Решение № 773 от 15.11.2023, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. Благоевград, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

*** Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от *** Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102927 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Ю. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:

****, със съдебен адрес: град *** 5, чрез адв. С. Г. срещу едноличния търговец ***, осъществяващ стопанска дейност с фирмата ЕТ „***", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, община ***, област ***, ул. „***.

Предявен е положителен установителен иск, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственица на основание договор за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор ***, индивидуализиран в исковата молба.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявения иск за неоснователен.

Ищцата твърди, че е собственица на недвижим имот, находящ се в гр. Благоевград, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, който е подробно и надлежно индивидуализиран в исковата молба. Поддържа, че е придобила правото на собственост върху него с договор за покупко-продажба, сключен между нея (като купувач) и **** (като продавач), и обективиран в нотариален акт № 54/15.12.2016г., том VI, peг. №12889, дело №940 от 2016 год. на нотариус ****, peг. №241 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията - гр.Благоевград с вх. peг. №5688/15.12.2016год., акт №195, том XVIII, дело № 2477 от 2016год. Заявява, че праводателят й **** бил придобил правото на собственост върху процесния имот на основание давностно владение, което било констатирано в нотариален акт № 56, том I, peг. №1747, дело №56 от 2005 год. на нотариус *** peг. №202 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията - гр.

Благоевград с вх. peг. №553/11.03.2005год., акт №117, том II, дело № 434 от 2005год. Излага, че ответникът имал на свое име нотариален акт № 121, том 1, peг. номер 1404, дело № 110 от 10.02.2020г. на нотариус **** за 800/1741 идеални части от процесния имот. Иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственица на недвижимия имот.

Ответникът оспорва предявения иск с доводи, че: праводателят на ищцата - ****, не е могъл да прехвърли правото на собственост, тъй като самият праводател не го е притежавал;

1 праводателят на ищцата не е могъл да придобие по давност процесния имот, тъй като същият се бил владеел от друго лице - „****“ ЕООД. Заявява, че бил придобил 800/1741 идеални части от процесния имот съгласно договор за покупко-продажба от 10.02.2020г., обективиран в нотариален акт № 121, том 1, peг. номер 1404, дело № 110 от 10.02.2020г. на нотариус **** и оттогава досега владеел изцяло имота.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищцата върху процесния недвижим имот.

Предявеният установителен иск е допустим.

Основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищцата е собственица на процесния имот, на заявеното правно основание - договор за покупко- продажба.

Специфичното в настоящия казус е, че предвид оспорването на нейните права от страна на ответника, ищцата следва да докаже, че и нейният праводател и продавач по договора за покупко-продажба **** е бил собственик на имота.

Следователно първо следва да се изследва въпросът дали праводателят на ищцата **** е бил собственик на процесния имот. В тази връзка **** се е легитимирал като собственик на имота съгласно нотариален акт № 56, том I, рег.№ 1747, дело № 56/11.03.2005г. на нотариус ***, рег. № 202 и район на действие PC Благоевград, който е издаден по реда на чл. 483 ГПК /отм./. С гореописания нотариален акт праводателят на ищцата въз основа, извършена от нотариуса обстоятелствена проверка, е бил признат за собственик на процесния имот на основание давностно владение. При това положение ищцата следва да установи, че нейният праводател **** е реализирал фактическия състав на придобивното си основание, а именно давностно владение. В тази връзка трябва да установи, че праводателят й е упражнявал фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене; че осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години. В настоящия случай ищцата сочи, че праводателят й е осъществявал владение върху имота повече от 30 години.

С цел да докаже, че праводателят й *** е придобил процесния имот в резултат на давностно владение, ищцата Ю. К. е ангажирала гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите **** (съсед на имота) и **** (кмет на с. Еленово, в землището на което се намира процесният имот), от които може да се направи извод за основателност на твърдението на ищцата, че праводателят й е придобил имота по давност.

От разпита на първия от доведените от ищцата свидетели – ****, става ясно, че същият е съсед на процесния имот. Този свидетел поддържа, че познавал ищцата Ю. К. и нейния брат ***. Заявява, че докато бил дете, родителите на ищцата (***) и нейния брат *** гледали стока в имота, и обработвали процесното място, като гледали градина – царевица, картофи, домати. Заявява, че това било продължавало от 1986г. до преди две-три години. Родителите на Ю. и ***, гледали този имот. Бащата на Ю. и ***и, починал някъде преди 1990 година, като имотът го гледал само майката – леля ***. Свидетелят *** е виждал често ищцата Ю.

**** и брат й *** да идвали в имота, и да помагали на майка си ***. Става ясно, че имотът бил ограден през 1986 г. от родителите на ищцата *** с циментови колци и мрежа. Този свидетел е категоричен, че не бил виждал други хора в имота, освен семейството на ****и.

Заявява и че не познавал ответника Б. Б. и не го е виждал в имота.

От разпита на втория от доведените от ищцата свидетели – **** също се установява, че родителите на ищцата и нейния брат *** гледали стока в имота, и обработвали процесното място, като гледали градина и бостан. Установява се, че ****и били засадили в имота и овощни дръвчета - ябълки и праскови. Заявява, че имотът се обработвал от родителите на ищцата ***, като след смъртта на ****, докато *** имала сили, го гледала и поддържала.

Поддържа, че техните деца – ищцата Ю. и нейния брат *** Костадиниови също идвали да 2 помагали при обработването на имота. Този свидетел също е категоричен, че освен семейството на ****и, не бил виждал друг да обработвал въпросния имот. Става ясно, че когато бил дете, имотът бил ограден от ****и с бодлива тел, като впоследствие имало изградена масивна ограда, с циментови колци и мрежа. Заявява и че името на ответника Б. Б. не му говорило нищо, като не познавал такова лице.

Събраните по делото свидетелски показания са последователни и логични и тъй като не противоречат и на останалите събрани доказателства същите следва да се кредитират.

Следователно по делото е установено, че за период от близо 20 години /от 1986г. до 2005г./, когато е бил издаден констативният нотариален акт в полза на брата на ищцата ***, фактическата власт върху процесния имот е била осъществявана от родителите на ищцата, от нейния брат и от самата ищца. Ответникът от своя страна не е ангажирал каквито и да е гласни доказателствени средства, които да опровергават извода, че фактическата власт за този период е осъществявана единствено от родителите на ищцата, от нейния брат и от самата ищца.

При това положение в настоящия казус се установява, че упражняваната от родителите на ищцата и от нейния брат фактическа власт върху имота носи обективните белези на владението, а именно – владението върху имота през посочения период (1986г. 11.03.2005г.) е непрекъснато /не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 ЗС/, спокойно /не е установено и поддържано с насилие/, и явно /не е установено и поддържано по скрит начин/. Упражняваното владение е несъмнено, като е налице и неговият субективен елемент, а именно праводателят на ищцата действително е упражнявал фактическа власт с намерение за своене.

За доказването на субективния елемент на владението /намерението за своене/, законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“.

Оборването на презумпцията е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си, т.е. презумпцията размества тежестта на доказване.

В настоящия случай съдът приема, че законовата презумпция не е от оборена от страна на ответника, който не е ангажирал доказателства в тази насока.

Следва изрично да се изтъкне, че в практиката на ВКС (вж. Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, както и постановените след неговото приемане Решение № 153 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 889/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 208 от 24.09.2013 г. по гр. д. № 1961/2013 г., I г. о. на ВКС, Решение № 108 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1854/2015 г., II г. о. на ВКС и Решение № 184 от 11.10.2016 г. по гр. д. № 1147/2016 г., I г. о. на ВКС) е абсолютно утвърдено разбирането, че нотариалният акт, с който по реда на чл. 587 ГПК (респективно чл. 483 ГПК отм.) се признава право на собственост върху недвижим имот, макар да не притежава материалната доказателствена сила по чл. 179 ГПК, има легитимиращ ефект за лицето, в чиято полза е издаден. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се проведе доказване от такъв порядък, който да доведе до отпадане на легитимиращия ефект на констативния нотариален акт.

С оглед изложеното по делото се установи, че праводателят на ищцата е бил собственик на имота на основание, изтекла в негова полза придобивна давност. Следователно прехвърлителната сделка (нотариален акт № 54/15.12.2016г., том VI, peг. №12889, дело №940 от 2016 год. на нотариус ****, peг. №241 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията - гр.Благоевград с вх. per. №5688/15.12.2016год., акт №195, том XVIII, дело № 2477 от 2016год) сключена между *** и ищцата Ю. К. е породила целения с нея вещно-транслативен ефект, като ищцата е придобила имота от неговия предишен собственик.

В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде уважен. Доказано е придобиването на правото на собственост върху процесния имот от 3 ищцата на соченото от нея основание – договор за покупко- продажба.

Относно искането на ищцата по чл. 537, ал. 2 ГПК.

Отмяната на нотариалния акт по чл. 537, ал. 2 ГПК не е самостоятелен иск, а последица при уважаване на иска за материално право на третите лица, засегнати от акта. Отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК може да се прави само по отношение на констативни нотариални актове. Иска се отмяна на нотариален акт нотариален акт № 121, том 1, peг. номер 1404, дело № 110 от 10.02.2020г. на нотариус ****, с който на ответника са продадени 800/1741 идеални части от процесния имот, който обаче не е констативен нотариален акт, поради което искането на ищцата следва да се отхвърли.

Относно разноските:

При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат поставени разноските, сторени от ищцата във връзка с водене на делото. Общият им размер възлиза на сумата от 1250 лв., съгласно списъка по чл. 80 ГПК.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение, Осми състав

РЕШИ: