Решение № 207 от 06.11.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Свиленград, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200563 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0351-000343 от 09.08.2023 година на Началник РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на

П.

В.

К. с

ЕГН

********** от град

****************************************************, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 57, област Хасково, чрез адвокат Д. Т., за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като не бил извършил нарушението – паркирал на място, обслужващо хора с трайни увреждания, тъй като бил такова лице и притежавал необходимите за това документи. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него се явява адвокат Д. Т., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй 1 като в НП били посочи две дати на нарушението, както и два различни часа.

Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково , редовно призован, не изпраща представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателят К. е лице с трайни увреждания с 80% трайно намалена работоспособност със срок до 01.03.2025 година видно от наличното по делото Експертно решение № 0242 от 10.03.2022 година. В тази връзка притежава и Карта за паркиране за хора с трайни увреждания (налична в кориците на делото).

На 29.06.2023 година в град Свиленград, област Хасково, на паркинга на магазин „Билла”, който магазин се намира на улица „Д. Благоев”, жалбоподателят К. паркира собственото си моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Нисан”, модел „Примера” с държавен регистрационен номер ********* (видно от Справката от АИС – КАТ), на паркоместо, предназначено за обслужване на лица с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д21.

Става пътен инцидент и по повод постъпил сигнал на место е изпратен полицейския служител – свидетелят Д. Г. В.. Свидетелят В. около 12.34 часа съставя Фиш по ЗДвП на жалбоподателя за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, тъй като К. не представя документи, удостоверяващи, че е лице с трайни увреждания и дори не споменава за това обстоятелство.

2

К. депозира Възражение, наименувано „Молба” против съставения Фиш, поради което е съставен на 08.07.2023 година в негово присъствие от свидетеля В. - Младши автоконтрольор, І степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GA и с бланков № 925534. В изготвения АУАН актосъставителят излага описание на фактическото нарушение, свързано с паркиране на место, определено за хора с трайни увреждания като посочва две дати на нарушението: 08.07.2023 година в 01.58 часа и 29.06.2023 година около 12.34 часа, както и посочва различни регистрационни номера на процесния автомобил: ********* и Х *******. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, която вписва за нарушена. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е. Не сочи възражения против констатациите на Акта, което е отбелязано в съответната графа.

Срещу подпис получава екземпляр от Акта.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 23-0351-000343 от 09.08.2023 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН , включително относно посочването на двете дати на нарушението и на два регистрационни номер на процесиня автомобил, както и правната му квалификация, дадена от контролния орган ч л . 98, ал. 2, т . 4 от ЗДвП и нала г а на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя на 07.09.2023 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител и в Картона на НП, както и в Жалбата. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото производство.

За случая са изготвени Докладни записки.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за 3 нарушения по ЗДвП, се доказва от приет ата по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.

Г. В. заема длъжността „Младши автоконтрольор, І степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково” и от Писмо рег.№ 351000-6860 от 27 .09.2023 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че има наложени множество санкция с Фишове за нарушение на ЗДвП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и от Писмо с вх.рег.№ 7413 от 29.09.2023 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Съдът приема, че Актът и НП са издадени от компетентни органи

4 съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3.2. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейските органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 08.07.2023 година актосъставителят Д. Г. В. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор”, І степен, в звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид изложеното актосъставителят Д. В. б езспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП – Бончо Цветанов Бонев, е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково”, за което обстоятелство има налични писмени доказателства, а е и служебно известно на Съда и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не се спори, че към момента на нарушението, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) н а ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗД вП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетеля – полицейски служител В., е категоричен, че именно К. е бил водач на процесното пътно превозно средство (ППС), тъй като именно на него е съставен АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение в този смисъл, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, нито в съдебно заседание. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че именно той е бил водач на процесното МПС. Т.е. този факт не се оспорва от самия 5 жалбоподател, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните съображения, идентични с тези изложени от жалбоподателя в Жалбата му и с тези, изложени от адвокат Т. в пледоарията й пред настоящия Съдебен състав:

1. В НП са посочени две дати на нарушението – 08.07.2023 година в 01.58 часа и 29.06.2023 година около 12.34 часа. Налице е несъответствие в приетото за установено от страна на АНО.

Датата на нарушението е част от главния факт в административнонаказателното производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като датата е меродавният момент, който законът свързва с възникване на отговорността на дееца. От обективна страна административното нарушение се характеризира с дата, респ. период, на осъществяването си, която/който следва да бъде посочена/посочен в АУАН и НП. Посочването на този факт относно обективната страна на административното нарушение е от значение както за защитата на административнонаказания субект, който има право да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но има значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите (обективна и субективна страни) на твърдяното нарушение.

Отсъствието на законово предвидените условия за издаване на НП води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване, т.е. в конкретния случай на жалбоподателя не му е ясно срещу деяние, извършено на дата 08.07.2023 година или на дата 29.06.2023 година следва да се защитава.