Решение № 15 от 10.01.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Бургас, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20212100501887 по описа за 2021 година Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А,Париж Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.клон България, гр. София,ж.к.“Младост 4“,Бизнес парк София, сграда 14, против решение № 260996/1907.2021г. по гр.д.№ 4416/2020г.по ориса на БРС.

Със същото решение са отхвърлени исковете на въззивника-ищец против И.М.С. в частта, с която се претендира приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за потребителски заем PLUS – 14961465 от 23.06.2017 година главница в размер разликата между присъдената на това основание сума от 9 184, 20 лева до пълния предявен размер на претенцията от 10 235, 05 лева, както и за сумата 2 012, 38 лева , представляваща лихва за забава за периода от 05.11.2017 година до 28.10.2019 година, и представляващи част от сумите, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 9212 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.

Във въззивната жалба се сочи, че се обжалва решението в частта, с 1 което частично е отхвърлен предявеният срещу М. установителен иск; решението се счита в тази му част за неправилно.Твърди се, че в чл.3 от Договора били посочени допусканията, че началната дата на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема , че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него.Сочи се Решение по дело С 42/15 на СЕС, в което Съдът на ЕС приема, че посочването на годишния процент на разходите в договор за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102, по-конкретно доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (§ 67). Приема се,че такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като годишният процент на разходите по член 10, параграф 2, буква ж от Директивата. Доколкото непосочването в договора за кредит на тези данни би могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, предвидената в националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционапна по смисъла на член 23 от Директивата (§71 от Решението). Все пак прилагането в съответствие с тази правна уредба на подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да се смята за пропорционални, когато липсващите данни по член 10, параграф 2 от Директивата са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (§71 от Решението). С оглед на изложеното въззивника счита, че непосочването на начина, по който е изчислен ГПР съобразно единната математическа формула по Приложение № 1, е от такова естество, че не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Доколкото в процесния договор размерът на ГПР е посочен в проценти по ясен и недвусмислен начин, липсата на конкретни данни (съобразно Приложение №1) не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение;цитира Решение № 260025 от 14.01.2021 г. по в. гр. д. № 1517/2020 г. на Окръжен съд - Бургас.Заявява, че както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставяли като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите.

Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № ] към ЗПК, като в този смисъл е цитирана практиката на Окръжен съд – 2

Пловдив.Твърди , че погасителния план към процесния договор в съответствие с чл. 11,ал.1,т.11 ЗПК съдържал информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изискване за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна вноска било въведено с разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 12 ЗПК, която касаела ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този само случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка посочва разпоредбата на чл. 11 ал.З ЗПК, според която когато се прилага чл.11 ал.1 т.

12 ЗПК, кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. От това следвало, че хипотезата на чл.11, ал.1, т. 12 ЗПК не следва да се смесва с тази, предвидена в т. 11, която е приложимата в настоящия случай и съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържание изискване към погасителния план/цитира Решение на СВС по дело С-42/15 от 09.11.16 г., Решение на СЕС от 05.09.19 г. по дело С-331/18, Решение от 14.01.2020 по гр. д. № 14132/2019 г. по описа на СГС, Решение № 7728 от 14.11.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 11496/2019 г., Решение № 3407 от 13.05.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 14688/2018 година/.Моли отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за горницата над установения размер от 9184.20 лева до пълния претендирай размер от 10235.05 лева, 2012.38 лева, представляваща лихва за забава и постановявате друго, с което да уважите изцяло предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск срещу И.С. М.;претендира присъждане на разноски.

Постъпил е писмен отговор от от адв. Анна Стоянова Димитрова, с адрес за призоваване :гр.Бургас,ул.“Генерал Гурко“№27А,ет.1,особен представител на ответника М., в който отговор счита, че правилно съдът констатирал ,че договорът е недействителен на посоченото основание и е приел частична недължимост на задължението.Намира за неоснователни възраженията на въззивното дружество и позоваването на практика на ЕС ,която била тълкувана превратно. По начина, по който е означен размерът на ГПР, нямало как да се прецени субективната възможност и капацитет на 3 кредитополучателя да се ориентира какво, колко и в какъв размер ще дължи в края на срока,което било нарушение и основание за обявяване на недействителност на договора. Освен това имало и други съществени нарушения във формата на договора за кредит,предявени при условията на евентуалност и неразгледани от Районен съд- Бургас,които водели до същия краен извод . Параметрите на искания кредит не били индивидуализирали сумата ,която е преведена ,срок на заема ; размер на месечна вноска.; нямало и дата погасяване.Липсвала графа в договора, в който потребителят да посочи какъв е дневния лихвен процент на договорното възнаграждение, което е готов да плаща.Липсвал посочен общия размер на задължението, които в същност представлявали основните и най-важни параметри относно товакаква реално печалба ще реализира кредитора при предоставянето на този заем, както и какво е общото по размер задължение по заема, което следва да заплати потребителя.Моли потвърждаване на решението.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:

Предявените при условията на евентуалност искове намират своето основание в чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

На 23.06.2017г. между "БНБ Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответника И.С. е сключен Договор за потребителски заем № PLUS14961465. С посоченият договор на ответника е предоставен кредит в размер на 10000 лева, от която сума е удържана дължимата по договора еднократна "такса ангажимент" в размер на 350 лева/вж. чл.3 от Условия по договора/.

Възнаградителната договорна лихва е в размер на 36,32 %. Страните са договорили и застрахователна премия в размер на 2400 лева. Ответникът се е задължил да погаси вземането с 60 на брой погасителни вноски за период от 60 месеца, като видно от договора и приложеният погасителен план, задължението се изплаща на месечни анюитетни вноски в размер на 407,80лева. В приложеният договор е посочено, че общата стойност на плащанията по кредита възлиза в размер на 24 468 лева, а годишния процент на разходите е 45,81%. В чл. 5 от представените Общи условия е уговорено, че при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят 4 дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, ведно с направените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора. При просрочване на две или повече вноски, считано от падежа на втората вземането на кредитора става предсрочно изискуемо и в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпилата предсрочна изискуемост. Съгл. чл. 9 от договора всички изявления на кредитора, отправени до кредитополучателя, се считат узнати от последния, ако бъдат доставени по факт или до адрес на ел. поща, или съобщени по телефона, посочени в договора. В края на договора се съдържа изявление, че кредитополучателят е получил посочената сума на кредита по банковата си сметка, както и преддоговорна информация в съответствие със ЗПК.

Няма спор и от приложеното ч.гр.д.№ 9212/2019г. по описа на БРС се установява, че срещу ответника И.С. е издадена Заповед № 4085/30.10.2019г. по ч.гр.д.№ 9212/2019г. на БРС, с която е разпоредено същият да заплати сумата от 10 235,05 лева главница съгласно договор за потребителски заем № PLUS-14961465 от 23.06.2017г. и мораторна лихва от 2012,38 лева за периода от 05.11.2017г. до 28.10.2019г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК , като в законоустановения срок, последният не е подал възражение против нея. Поради изложеното и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

В изпълнение на дадените указания, ищецът е предявил претенция за вземанията си по заповедната производство, по повод на което е образувано гр. д. № 4416/2020 г. по описа на Бургаски районен съд и е постановено решението,обжалвано от въззивника в частта, с която исковата претенция е отхвърлена.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:

Ищецът твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционния съд е приел, че процесният договор е в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗКП,поради което на 5 основание чл. 22 ЗПК е недействителен и на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.На първо място сочи, че непосочването в договора на начина , по който е изчислен ГПР съобразно единната математическа формула по Приложение №1 е от такова естество, че не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. На второ място изтъква, че в договора изрично е посочен процента на ГРП, като поради фиксирания размер на лихвата за срока на договора ГРП остава непроменен за срока на договора и затова конкретния случай, при който приложима била хипотезата на чл.11,ал.1,т.11 ЗПК, не следвало да се смесва с хипотезата по чл.11,ал.1,т.12 ЗПК, която не била приложима в случая.

Така наведените от въззивника доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение настоящия съд намира за неоснователни. В действителност в договора е посочено цифрово изражение на ГРП в размер на 45.81%, който, включително по твърдения на въззивника, е формиран от главница,ведно с оскъпяването й съгласно ГПР 45,81%, дължимата възнаградителна лихва за периода на кредита и еднократна "такса ангажимент" в размер на 350 лева.