Акт от 18.08.2016, Районен съд - Кула
- Съд
- Районен съд - Кула
- Дело
- 63/2016
- Подписан
- 18.08.2016
- В сила
- 18.12.2017
Цитирани разпоредби
- чл.164 ал.1 т.3 предложение второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
Г.Р Е Ш Е Н И Е
№ …… том ...... стр.
..........
Гр. Кула 18.08.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Кула, първи състав, в открито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Петър Живков със секретаря
Н.Й. и с участието на прокурора ............................ като разгледа докладваното от председателя Петър Живков гражданско дело №63 от 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.240 ал.1 и ал.2, от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), от Л.Б.Г. ***, против Народно
Читалище Пробуда-1908 с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Г. ул. №2 за заплащане на сумата от 19710.10 лева, част от предоставена сума по договор за заем между страните.
Твърди, че е предоставил заем на ответника в размер на 263600.00 лева, от които ответника е върнал 243860.90 лева и са останали невърнати 19739.10 лева.
От ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва иска с доводите, че не е сключван договор за заем, тъй като нито ищеца е имал такава парична сума, нито ответника е имал нужда от нея, че сумите са едни и също, като са внасяни и теглени едни и същи суми последователно за приключване на проект, както и че ищцата е получила всичките си пари, които са послужили за плащане на нея и нейна фирма за ремонт на читалището по проект, който тя не е изпълнила.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и доказателствата, преценени в съвкупност и поотделно, приема за установено следното:
От фактическа страна:
С платени нареждания по банков път ищеца е превел от своя сметка в банка Уникредитбулбанк по сметка на ответника в същата банка следните парични суми: на 01.09.2015г. – 78500.00 лева, на 02.09.2015г. – 78000.00 лева, на 03.09.2015г. – 78000.00 лева, на 07.09.2015г. – 15000.00 лева, и на 08.09.2015г. – 14100.00 лева, като основание за преводите е записано „договор за заем”. Общия сбор на преведените суми е 263600.00 лева.
Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че в счетоводството на ответника не е осчетоводен договор за заеми не са заприходени паричните суми, които са предмет на банковите преводи. От справка в банковата сметка на ответника, вещото лице е установило, че от сметка на ищцата действително са постъпили паричните преводи, чиято обща стойност е 263600.00 лева. Установено е също от вещото лице, че на 28.12.2015г. от своята сметка в банка Уникредитбулбанк ответника е превел на ищеца по негова сметка в същата банка сумата от 263600.00 лева, като е посочено основание „връщане на заем по договор”. Вещото лице е посочило, че не са върнати 19739.10 лева.
По делото не са представени доказателства от ответника, че е върнал претендираните с исковата молба парични средства, като част от предоставен заем.
От правна страна:
За да се уважи предявения иск е необходимо да се установи, че между страните е сключен валиден договор, по силата, на който ищецът е предоставил на ответника паричен заем в определен размер, и че ответника не е върнал предоставения му заем, както и че е настъпил падежа на задълженията за връщане на заема.
Договора за заем е реален и сключването му става с предаването на заемните парични средства, т.е. следва да се докаже предаване на парични средства. Това доказване обаче следва да стане с писмени доказателства, тъй като съгласно чл.164 ал.1 т.3 предложение второ от ГПК доказването на договорите, т.е. в случая предаването на заемни средства, не е допустимо да става със свидетелски показания ако са над 5000 лева.
По делото се представиха писмени доказателства и то неоспорими такива, а именно банково извлечение, от което е видно, че ищеца е превел парични средства на ответника, дадени с основание паричен заем, което е потвърждава от назначената експертиза, с оглед на което се установява сключването на договор за паричен заем и размера на предоставената парична сума.
След като е налице договор за заем, заемателя дължи връщане на заетата сума.
Установено е, и то от ищеца, за което не носи доказателствена тежест, че ответника е върнал на ищеца част от заема, като са останали за връщане 19739.10 лева. Предвид това, че не е върнат изцяло предоставения заем, останалата невърната сума следва да бъде присъдена на заемодателя – ищеца и съответно искът следва да се уважи. Следва да се присъди и законната лихва от предявяване на иска – 04.04.2016г. до окончателното издължаване.
С оглед уважаването на иска на ищеца следва да се присъдят разноските по делото от 80.00 лева за държавна такса, 150.00 лева за вещо лице и 2000.00 лева адвокатско възнаграждение.
Възраженията на ответника срещу иска са неоснователни, тъй като е без значение, а и не е доказано такова обстоятелство, дали ищеца е разполагал със сумата, която е предоставил на ответника на заем. Факт е, че е имал въпросната сума и я е предоставил на заем.
Без значение е и дали ответника е имал нужда от паричен заем. Получил ли е парична сума е трябвало да я върне. Това, че не е сключен нарочен писмен договор между страните не означава, че не е налице договор за заем. Както е изложено по-горе договор за паричен заем се сключва с предаването на парична сума. Писмената форма на договор е само за доказване на волята на страните и ако е отразено, получаването на заетата сума. Не е вярно също и че ищцата е получила всичките си пари, тъй като от експертизата, а и от обикновено аритметично пресмятане се установява, че на ответника са преведени 263600.00 лева, върнати са му 243860.90 лева и са останали невърнати 19739.10 лева. Не е доказано от ответника дали ищцата му е дължала някакви парични средства по неизпълнен договор за ремонт, за които евентуално да е направено някакво прихващане.
Предвид изложеното Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Народно Читалище Пробуда-1908 с БУЛСТАТ….. със седалище и адрес на управление гр.Г. ул.Мико Нинов №2
ДА ЗАПЛАТИ НА Л.Б.Г.
***, сумата от 19710.10 лева, на основание чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, като част от предоставена сума по договор за заем между страните от 2015г., ведно със законната лихва от 04.04.2016г. до окончателното издължаване, както и разноските по делото в размер на 2230.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от връчването му.
Председател: