Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3244 от 25.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 2353/2026
Вид
Решение № 3244
Подписан
25.08.2026
В сила
25.08.2026
Състав
ХРИСТИНА БОТЕВА ГАРВАНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.7 т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 137а ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 149 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183 ал.4 т.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3244 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20261110202353 по описа за 2026 година установи:

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на Р.

И. М. срещу НП № 22- 4332-005549 / 05.04.2022г. , издадено от ръководител сектор към отдел ПП СДВР , с което на основание чл.

183 ал.4 т.7 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за това, че на 23.03. 2022 г. около 08.40ч в гр. София в района на ул. Сава Михайлов управлявал лек автомобил , без да ползва обезопасителен колан - нарушение на чл.

137а ал.1 ЗДвП .

С жалбата се претендира отмяна на НП поради допуснато при издаването му съществено – процесуално нарушение при индивидуализиране на нарушението , също поради липса на обективни доказателствени материали в негова подкрепа . В съдебно заседание жалбоподателят се явява и дава обяснения по обвинението по делото .

Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва основателността на жалбата с писмени съображения на юрисконсулт .

Претендира се присъждането на разноски за правна помощ при

1 установяване основателност на жалбата.

По отношение на фактите по делото :

Съдът, след като обсъди приобщения непротиворечив доказателствен материал , прие за установено следното като факти по делото .

На 23.03. 2022 г. около 08.40ч жалбоподателят управлявал лек автомобил в София в района на ул. Сава Михайлов , без да ползва обезопасителен колан , какъвто бил монтиран в автомобила .

Движението на жалбоподателя без обезопасителен колан било наблюдавано от служители на ОПП СДВР и автомобилът бил спрян за проверка, при която на жалбопадателя е съставен актът по делото за установяване на нарушение на чл. 137а ал.1 ЗДвП . Актът бил предявен на място на жалбоподателя и подписан от него с възражение , че не може да ползва обезопасителен колан поради плексит . Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят дава обяснения , с които признава , че при извършването на проверката управлявал автомобила , без да ползва обезопасителен колан , но твърди , че това се случило при движение с много ниска скорост , докато търсел място за паркиране в междублоково пространство . Поддържа също и твърдението , че към този момент страдал от плексит.

Актосъставителят потвърждава констатираното с АУАН и заявява , че не помни конкретните обстоятелства по случая .

По отношение на доказателствата :

Изложеното се установява от непротиворечив доказателствен материал - редовно съставения АУАН , ползващ се съгласно чл. 189 2

ЗДвП с доказателствена сила относно фактите , удостоверени с него , подписан с възраженията от жалбопадателя и показанията на свидетеля - актосъставител , които потвърждават констатираното в акта , също представените заповеди за компетентност на актосъставителя и на административнонаказващия орган .

По отношение на правната страна :

При така установеното като факти от правна страна по делото съдът прие жалбата за частично основателна.

Наказателното постановление следва да бъде потвърдено в частта относно изводите за извършено нарушение на чл. 137а ал.1 ЗДвП , тъй като при извършената от съда проверка се установи, че АУАН и обжалваното НП са съставени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документа и сроковете за съставянето му и при издаването на обжалваното НП в обсъжданата част не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, налагащи отмяна или изменение на постановлението.

Съгласно чл. 137а ал.1 ЗДвП - водачите и пътниците на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3 по чл. 149 ЗДвП , снабдени с обезопасителен колан са длъжни да използват обезопасителния колан по време на движение .

С оглед на това и на установеното, че въпреки посоченото задължение жалбоподателят управлявал автомобил от посочената категория M1, без обезопасителен колан – законосъобразно е прието от административнонаказващия орган , че е извършено нарушение на чл. 137а ал.1 ЗДвП.

Независимо от това , съдът прие , че НП следва да бъде изменено в частта относно правната квалификация, с която е приет за осъществен съставът на административното нарушение по чл. 183 /4/ т.7 ЗДвП , 3 предвиждащ наказание глоба в размер на 50лв за нарушаване на задължението по чл. 137а /1/ ЗДвП.

В случая съобразно установеното от обясненията на жалбоподателя , които не са опровергани от независими доказателствени източници , в съответствие с ТР №1/07г. по т.н.д. №1/07г. на ВКС , съдът прие , че нарушаването на изискването за използване на обезопасителен колан се явява маловажен случай и отговорността на жалбоподателя не следва да бъде ангажирана по посочения текст на чл. 183 /4/ т.7 ЗДвП .

Обстоятелствата на конкретния случай - установеното , че жалбоподателят управлявал автомобила , без да ползва обезопасителен колан , но при движение с много ниска скорост , докато търсел място за паркиране в междублоково пространство, налагат извода , че извършеното разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на нарушения от този вид и поради това представлява маловажен случай на нарушение на закона по см. на ДР пар. 6 т. 32

ЗДвП - маловажно е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие.

Поради липсата на отделен състав в ЗДвП за наказване на маловажни случаи на административни нарушения по закона и необходимостта поради установената значима обществена опасност на извършеното , въпреки по – ниската й степен , нарушението да бъде санкционирано - съдът прие, че нарушението съответства на състава по чл . 185 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба към процесния период м. 03. 2022г - за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.

4

Квалифициране от съда за първи път на нарушението като такова по чл. 185 ЗДвП поради маловажност на нарушението по чл. по чл. 183 /4/ т.7 ЗДвП е в съответствие с правомощието на съда по чл.

63 ал.7 т. 1 ЗАНН – за приложение на закон за същото, еднакво или полеко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая по делото вярното квалифициране на нарушението е допустимо и при съблюдаване на правилата, осигуряващи правото на защита на жалбоподателя , тъй като видно от материалите - фактите на нарушението по чл. 185 ЗАвП се съдържат във връчения на жалбоподателя АУАН, посочен и от наказващия орган като фактическо основание за налагане на административно наказание , а от друга страна и съставът на адм. нарушение , извършено от жалбоподателя , е по - леко наказуем от този по обжалваното НП.

По отношение на разноските:

На осн. чл. 63д ал. 4 и ал.5 ЗАНН , чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., съобразно частичната основателност на жалбата , в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на разноски за възнаграждение за участие на юрисконсулт на административно- наказващия орган по делото при отчитане и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ 40 евро

.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ

НП

№ 22- 4332-005549 / 05.04.2022г. , издадено

5 от ръководител сектор към отдел ПП СДВР , с което на основание чл.

183 ал.4 т.7

ЗДвП на жалбоподателя Р. И. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. като

ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението по чл. 185 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наказанието на 10.21 евро .

ОСЪЖДА Р. И. М. да заплати в полза на СДВР сумата от 40 евро - разноски за участие на юрисконсулт по делото .

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Адм. съд - гр. София.

Районен съдия :

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6