Определение № 253 от 11.11.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253 гр. Бургас, 11.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600243 по описа за 2024 година Производството е образувано по частен протест срещу определение, с което е отменено постановление за частично прекратяване на наказателно производство.

С частния протест прокурорът от Окръжна прокуратура - Сливен прави оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Излага аргументи в подкрепа на релевираните доводи. Счита, че в отмененото прекратително постановление хронологично са посочени действията на обв.

Б., които последният е предприел от постъпването на пострадалия Я. до настъпването на неговата смърт. Сочи, че обв. Б. е поставил правилна диагноза и е предприел действия в спешен порядък за събирането на екип за оперативно лечение. Твърди, че единствено поради тежестта на телесните увреждания, настъпили вследствие от ПТП, пострадалият е изпаднал в клинична смърт, която е попречила за по-нататъшното извършване на торакоцентеза. Счита, че повдигнатото на Б. обвинение за настъпила смърт на пострадалия не кореспондира със събрания доказателствен материал. По тези съображения прокурорът предлага въззивният съд да отмени протестираното определение, с което е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство и да потвърди това постановление.

Апелативна прокуратура – гр. Бургас е депозирала писмено становище по частния протест, с което нейният представител прокурор К. С. оспорва основателността на протеста и не го поддържа. Намира атакуваното определение, отменящо прекратителното постановление на прокурора, за правилно, законосъобразно и обосновано, поради което предлага същото да бъде потвърдено. Счита, че фактите и обстоятелствата от значение за проведеното лечение на пациента и връзката на обв. Б. с леталния изход са категорично изяснени по реда и със средствата на наказателния процес.

Приема, че порокът на прекратителното постановление е в превратното тълкуване на доказателствената наличност, при което е прието, че липсва причинно-следствена връзка между поведението на Б. и настъпването на вредоносния резултат. Изтъква, че в заключенията на вещите лица от всички назначени съдебномедицински експертизи е било посочено, че 1 торакоцентезата е била възможна в Шокова зала и е била спешна предвид животозастрашаващото състояние на пострадалия. Като заявява, че прекратителното постановление на прокурора от Окръжна прокуратура – Сливен е необосновано, предвид извършения едностранчив анализ на събрания доказателствен материал, предлага въззивният съд да потвърди първоинстанционното определение, с което е отменено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и провери атакуваното определение по оплакванията в протеста на прокурора от Окръжна прокуратура – Сливен и съобрази становището на прокурора от Апелативна прокуратура - Бургас, направи извода, че протестът е неоснователен и не следва да се уважава.

С определение № 1031 от 17.09.2024 г. по ЧНД № 1087/2024 г. състав на Бургаския окръжен съд е отменил постановление на Окръжна прокуратура гр. Сливен от 24.07.2024 г. за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство /сл. дело/ № 108/2019 г. на ОСлО при Окръжна прокуратура - Бургас, водено и за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Приемайки, че разследването на досъдебното производство е допринесло за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, първоинстанционният съд е възприел изцяло фактическата обстановка приета в прекратителното постановление, но въз основа на същите доказателствени материали е достигнал до различни правни изводи относно съставомерността на деянието по законовия текст, по който обв. Б. е привлечен под наказателна отговорност. Окръжен съд – Бургас приема, че обвиняемият Б. като лице с медицинско образование и работещ като лекар в УМБАЛ Бургас е изпълнил немарливо работата си, представляваща източник на повишена опасност. Това е така, защото след като е диагностицирал правилно пациента Я. и е преценил критичното му състояние, обв. Б. не е предприел необходимата спешна медицинска интервенция – торакоцентеза, в резултат от което е настъпил летален изход за пострадалия. Според първоинстанционния съдебен състав с бездействието си обвиняемият е лишил пострадалия от каквито и да е шансове за преживяване на получените увреждания, като не е отстранил своевременно констатирания пневмоторакс, като най-неотложен и съществен проблем, предизвикващ дихателната недостатъчност у пациента.

Въззивният съд, съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради фактическа обстановка по спора, съвпадаща напълно с установената от прокурора и възприета от първата инстанция, поради което не е необходимо нейното възпроизвеждане в настоящото въззивно определение. Направената от тази инстанция своя оценка на наличните доказателствени източници, събрани в хода на разследването, се покрива изцяло с тази на първия съд.

Въззивната инстанция, както и първата такава, кредитира изцяло като правилни, обосновани и компетентно изготвени заключенията на съдебномедицинските експертизи, назначени в хода на досъдебното производство, които са непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Същите съдържат убедителен и еднозначен извод, че при постъпването си в спешното отделение пострадалият е бил в критично състояние, с изразен задух и 2 двустранно отслабено до липсващо дишане. Като единствен начин за подобряване състоянието на пациента вещите лица са посочили извършването на медицинска операция - торакоцентеза - за евакуация на наличния в гръдната кухина въздух. Вещите лица - медици са категорични, че тази хирургична интервенция е следвало да бъде направена непосредствено след завършване на образните изследвания на гръдния кош, установяващи несъмнено наличието на пневмоторакс, като не е било необходимо да се изчаква формирането на екип и преместването на пострадалия в операционна зала. Посочено е, че при случаи с такава спешност е допустимо торакоцентеза да бъде извършена в Шокова зала или ОАИЛ, независимо от възможните рискове и липсата на анестезиолог-реаниматор, тъй като в случая присъстващите лекари са били с нужните знания и умения, за да заместят хирургичния екип.

По повод обяснението на обв. Б., че извършването на торакоцентеза като оперативна интервенция било невъзможно в Шокова зала поради високия риск от настъпване на инфекциозни усложнения за пациента, на вещите лица от допълнителната петчленна и осемчленна съдебномедицински експертизи е бил поставен конкретен въпрос, на който те са дали единодушен и мотивиран отговор, че инфекциозните усложнения не настъпвали непосредствено след такава тежка транспортна травма и че съществуват достатъчно медицински средства за овладяване на евентуална внесена инфекция. В тази връзка са допълнили, че в конкретния случай рискът от неизвършването на торакоцентеза надвишавал този от евентуално развитие на усложнения впоследствие. В заключенията на съдебномедицинските експертизи изрично е посочено, че при констатираната и от обвиняемия Б. необходимост от спешно лечение, не е имало основателна причина за неизвършване на торакоцентеза непосредствено след установяването на пневмоторакс.

Горните констатации кореспондират и със заключението на съдебномедицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп, съгласно която пострадалият Я. имал наранявания по гърдите, горните и долните крайници, както и по главата. Като непосредствена причина за смъртта на пострадалия в заключението е посочена острата дихателна недостатъчност, настъпила вследствие на гръдната травма и хистологичната находка.

Въз основа на направения задълбочен и прецизен анализ на всички доказателства, събрани в хода на проведеното разследване първоинстанционният съд е извел законосъобразни и обосновани правни изводи, към които се присъединява и въззивният – налице е причинноследствена връзка между бездействието на обвиняемия Б., който след констатиране на пневмоторакс при пострадалия не е предприел своевременни и адекватни действия по отстраняване на въздуха от гръдната кухина, което е довело до смъртта на Я. от остра дихателна недостатъчност, причинена от гръдната травма. Състоянието на пневмоторакс е изисквало спешно лечение и било с предимство спрямо другите наранявания, тъй като причинявайки задух и отслабено до липсващо дишане, пряко е застрашавало живота на пациента Я.. Едва след неговото овладяване е следвало да се продължи с третирането на останалите травми, причинени от пътно-транспортното произшествие.

Правилно първостепенният съд е дал вяра на категоричните и убедителни заключения на съдебномедицинските експертизи, според които медицинската интервенция торакоцентеза е могла да бъде извършена в Шокова зала от присъствалите там медици, без съществен риск за здравето на пострадалия, 3 включително и от евентуални последващи инфекции. Отлагането на тази манипулация с цел изчакване да се събере хирургичен екип и да бъде отведен пострадалият в хирургично отделение, не е било правилното решение предвид здравословните показания на пациента, което е довело до влошаване на състоянието му от получената гръдна травма и съответно до фаталния за него изход. При своевременно оперативно лечение, извършено при условията на спешност непосредствено след поставяне на диагнозата пневмоторакс и независимо от мястото и екипа, извършващ хирургичната манипулация, пострадалият е имал много по-големи шансове да остане жив и да се излекува и от останалите получени при ПТП наранявания.

Твърдяното от обвиняемия Б. обстоятелство, че в периода от първия му контакт с пациента Я. до настъпването на биологичната му смърт, той не е бил потърсен отново от медици от спешната помощ, не може да се приеме за извинителна причина за бездействието на лекаря и да оправдае проявеното от него безразличие към състоянието на Я.. Наложително е било непосредствено след поставянето на диагнозата пневмоторакс д-р Б. да предприеме активни действия, с които да пристъпи или към извършването на торакоцентезата в шоковата зала, или да насочи незабавно пациента към съответното отделение, в което да се осъществи операцията. Тези действия са били обективно възможни и изпълними, тъй като пациентът Я. е престоял около един час в Шокова зала, от момента на потвърждаването на пневмоторакса в 13:25 ч. до настъпване на асистолия в 14:25 часа, без да му е била извършена торакоцентеза, или да бъде отведен в Хирургичното отделение/ Отделението по анестезиология и интензивно лечение.

Липсата на осъществен контакт /пряк или косвен/ между д-р Б. като дежурен хирург в Шокова зала и лекаря - реаниматор също не освобождава обвиняемия от задълженията му да действа в условията на спешност, тъй като по време на престоя на пациента Я. в шоковата зала са се намирали достатъчно на брой и с необходимата професионална квалификация медицински специалисти и помощен персонал, с помощта на които извършването на коментираната оперативна интервенция е било обективно възможно и без присъствието на анестезиолог-реаниматор.

Игнорирайки най-сериозното и животозастрашавашо състояние на пациента и не предприемайки незабавно необходимото лечение, обв. Б. е допринесъл за настъпването на смъртта на пострадалия Я..

Що се отнася до въпроса дали в процесната шокова зала са били налични или не необходимите условия за осъществяването на торакоцентеза с оглед липсата или недостига на задължителния за такава зала инструментариум, то разследването по делото следва да продължи с цел установяване на обстоятелството кое длъжностно лице в случая е имало задължението за осигуряването и поддържането на наложителния за извършването на посочената оперативна манипулация медицински инвентар. В хипотеза на констатиране на подобни нарушения на служебните задължения на конкретно отговорно в болничното заведение лице, ще следва да се изясни дали въпросните нарушения се намират в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пациента Я., респ. да се привлече към отговорност установения нарушител. Това е необходимо, защото освен преките изпълнители на правно регламентираната дейност, субекти на престъплението по чл.123 от НК могат да бъдат и лицата, които имат нормативни задължения, свързани с организацията, ръководството или 4 контрола на такава дейност, съставляваща източник на повишена опасност.

Разпечатката съдържа 23 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d71d46f-8847-4118-9386-c9b281eee7c1