Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 251 от 01.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 118/2026
Вид
Определение № 251
Подписан
01.04.2026
В сила
01.04.2026
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 419 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.446 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60, ал.2 · Закон за наследството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. Ловеч, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500118 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано е постъпило възражение от И.

В. Д. относно дължима сума по изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 1423/2022 г. по описа на РС – Ловеч. В него възразява, че дължи сумата като размер /главница, лихви и разноски/, посочена в издадения по ч.гр.д. № 1423/2022 г. по описа на РС – Ловеч изпълнителен лист и призовка за доброволно изпълнение по изп.дело № 20238799400110 на ЧСИ В. П., рег. № 879, като наследник на С. Л. Д.. С възражението представя удостоверение, че е образувано ч.гр.д. № 397/2025 г. на РС – Ловеч с предмет приемане на наследство по опис на наследодателя С. Л. Д..

По делото е постъпил отговор от „Екофрут“ ЕООД с ЕИК: **********, чрез пълномощника адв.Х. П., в който моли съда да остави без разглеждане подаденото от И. В. Д. възражение по чл.423 ГПК в качеството й на наследник на С. Л. Д.. Излага, че по образуваното ч.гр.д. № 1423/2022 г. по описа на РС – Ловеч е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по подадено от Екофрут“ ЕООД заявление срещу С. Л. Д. в качеството му на длъжник, а с разпореждане № 2701/30.01.2022 г. е издаден изпълнителен лист за претендираните суми, въз основа на който е образувано по изп.дело № 20238799400110 по описа на ЧСИ В. П.. Твърди, че в хода на изпълнителното производство и преди смъртта си С. Д. многократно е обжалвал действията на 1 съдебния изпълнител, поради което подаденото от И. Д. възражение е преклудирано. На следващо място изтъква, че длъжникът С. Д. е узнал на 08.03.2023 г. за издадената заповед за изпълнение, която е връчена от ЧСИ В.

П. чрез неговия работодател, от който момент е започнал да тече едномесечния срок от узнаването за дължимото по заповедното производство вземане. Дори да се приеме, че онзи момент длъжникът С. Д. не е узнал за предприетите от „Екофрут“ ЕООД действия по образуване на изп.производство, то с оглед депозираната частна жалба до ОС – Ловеч с вх.

№ 09232/15.01.2025 г., по повод на която е образувано в.гр.д. № 126/2025 г. п описа на ЛОС, може да се приеме, че е узнал за задълженията си. Дори И. В.

Д. да приеме наследството по опис съгласно чл.60, ал.2 от ЗН, тя ще отговаря пред кредиторите до размера на полученото наследство. Затова счита, че срокът по чл.423 ГПК е изтекъл и за И. Д. като наследник на С. Л. Д. не започват да текат нови процесуални срокове от датата на откриване на наследството.

Ловешкият окръжен съд, като съобрази изложеното във възражението и отговор на „Екофрут“ ЕООД доводи, обсъди представените във въззивното производство от „Екофрут“ ЕООД доказателствата, както и приложените към ч.гр.д. № 1423/2022 г. по описа на РС – Ловеч, приема за установено следното:

Производството по ч.гр.д. 1423/2022 г. на Районен съд – Ловеч е образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Екофрут“ ЕООД срещу длъжника С. Л. Д. за парично вземане в размер на 7 540.41 лв. Ловешкият районен съд е уважил заявлението и издал заповед № 750/27.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за претендираната от заявителя сума. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника С. Д. на 14.11.2022 г. чрез работодателя „Мега тракинг България“ ЕООД, а преди това на 26.10.2022 г. е залепено уведомления на постоянния и настоящ адрес на длъжника в ****.

Тъй като в рамките на срока по чл.414 от ГПК, който е изтекъл на 14.12.2022 г. не е подадено възражение от длъжника, с разпореждане № 2701/30.12.2022 г. ЛРС е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя „Екофрут“ ЕООД против С. Л. Д. за сумите 7 540.41 лв. главница, ведно със законната лихва от20.09.2022 г. до изплащането й и 700.81 лв. разноски, което е връчено на заявителя на 09.01.2023 г.

2

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20238799400110 по описа на ЧСИ В. П.. По цитираното изп.дело до С. Л. Д. като длъжник, чрез работодателя „Мега тракинг България“ ЕООД, е изпратена за връчване Поканата за доброволно изпълнение и запорно съобщение. От представените от ЧСИ В. П. доказателства съдът не може да направи категоричен извод кога са връчени на С. Л. Д.. От приложената с отговора на възражението частна жалба от длъжника С. Л. Д. с вх. № 09232/15.01.2025 г. по изп.дело № 110/2023 г. на ЧСИ В. П. с правно основание чл.435, ал.2, във вр. с чл.446 от ГПК се установява, че към тази дата същият е бил уведомен за образуваното изпълнително производство и издадения изпълнителен лист.

По делото е приложено известие за доставяне от „Шеф Людмил Василев“ ООД, от което се установява, че на 30.09.2025 г. на И. В. Д. е връчена лично покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 110/2023 г. по описа на ЧСИ В. П. в качеството й на наследник, с която е уведомена, че на основание чл.429, ал.2 от ГПК е конституирана като длъжник по делото. На 10.10.2025 г. същата е подала процесното възражение, че не дължи сумата по издадения изп.лист по ч.гр.д. № 1423/2022 г. по описа на РС – Ловеч.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът приема, че подаденото от И. В. Д. възражение следва да бъде оставено без разглеждане.

Способите за защита на длъжника в заповедното производство, когато срещу него е издадена заповед за изпълнение, са регламентирани от закона. Те са изчерпателно уредени в чл. 414, чл. 419, чл. 423 и чл. 424 от ГПК и пропускът на длъжника да ги упражни не може да бъде преодолян чрез подаване на възражение от неговия наследник. Съгласно трайно установената практика, длъжникът няма право на друг способ за защита, освен изрично уредените от закона, като това законодателно решение произтича от особеностите на заповедното производство като процесуален способ за реализиране на вземания, при условията на бързина и процесуална икономия.

В случая от ангажираните по делото доказателства е безспорно установено, че С. Л. Д., срещу когото е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, не е упражнил предоставените му от закона способи за защита и заповедта за изпълнение се е стабилизирала. И. В. Д. като наследник по закон на длъжника е подала възражение по чл.414 ГПК, а не по чл.423 ГПК, тъй като в него не се съдържат твърдения, че е била лишена от възможността да оспори вземането 3 при наличие на някоя от изброените в чл.423, ал.1 ГПК хипотези. В него само възразява, че не дължи сумата като размер /главница, лихви и разноски/, посочена в издадения по ч.гр.д. № 1423/2022 г. по описа на РС – Ловеч изпълнителен лист и призовка за доброволно изпълнение по изп.дело № 20238799400110 на ЧСИ В. П., защото е образувано ч.гр.д. № 397/2025 г. на РС – Ловеч с предмет приемане на наследство по опис на наследодателя С. Л.

Д.. Следва изрично да се отбележи, че това възражение е подадено при наличие на висящо изпълнително производство и И. В. Д. се позовава на факти, настъпили след образуване на заповедното производство и издаване на заповедта по чл.410 ГПК. С влизане в сила на заповедта за изпълнение, вземането е установено като безспорно. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или н а чл. 439 ГПК /в първия случай - при новооткрити обстоятелства и доказателства, а във втория - при новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение/. И в двете хипотези пътят на защита е не чрез подаване на възражение, а чрез предявяване на иск.

Поради изложените съображения въззивният състав приема, че подаденото от И. В. Д. възражение по чл.414 от ГПК следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо възражение с вх.№ 11634/10.10.2025 г. по чл.414 ГПК, подадено от И. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу издадения по ч.гр.д. № 1423/2022 г. по описа на РС – Ловеч изпълнителен лист и призовка за доброволно изпълнение по изп.дело № 20238799400110 на ЧСИ В. П., рег. № 879, и

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 118/2026 год. по описа на Окръжен съд - Ловеч.

Определението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5