за наем от 30.08.2018г. за срока над три години до договорения 10 години срок. Ищците отправят искане за осъждане на ответника да им заплати на всеки от тях по 1448,85лв., представляваща наемна цена за стопанската 2020/2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на подадена искова молба .

В проведеното открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се 1 представлява.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, на ****. е призната за собственик на основание влязло в сила решение на ПК **** върху земеделски земи в землището на с***-***** По делото е представено решение №**** По делото е представено удостоверение за наследници, видно от което Й***е починала на ***. и е оставали наследници по закон: своите деца-ищците В. А. К. и Й. А. К., както и дъщеря ****

По делото е представен договор за наем на земеделска земя от ***сключен между ищците в качеството наемодатели, представлявани от пълномощник Д Т Ф и ответното дружество в качеството наемател относно предоставяне за временно въздездно ползване земеделски земи за срок 10 стопански години, считано от ***, като предмет на договора са ***В чл.3 от договора е посочено, че наемното плащане е в размер на **от общата продукция, но не по-малко от **лв. на декар годишно, като плащането ще се извършва след края на всяка стопанска година.

По делото е представен договор за наем на земеделска земя от *** сключен между ищците в качеството наемодатели, представлявани от пълномощник Д Т Ф и ***в качеството наемател относно доставяне за временно възмездно ползване на земеделски земи за срок 10 стопански години, считано от 0***като предмет на договора са същите *** В чл.3 от договора е посочено, че наемното плащане е в размер на **% от общата продукция, но не по-малко от **лв. на декар годишно, като плащането ще се извършва след края на всяка стопанска година.

С пълномощно с нотариална заверка на подписа от ***. ищцата В. А. К. упълномощава Д Т Ф и И Н И заедно и поотделно да я представляват във връзка с посочени в пълномощното действия относно земеделски земи в землището на ***, вкл. и да сключва договори за наем или аренда.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И Н И и Ц А.

А.. Свидетелят И, председател на ***”, разпитан каза, че лицето Д Ф е бил член на кооперацията и му възложили да сключва договори за наем на земеделски земи. Ф им дал сключен договор за наем, който подали в Служба „Земеделие“. На втората година разбрали, че има подаден още един договор, който е сключен три дни по-рано от техния договор.

Свидетелят заяви, че ищците са искали да сключат договор за наем на земите си с ****, а не с друго лице. Ищците му споделили, че не са получавали наем от фирма ***Свидетелят А. също каза, че от ищците научил, че фирма *** не са им платили по договора за наем на земеделски земи.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е видно, че в счетоводството на „***” ЕООД липсват счетоводни данни за извършени от страна на „***” ЕООД наемни плащания за стопанската 2020г./2021г на лицата В. К. и Й. К.

2 във връзка с ползвани под наем земеделски земи.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По иска по чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Установителния иск е допустим, а разгледан по същество е основателен по следните съображения:

Предмет на този иск е искане съдът да обяви за недействителна /нищожна/ поради противоречие със закона на клаузата на чл.1 от договор за наемна земеделски земи от ***** за уговорения срок, за срока над три години до договорения от 10 години.

По делото не е спорно и от събраните доказателства се установява, че ищците притежават право на собственост върху процесните недвижими имоти, предмет на договора за наем на земеделска земя. Имотите са съсобствени с трето неучастващо в спора лице, като ищците притежават по 1/3 идеална част от имотите, придобити по наследство от тяхната майка.

На *****е сключен договор за наем на земеделска земя, по който наемодатели са двамата ищци, а наемател е „****” ЕООД. Договорът за наем е сключен чрез пълномощник Д Ф и е сключен за срок от 10 стопански години, считано от ****г.

Съгласно чл.32 ал.1 от ЗС управлението и ползването на общата вещ се извършва по решение от съсобствениците, които имат повече от половината от общата вещ. Когато вещта се намира в режим на съсобственост действията по разпореждане с общата вещ се извършват със съгласие на всички съсобственици.

Деленето на сделките на разпоредителни и на такива на обикновено управление се провежда в зависимост от правния резултат, който се цели посредством сделката. При разпоредителните сделки е налице отчуждаване или тежко обременяване на едно право, докато при сделките на обикновено управление целта е събиране или съхраняване на плодовете на вещта. В този смисъл разпоредителни са сделките, които имат вещнотранслативно действие, както и някои облигационни сделки, сключени за по-продължителен период /напр. договор за наем, сключен за срок над три години/. Останалите облигационни сделки са такива на обикновено управление, в който смисъл са разясненията, дадени с ТР №91/1974г, което разграничава действията на обикновено управление от разпоредителните.

От събраните по делото доказателства се установява, че при сключване на процесния договор за наем на земеделска земя не са участвали всички съсобственици, а само двамата ищци, поради което съдът приема, че те са извършили сделка на обикновено управление, а не разпоредителна сделка.

Разпоредбата на чл.229 ал.1 от ЗЗД предвижда, че договорът за наем не може да бъде сключван за повече от десет години, а съгласно ал.2 от същата правна норма, лицата, които могат да вършат действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години. В ал.3 е посочено, че ако договорът за наем е сключен за по-дълъг 3 срок, той има сила за максималния срок от три години.

По делото няма наведени твърдения, респ.представени доказателства ищците да са били упълномощени от другия съсобственик на получените по наследство земеделски земи да сключат договор за наем на процесните земеделски земи за срок от 10 стопански години.

Отсъствието на надлежна представителна власт на ищците за сключване на договор за наем за срок десет години има за за законова последица редуциране на срока на договора за наем на три години по силата на разпоредбата на чл.229 ал.3 от ЗЗД, което не влече нищожност на целия договор.

По тези съображения разпоредбата на чл.1 от сключения между страните договор за наем от ***** в частта, в която е уговорен десет годишен срок на действие следва да се обяви за нищожна в частта относно срок по-дълъг от три години, като по силата на законачл.229 ал.3 от ЗЗД договорът има сила за срок от три стопански години, считано от **** По иска по чл.79 ал.1 от ЗЗД вр чл.232 ал.2 от ЗЗД .

Съгласно чл.228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателя- да му плати наемна цена.

За да се уважи иск за заплащане на наемна цена за ползване на земеделска земя е необходимо по делото по б езспорен начин да се установи, че между страните е възникнало твърдяното наемно правоотношение, че е налице сключен договор за наем на земеделска земя, по силата на който ищецът в качеството наемодател да е поел задължение да предостави за временно и възмездно ползване земеделска земя срещу насрещно поето задължение от наемателя да заплаща наем за ползването на земеделската земя.

От събраните по делото доказателства се установява възникване на облигационно правоотношение по договор за наем на 48,295 дка земеделски земи в землището на **** сключен между ищците в качеството наемодатели и ответното дружество в качеството наемател. Не е спорно изпълнение на задължението на наемодателите да предоставят за ползване на наемателя наетите земеделски земи, считано от ****. В представения по делото договор е посочено ,че наемната цена за декар е 60лв.

След като наемодателят е изпълнил своето задължение по договора за наем на земеделска земя, за наемателя е възникнало задължение да заплати на наемодателите наемната цена, която за 48,295 дка възлиза на сумата общо 2897,70лв.

От страна на ответника не са наведени твърдения и ангажирани доказателства за плащане на наема за стопанска година-2020г/2021г. Видно от заключението на съдебносчетоводната експертиза, в счетоводството на ответника липсват данни за заплащане на наем за стопанската 2020г./2021г. на лицата В. К. и Й. К. от страна на ответното дружество във връзка с ползвани под наем земеделски земи.

С оглед изложеното исковата претенция за заплащане на ищците на сумата по 1448,85лв. или общо на двамата ищци 2897,70лв., представляваща наемно плащане по договор за наем на земеделски земи от 30.08.2018г. за стопанската 2020г/2021г. се явява основателен и доказан.

4

Върху главниците следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба /27.07.2022г./ до окончателното изплащане.

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на общо 1546лв., от които държавна такса в размер на 166лв., 180лв. за възнаграждение за вещо лице и 1200 лв. за адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл.1 от договор за наем на земеделски земи от ****., сключен между- от една страна Й. А. К. с ЕГН ********** с адрес ***** и В. А. К. с ЕГН **********, с адрес г*****в качеството наемодатели и от друга страна- «Н»ЕООД с ЕИК *** със седалище **** в качеството наемател, в която клауза се предвижда, че срокът на договора за наем е 10 стопански години, считано от ****., е нищожна за срока над три години поради противоречие със закона/ чл.229 ал.2 от ЗЗД/.

ОСЪЖДА «Н»ЕООД с ЕИК *** със седалище ***** ДА ЗАПЛАТИ на Й. А. К. с ЕГН ********** с адрес с***** сумата 1448,85лв./хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща наемна цена за стопанската 2020г./2021г. по договор за наем на демеделска земя от 30.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /27.07.2022г./до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА «Н»ЕООД с ЕИК **** със седалище ******** ДА ЗАПЛАТИ на В. А. К. с ЕГН **********, с адрес ***** сумата 1448,85лв./хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща наемна цена за стопанската 2020г./2021г. по договор за наем на демеделска земя от 30.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /27.07.2022г./до окончателното изплащане.