Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1732 от 26.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1585/2024
Вид
Определение № 1732
Подписан
26.06.2024
В сила
26.06.2024
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл. 19 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1732 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501585 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, против Определение № 5858/14.05.2024г., с което е оставена без уважение Молба с вх.№ 36076/02.04.2024г. за изменение на Решение № 1334/25.03.2024г., постановени по гр.д.№ 8655/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.с. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи искането за присъждане на разноски за два предявени и разгледани иска в размер на по 480 лв. /с ДДС/ или общо 960 лв.

/с ДДС/, както и да се присъдят допълнителни разноски за депозит за вещо лице в размер на 100 лв. над вече присъдените от 150 лв.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, установи, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд – Пловдив от Д. И. Д. против „Сити кеш“ ООД са предявени и съответно уважени два самостоятелни иска на осн. чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 19 ал.5 във вр. с ал.4 във вр. с чл.10а от ЗПК и на осн. чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

1.Районният съд е присъдил на ищеца сумата 100 лв. за държавна такса 1 и сумата 150 лв. разноски депозит за вещо лице. По делото са били внесени 150 лв. депозит. С протоколно определение от 05.03.2024г. Районният съд е завишил депозита от 150 лв. на 250 лв. и е указал на ищеца да довнесе сумата 100 лв., което не е било сторено.

В такъв случай, без уважение следва да бъдат оставени доводите, направени с частната жалба, че с решението първата инстанция е следвало да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 100 лв. Това би било така, ако ищецът бе внесъл определения допълнителен депозит в размер на 100 лв. до приключване на устните състезания или най-късно преди постановяване на съдебния акт, както и да приложи платежен документ по делото, и едва тогава, съобразно правния резултат, който действително е изцяло уважаване на двата иска, за съда би възникнало задължение с решението да присъди направените разноски за депозит за експертиза.

2.По отношение на възраженията, с частната жалба, че неправилно Районният съд не е присъдил изобщо адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.

Районният съд, за да откаже да присъди адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв., излага основни съображения, че съгласно представения ДПЗС /л.49 гръб/ ищецът се представлява от ЕАД „Д. М.“ при условията на чл. 38 от ЗАдв., в хипотеза на материално затруднено лице. По делото от ответника е направено възражение относно наличието на материална затрудненост на ищеца и са представени документи, изхождащи от ищцовата страна /л.74-80/, неоспорени от насрещната страна, видно от които ищецът Д. И. Д. е получавал трудово възнаграждение, градиращо във възходящ ред от 1500 лв. до 4000 лв. и разполагаем доход от 1070 лв. до 3440 лв.

Предвид на тези констатации, Районният съд е наложил извод, че ищецът не се явява материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал.1 т. 2 от ЗАдв., поради което и в полза на ЕАД „Д. М.“ не следва да бъде присъждано възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

Въззивният съд намира, че са правилни изводите на Районния съд, предвид представените документи, с които са записани размерите на получаваните доходи от заплати за Д. И. Д., и което е съществено, че същите 2 документи по съдържание не са били оспорени от ищеца по делото.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 5858/14.05.2024г., постановено по гр.д.

№ 8655/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3