Определение № 213 от 06.04.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 213 гр. Варна, 06.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500145 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от С. Р. А., чрез процесуалния му представител адв.В.Г., против решение №24/11.01.2023г., постановено по в.гр.д.№2581/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му/имащо в тази си част характер на съдебно определение/, с която е допълнено на осн. чл. 248 от ГПК в частта му за разноските решение №1224/17.10.2022г., постановено по в.гр.д.№2581/21г. по описа на ВОС, гр.о., като е осъден С. Р. А. да заплати на „Електроразпределение Север”АД сумата от 1 506лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски пред касационната инстанция по гр.д.

№2991/22г. по описа на ВКС, III гр.о.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата на „Електроразпределение Север”АД с пр.осн. чл.248 от ГПК в частта й за присъждане на сторени пред ВКС разноски бъде оставена без уважение.Евентуално се претендира присъденото адв.възнаграждение да бъде редуцирано до минималния предвиден в Наредба №1/04г. на ВАдвС размер.Претендират се разноски.

Въззиваемото дружество „Електроразпределение Север”АД в депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Н.Б. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваната му част, имаща характер на определение, да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК съдебен акт.Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№2581/21г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по подадената от С. Р. А. въззивна жалба против решение 1

№262218/09.07.2021г., постановено по гр.д.№15848/20г. по описа на ВРС, 7ми състав, с което е отхвърлен предявеният от С. Р. А. против „Електроразпределение Север”АД отрицателен установителен иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5 777, 86 лв., представляваща стойност на ел. енергия за извършена корекция за минал период 02.08.2017г.- 01.11.2020г. за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, бул.„Сливница“№8, ап.7, с абонатен №0101806045 и клиентски №1100084359, за което вземане е издадена фактура

№0106385124/10.11.2020г.

С решение №526/28.04.2022г., постановено по в.гр.д.№2581/21г. по опис на ВОС, гр.о., обжалваното решение №262218/09.07.2021г., постановено по гр.д.№15848/20г. по описа на ВРС, 7-ми състав, е изцяло отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК е уважен, като е прието за установено в отношенията между страните, че С. Р.

А. не дължи на „Електроразпределение Север”АД сумата от 5 777, 86лв., представляваща стойност на ел. енергия за извършена корекция за минал период 02.08.2017г.- 01.11.2020г. за горепосочения обект.С решението на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца са присъдени сторените от него разноски пред първа и въззивна инстанция, общо 1 841, 61лв.

На 16.05.2022г. ищецът С. Р. А. е депозирал пред ВОС молба за частичен отказ от иска, а именно за сумата от 780лв., представляваща разликата над 4 997, 86лв. до 5 777, 86 лв.След постъпване на молбата първоначално по нея няма произнасяне от съда, който е указал същата да се докладва след изтичане срока за обжалване.Насрещната страна не е уведомявана за депозиране на молбата.

На 10.06.2022г. „Електроразпределение Север”АД е депозирало касационна жалба против решение №526/28.04.2022г., постановено по в.гр.д.

№2581/21г. по опис на ВОС, гр.о.Към жалбата са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 30лв. и не са представени доказателства за заплащане на адв.възнаграждение.Жалбата е администрирана от ВОС и изпратена за разглеждане на ВКС.Към преписката по жалбата е приложена и подадената от С.А. горецитирана молба от 16.05.2022г.

По жалбата е образувано на 10.08.2022г. гр.д.№2991/22г. по описа на ВКС, III гр.о.На 13.09.2022г. С.А. е депозирал молба по посоченото дело с искане съдът да прекрати производството и да върне делото на ВОС за произнасяне по молбата му от 16.05.2022г.С определение №50328/30.09.2022г., постановено по гр.д.№2991/22г. по описа на ВКС, съдът, след като е приел, че при направен частичен отказ от иска пред въззивния съд/преди постъпване на касационна жалба и изпращането й на ВКС/, същият преди да продължи действията по администриране на касационната жалба, следва да се произнесе по искането, ако жалбата не е изпратена на по-горния по степен съд, както и, че развитието на производството по постъпилата срещу решението касационна жалба е обусловено от произнасянето на съда по направения преди това отказ от иска, е прекратил производството по гр.д.

№2991/22г. по описа на ВКС и е върнал делото на ВОС за произнасяне по молбата на С. Р. А. от 16.05.2022г.

След връщане на делото от ВОС е постановено по в.гр.д.№2581/21г. решение

№1224/17.10.2022г., с което е обезсилено решение

2

№526/28.04.2022г., постановено по в.гр.д. №2581/21г. по описа на ВОС, в частта му, с която е прието за установено в отношенията между страните, че С. Р. А. не дължи на „Електроразпределение Север“АД разликата над сумата от 4 997, 86 лв. до пълния предявен размер от 5 777, 86 лв., представляваща стойност на ел. енергия за извършена корекция за минал период 02.08.2017г.01.11.2020г. за горепосочения обект, и е прекратено производството по делото в посочената част, поради отказ от иска, на основание чл.233 от ГПК.

В срока за обжалване на решение №1224/17.10.2022г. е депозирана от „Електроразпределение Север”АД молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за допълване, евент. изменение на това решение в частта му относно разноските.Исканията са обособени в три групи и касаят: 1/ намаляване на присъдените на ищеца разноски с първоначалното решение чрез редуцирането им съобразно частта от иска, за която няма отказ/4 997, 86лв./;

2/ присъждане на сторените от ответника разноски за първа и въззивна инстанция съобразно частта от иска, за която има отказ/780лв./; 3/ присъждане на сторени от ответника разноски за касационно производство, а именно държавна такса от 30лв. и адв.възнаграждение в размер на 1 476лв. съгласно представен към молбата договор за правна защита и съдействие от 09.06.2022г., фактура от същата дата и доказателства за заплащането на посоченото възнаграждение по Б. път на 15.06.2022г.

По молбата насрещната страна е депозирала в срок отговор, в който се поддържа становище за основателност на първите две искания и неоснователност на третото.

С решение №24/11.01.2023г., постановено по в.гр.д.№2581/21г. по описа на ВОС, гр.о., исканията на ответника са изцяло уважени, като на осн. чл.248 от ГПК решение №1224/17.10.2022г. е изменено в частта за разноските чрез намаляване присъдените на ищеца с първото решение разноски, допълнено е чрез присъждане на сторените такива от ответника пред първа и въззивна инстанция, съразмерно на частта от иска, за която поради отказ производството е прекратено, както и е допълнено в частта за разноските, като е осъден С. Р. А. да заплати на „Електроразпределение Север”АД сумата от 1 506лв., представляваща сторените от дружеството съдебно-деловодни разноски пред касационната инстанция по гр.д.№2991/22г. по описа на ВКС, III гр.о.Със същото решение е допусната служебно поправка на очевидна фактическа грешка в решение №1224/17.10.2022г. чрез обективиране в диспозитива волята на съда, видна от мотивите, за обезсилване на осн. чл.233 от ГПК на въззивното решение и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на иска в частта за сумата, представляваща разликата над 4 997, 86лв. до 5 777, 86лв., както и на самото първоинстанционно решение в тази му част.Със същото решение и е върната подадената от „Електроразпределение Север“АД на 10.06.2022г. касационна жалба на осн. чл.286, ал.1, т.3 от ГПК, предвид цената на иска след частичния отказ /4 997, 86лв./.Решението е влязло в сила във всички горепосочени части, с изключение на тази, която е предмет на настоящото производство.

Ответникът е претендирал присъждане на разноски за пред касационна инстанция - д.т. в размер на 30лв. и адв.възнаграждение в размер на 1 476лв., общо 1 506лв.Касационно производство по така подадената от него на 10.06.2022г. касационна жалба не се е развило.По гр.д.№2991/22г. по описа на ВКС касационната жалба нито е разглеждана по същество, нито е била 3 оставена без разглеждане, т.е. няма акт за същинско произнасяне.С единственото постановено от ВКС определение производство е прекратено, за да бъде върнато делото на ВОС, който, като компетентен съд, да се произнесе по молбата на ищеца с пр.осн. чл.233 от ГПК.В мотивите само е посочено, че бъдещото развитие на производството по жалбата ще зависи от произнасянето по молбата с пр.осн. чл.233 от ГПК.Впоследствие тази касационна жалба е върната от ВОС с влязъл в сила съдебен акт на осн. чл.286, ал.1, т.3 от ГПК, предвид цената на иска след частичния отказ.При липса на развило се пред ВКС касационно производство ответникът не би могъл да претендира за присъждане на разноски за такова, независимо дали действително е сторил разноски по повод подадената от него касационна жалба и независимо от това по какви причини не се е провело производство по тази жалба.Извън горното следва да се посочи, че ответникът претендира в цялост направени от него разноски и така са му присъдени от ВОС, като същевременно предявеният от ищеца иск е уважен с въззивното решение до размера от 4 997, 86лв.За тази част принципно на ответника не могат да се присъждат разноски, като се приема априори, че искът е уважен за нея с влязло в сила решение единствено поради недобросъвестното поведение на ищеца, който извършил частичен отказ за друга част от иска.

По изложените съображения съдът приема, че молбата на „Електроразпределение Север“АД с пр.осн. чл.248 от ГПК в частта й за изменение на решение №1224/17.10.2022г. в частта за разноските чрез присъждане на сумата от 1 506лв. е неоснователна.Предвид горното и решение №24/11.01.2023г. следва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него постановено друго в изложения смисъл.

Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно, независимо от изхода му.Налице е трайно установена практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, съгласно която производството по чл.248 от ГПК има несамостоятелен характер и не попада в приложното поле на чл.81 от ГПК, т.к. определението по чл.248 от ГПК няма характер на акт по чл.81 от ГПК/с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство/, поради което в него не се носи отговорност за разноски.След като не се дължат разноски в производството по чл.248 от ГПК, няма основание за присъждане на такива и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт, каквото е настоящото дело.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение №24/11.01.2023г., постановено по в.гр.д.№2581/21г. по описа на ВОС, гр.о./имащо в тази си част характер на съдебно определение/, с която е допълнено на осн. чл. 248 от ГПК в частта му за разноските решение №1224/17.10.2022г., постановено по в.гр.д.№2581/21г. по описа на ВОС, гр.о., като е осъден С. Р. А. да заплати на „Електроразпределение Север”АД сумата от 1 506лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски пред касационната инстанция по гр.д.№2991/22г. по описа на ВКС, III гр.о., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: