Акт № 302 от 09.11.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Пловдив, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Вера Ив. Иванова

Членове:Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20265001000362 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260012/22.11.2024 г. по т.д. № 1286/2020 г. на ОС-Стара Загора, с което е осъдено „Комерсиал“ЕАД-гр.Стара Загора да заплати на „Корел-ИД“ЕООД-гр.София сумата 105 918,02 лв. – дължимо окончателно възнаграждение по подизпълнителски договор № ККИД 1/23.06.2014 г. по фактура № **********, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждането на исковата молба 11.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 10 143,28 лв. съразмерно на уважената част от исковата, отхвърлени са исковете над сумата 105 918,02 лв. до претендирания размер 179 545,19 лв. и е осъдено „Корел-ИД“ЕООД-гр.София да заплати на „Комерсиал“ЕАД-гр.Стара Загора направените по делото разноски в размер на 9 704,70 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Жалбоподателят „Комерсиал“ЕООД-гр.Стара Загора моли решението да бъде отменено като неправилно по съображенията, изложени в насрещната въззивна жалба с вх. № 260317/27.03.2025 г. (идентична с подадената на 10.02.2025 г. въззивна жалба), в частта му, с която дружеството е осъдено да 1 заплати на „Корел-ИД“ЕООД сумата 105 918,02 лв. – дължимо окончателно плащане по подизпълнителски договор № ККИД 1/23.06.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, съответно, и в акцесорната му част за разноските. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявения от ищеца „Корел-ИД“ЕООД-гр.София иск като неоснователен и моли той да бъде отхвърлен. Моли да бъде отхвърлена подадената от жалбоподателя „Корел-ИД“ЕООД-гр.София въззивна жалба като неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор с вх. № 260317/27.03.2025 г. Претендира за присъждане на разноски.

Жалбоподателят „Корел-ИД“ЕООД (в несъстоятелност)-гр.София моли решението да бъде отменено като неправилно по съображенията, изложени във въззивната жалба с вх. № 260188/26.02.2025 г., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от дружеството иск против „Комерсил“ЕООД- гр.Стара Загора за сумата над 105 918,02 лв. до пълния предявен размер 179 545,19 лв., съответно, и в акцесорната му част относно разноските. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 266, ал.1,изр.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 105 918,02 лв. – дължимо окончателно плащане по подизпълнителски договор № ККИД 1/23.06.2014 г. и фактура № **********/1.02.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда.

Моли да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба, подадена от жалбоподателя „Комерсиал“ЕООД-гр.Стара Загора, по съображения, изложени в писмен отговор от 16.09.2026 г. (идентичен на писмения отговор с вх. № 260384/1.07.2026 г.). Претендира за присъждане на разноски.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

След постановяване от окръжния съд на обжалваното съдебно решение на 22.11.2024 г., с решение от 18.11.2025 г. по т.д. № 1169/2025 г. на СГС е обявена неплатежоспособността на ищеца „Корел-ИД“ЕООД-гр.София, 2 открито е производство по несъстоятелност за дружеството, то е обявено в несъстоятелност и е спряно производството, указано е, че то може да бъде възобновено в срок от 1 година от вписването на решението при настъпване на посочени обстоятелства, както и е указано, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, дружеството ще бъде прекратено и ще се постанови заличаването му. Решението на СГС е вписано в ТРРЮЛНЦ на 18.11.2025 г. Понастоящем едногодишният срок, указан в решението, не е изтекъл, съответно, дружеството не е заличено. Тъй като „Корел-ИД“ЕООД (в несъстоятелност)-гр.София е ищец по настоящото дело, а не ответник, то няма основания това съдебно производство да бъде спирано на основание чл. 637,ал.1 от ТЗ. Тъй като няма назначен синдик в производството по несъстоятелността на „Корел-ИД“ЕООД (в несъстоятелност)-гр.София, няма и основание синдик да участва в настоящото производство. След като дружеството е ищец и претендира за присъждане на парично вземане срещу ответника, следва да се приеме, че именно дружеството като юридическото лице, макар и обявено в несъстоятелност, чрез своите органи, съответно, чрез упълномощено от тях лице, може да извършва всички процесуални действия, както е направено в случая.

Безспорно е между страните, че между тях е била установена договорна връзка по договор за изработка (договор за проектиране и строителство) съгласно представения от ищеца в копие с исковата молба подизпълнителски договор № ККИД 1/23.06.2014 г. за проектиране, изработка и монтаж на 140 м. комин от стъклопластова полиестерна тръба (FRP/GRP тръба) в производство „Сярна киселина“ на „Аурубис България“АД и 120 м. комин от стъклопластова полиестерна тръба (FRP/GRP тръба) в „Инсталация за очистване на изходящи газове“ на „Аурубис България“АД, съгласно която възложителя „Комерсиал“ЕООД-гр.Стара Загора възлага на изпълнителя „Корел-ИД“ЕООД-гр.София да проектира, изработи с материали на изпълнителя, достави и монтира два броя стъклопластови комини, които възложителят ще получи и ще ги заплати. Безспорно е, че възложителят по този договор „Комерсиал“ЕООД е изпълнител (подизпълнител) по договор, с който са му възложени работи от „Металик“АД, на което дружество възложителят „Аурубис България“АД с договор от 12.03.2012 г. е възложило изпълнение на работи по посочен проект. Безспорно е, че „Металик“АД като изпълнител по основния договор, сключен между него и „Аурубис 3

България“АД на 12.03.2012 г., е декларирало като свои подизпълнители и дружествата „Комерсиал“ЕООД-гр.Стара Загора и „Корел-ИД“ЕООД- гр.София. Безспорно е, че изпълнителят по подизпълнителския договор от 23.06.2014 г. „Корел-ИД“ЕООД-гр.София е изпълнило възложените му от „Комерсиал“ЕООД-гр.Стара Загора работи относно проектирането, изработката и монтажа на двата комина, които са били въведени в експлоатация, както и че за изпълнението на работите, извършени относно 140-метровия комин, и относно дължимостта на възнаграждение за тях спор между страните няма.

С подадената на 11.11.2020 г. искова молба ищецът „Корел-ИД“ЕООД- гр.София претендира да бъде осъден ответника „Комерсиал“ЕООД-гр.Стара Загора да му заплати сумата 179 545,19 лв., представляваща останало неизплатено възнаграждение по договора от 23.06.2014 г. и фактура от 1.02.2016 г. Ищецът твърди, че договореният между страните срок за приключване на дейностите по 120-метровия комин е бил определен за датата 30.11.2014 г., която цифра едностранно, без съгласието на подизпълнителя, е била зачертана от управителя на „Комерсиал“ЕООД и той саморъчно е написал дата 17.11.2014 г. Твърди, че е изпълнил в пълен обем и в срок своите задължения по договора, като минималното закъснение в определената от графика за проектиране, изработка и монтаж на комините се дължи на неизпълнение в срок на опорната метална конструкция на комините и забавата в производството на коминни тела от GRP тръба, допуснати от „Комерсиал“ЕООД, като на 15.12.2014 г. задълженията на „Корел-ИД“ЕООД по 120-метровия комин са напълно изпълнени. Твърди, че на 7.12.2015 г. е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа.

Твърди, че на 29.01.2016 г. от представители на „Аурубис България“АД и „Корел-ИД“ЕООД е подписан протокол № 1, с който се установява, че фирма „Корел-ИД“ЕООД, подизпълнител на „Комерсиал“ЕООД и на „Металик“АД, е предала на “Аурубис България“АД пълна екзекутивна документация по проект „Строеж „Инсталация за очистване на изходящи газове с комин 120 метра“ и „Усъвършенстване на вентилационната система на Анодно отделение с включване към 120 метра комин“, в който протокол е посочено, че с подписването му фирма „Корел-ИД“ЕООД е приключила ангажиментите си по този проект без забележки и с постигнати проектни параметри. Твърди, че на основание т.6.3 от подизпълнителския договор от 23.06.2014 г. е изпратил 4 на ответника и той е получил фактура от 1.02.2016 г. за окончателно плащане по договора, но ответникът отказва да изпълни задължението си да заплати дължимото окончателно възнаграждение, изтъквайки несъществуващи основания. Затова претендира за присъждане на исковата сума ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба.

С отговора на исковата молба от 19.01.2021 г. ответникът „Комерсиал“ЕООД-гр.Стара Загора оспорва иска. Възразява, че ищецът не е изпълнил договора в пълен обем и с дължимото качество, поради което не може да претендира пълно заплащане на цената. Възразява, че искът е предявен след изтичане на погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД. В отговора на първо място са изложени съображения по възражението за изтекла погасителна давност. Ответникът твърди, че съгласно т.6.6 от подизпълнителския договор от 23.06.2014 г. окончателно плащане се извършва в срок до 30 календарни дни след удовлетворяване на всички условия по клауза 6, включително, но не само достигане (доказване) на параметри на монтираните комини, както и представяне на декларации за съответствие и сертификати за качество. Твърди, че съгласно констативния акт за установяване годността на строежа (акт 15), строителите предават комин от 120 метра и газоочистваща инсталация към него и от този акт 15 е видно, че изграждането на комина е завършено на 7.02.2015 г., тъй като последните съставени документи по строителството (протокол при ниво горен ръб на димоотводната тръба на 120 м. комин и акт за монтаж на димоотводната тръба) са от 7.02.2015 г. Твърди, че макар и със закъснение „Корел-ИД“ЕООД е завършило работата си към 7.02.2015 г. доколкото след тази дата не са съставяни други документи, свързани с работата на ищеца и относими към приемането на строежа. Твърди, че тълкувайки т.6.6 от договора, към 7.02.2015 г. са представени всички изискуеми документи и от този момент започва да тече 30-дневният срок за плащане на цената, който изтича на 8.03.2015 г., поради което 5-годишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД изтича на 8.03.2020 г. и към датата на подаването на исковата молба в съда 11.11.2020 г. вземанията на ищеца са погасени по давност. На второ място в отговора са изложени съображения относно възражението за неточно изпълнение. Ответникът твърди, след приемане на съоръжението и въвеждането му в експлоатация е установено, че подизпълнителят „Корел- ИД“ЕООД е допуснал съществени отклонения от изискванията на 5 възложителя. Твърди, че е било налице нетипично люлеене на 120-метровия комин във ветровито време, което за първи път е установено от „Аурубис България“АД на 14.04.2026 г. Твърди, че на 25.04.2016 г. е проведена среща, на която присъстват представители на „Металик“АД и на лицата, извършили проектирането. Твърди, че представител на „Корел-ИД“ЕООД е запознат с недостатъците на 25.04.2016 г., като с писмо от 8.07.2016 г. дружеството официално е било информирано, че са налице недостатъци в проектирането и монтажа на 120-метровия комин, характеризиращи се с нетипично заклащане на съоръжението. Твърди, че след предявяване на рекламацията между ищеца „Корел-ИД“ЕООД, ответника „Комерсиал“ЕООД и главния изпълнител „Металик“АД са проведени срещи и е разменена кореспонденция, която е прекратена едностранно от ищеца в края на 2016 г. Твърди, че със споразумение от 14.01.2019 г. между „Металик“АД и „Аурубис България“АД окончателно са уредени предявените рекламации и е констатирано, че те се дължат на недостатъци в проектирането, като на „Металик“АД е удържана сума в размер на 73 627,17 лв., представляваща размера на разходите, направени от „Аурубис България“АД за корекция на проекта. Твърди, че „Металик“АД е направил и разходи за откриване на проблема в размер на 200 000 лв. Твърди, че „Металик“АД е удържало тези суми 73 627,17 лв. и 200 000 лв. от „Комерсиал“ЕООД и не му е заплатило цената за проектиране, изработка, доставка и монтаж на 120-метровия комин. Твърди, че на основание т.7.5 от договора от 23.06.2014 г. в случай на некачествено изпълнение „Комерсиал“ЕООД има право да задържи плащания към подизпълнителя за покриване на разходите за отстраняване на дефектите, поради което не дължи заплащане на претендираното възнаграждение по чл.6.3 от договора. На трето място в отговора са изложени съображения относно възражение за прихващане. Ответникът заявява, че при преценка от съда за основателност на иска, моли той да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане с вземането на ответника за обезщетение за забава на изпълнителя и некачествено изпълнение (по изложените на второ място съображения). Твърди, че срокът за приключване на 120-метровия комин е 17.11.2014 г., а ищецът е завършил работата на 7.02.2015 г. и съгласно т.7.2.2 при забава в изпълнението подизпълнителят дължи неустойка в размер на 0,1% на ден от стойността на договора, но не повече от 10% от сумата по договора, поради което изпълнителят дължи неустойка на основание чл.92 от 6

Разпечатката съдържа 19 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d71c01e-8909-4fac-b171-7c159666dfda