Решение № 916 от 16.06.2023, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. Русе, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20224520105294 по описа за 2022 година

Ищцата Г. Х. Б. твърди, че участвала и спечелила търг за продажба на недвижим имот, проведен от Ч. В. М. през периода 13.12.2021г. – 13.01.2022г., по изп.дело № 20218330400769, за следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 63427-1-181-3.109, с адрес: гр.Русе, ул.”Плиска” № 56, вх.6, ет.1, ап.1, представляващ апартамент с площ от 83.12 кв.м., с избено помещение № 21 с площ от 3 кв.м., ведно с 1.087% от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж. Било му издадено Постановление за възлагане на недвижим имот № 1104/24.01.2022г. Насрочен бил принудителен въвод във владение на имота за 17.03.2022г., но поради подадени от ответниците, като длъжници и собственици на имота, жалби срещу действията на съдияизпълнителя, въвода не бил осъществен. Производството по жалбата на С. П. В. било прекратено, а по жалбата на К. И. В. РОС се произнесъл с окончателно Решение № 294/14.09.2022г. по в.гр.дело № 197/2022г., с което жалбата му била оставена без уважение.

За 21.09.2022г. отново било насрочено извършване на принудителното му въвеждане във владение на придобития от него недвижим имот. На посочената дата бил сменен патрона на входната врата от ангажиран за сметка на ищеца ключар и бил изготвен протокол за въвод, но тъй като в жилището имало множество движими вещи на длъжниците, Ч. В.

Маринов определил срок за доброволно изнасяне до 28.09.2022г., като запечатал жилището, без ищеца да получи ключ от същото. Последвало продължаване на този срок с Постановление от 27.09.2022г., с което за 04.10.2022г. било насрочено принудително изнасяне на вещите от жилището. На 04.10.2022г. всички налични в жилището движими вещи и обзавеждане били окончателно изнесени от ангажирана за сметка на ищеца фирма в присъствието на Ч. В. М. Счита, че със своите действия и бездействия, в 1 частност отказа им да бъде извършено доброволно приемо-предаване на придобития от Г. Б. недвижим имот и с отказа им да бъде извършено доброволното му освобождаване от движимите им вещи и обзавеждане, К. В. и С. В. виновно й нанесли имуществени вреди, изразяващи се в следното: 1. Разходи за извършване на принудителния въвод във владение на процесния недвижим имот – заплатена държавна такса на Ч. В. М. в размер на 1 532.40 лева; 2. Разходи за заплатени от ищеца ключарски услуги при извършването на въвода във владение на 21.09.2022г. в размер на 270.00 лева, за което му била издадена фактура № 188/21.09.2022г. с касов бон към нея от „К. Русе” ЕООД; 3.

Разходи за заплатени от ищеца услуги за изнасяне на движимите вещи и обзавеждане на длъжниците в размер на 1 356.00 лева, за което му била издадена фактура № 1703/03.10.2022г. от „Диамант БГ” ЕООД. Твърди, че за така нанесените му вреди ответниците му дължат съответно обезщетение общо в размер на 3 158.40 лева, която сума е сбора от горните три пера. Твърди също и че в съотвествие с чл.53 от ЗЗД, отговорността на ответниците е солидарна. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, както са описани по-горе, общо в размер на 3 158.40 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска до окончателното й изплащане.

Претендира и направените по делото разноски, както и тези направени в обезпечителното производство по ч.гр.дело № 5050/2022г. по описа на РРС за предварително обезпечаване на настоящия иск.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.45 от ЗЗД.

Ответниците К. И. В. и С. П. В. оспорват изцяло предявения иск. Твърдят, че процесния въвод е бил извършен срещу трето лице, а не срещу тях и те не са имали вещи в процесното жилище. Насроченият въвод на 17.03.2022г. не е бил извършен, тъй като Ч. е получил уведомление от трето лице, което е заявило права. Не е вярно и че въвода бил непроведен заради техни жалби, тъй като последните не спират изпълнението, а само от компетентен съд. Въводът не е бил проведен, защото на 16.03.2022г., видно от съобщение с изх.№ 5739/16.03.2022г. е било приключено изпълнителното дело № 20218330400769 по описа на Ч. № 833 В. М. Прекратяването е по чл.433, ал.2 от ГПК, т.е. всички разноски са били събрани. Нови разноски няма как да има за тяхна сметка при прекратено/приключило изпълнително дело. След прекратяването на последното ответниците нямат и качеството на длъжници. Твърдят и че нямат отношение към ищеца, тъй като не са живеели в имота, не са присъствали на въвода на 21.09.2022г. и оспорват отразеното в този протокол, а именно, че са били присъствали, но отказали подпис на съставения протокол. Не са заявявали описаните твърдения в него, тъй като не са били там при съставянето му, за което ще потвърдят и съседи на имота. Владението на процесния имот и изнесените вещи на трето лице, което не е било уведомявано изобщо за въвод или други изпълнителни действия, още повече за твърдения даден срок за доброволно изнасяне 2 при условията на запечатано жилище със сменена ключалка. Извършеният въвод по информация на ответниците все още е процесен и законосъобразността му е спорна – не се „знае” кой кого е увредил. Въвода бил извършен в нарушение на ГПК при условията на прекратено и приключило изпълнително производство. Разбира се правата на купувача се запазват при приключване и прекратяване на изпълнителното дело, но редът вече за въвеждането му във владение е да си заведе иск за принудително извеждане на третото лице, тъй като изпълнителното дело е приключено. Цитираното постановление за възлагане е оспорено от ответниците в срок съобразен с определение за спиране по гр.дело № 45/2022г. по описа на РОС, но Ч. В. М. въпреки това вписал постановлението за възлагане и насрочил въвод без да се съобрази, че действията му са спрени от съд.

Съобщението за насрочения въвод, по който се изнасят вещи на трети лица на 21.09.2022г. е издадено и получено единствено от ответниците, но не и от третото лице, едва два дни преди осъществяването му. Дори вещите, които самият ищец сам описва в изложението си, да са били на ответниците, сам твърди, че са много „...имаше множество движими вещи на длъжниците” и до датата на насроченият въвод не би било възможно изнасянето им на друго място. Следователно не е налице виновно поведение от тяхна страна, дори само поради този факт. Съставен е на 21.09.2022г. протокол за извършен въвод, но един въвод следва да се счита за извършен, когато фактически се е случило това. Сменената ключалка и запечатаното жилище оставят без достъп третото лице владеещо имота да изнесе вещите си.

В протокола от 21.09.2022г. е записана следваща дата за изнасяне на вещи 28.09.2022г., а не срок до тогава, т.е. отново един ден. Твърдението, че ищеца е нямал ключ не е подкрепено с никакви доказателства – липсва протокол от предаване на ключ при смяна на ключалка, ако е имало действително такава смяна.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е участвал и спечелил търг за продажба на недвижим имот, проведен от Ч.

В. М. през периода 13.12.2021г. – 13.01.2022г., по изп.дело № 20218330400769, за следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 63427-1-181-3.109, с адрес: гр.Русе, ул.”Плиска” № 56, вх.6, ет.1, ап.1, представляващ апартамент с площ от 83.12 кв.м., с избено помещение № 21 с площ от 3 кв.м., ведно с 1.087% от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж. Било му издадено Постановление за възлагане на недвижим имот № 1104/24.01.2022г. Насрочен бил принудителен въвод във владение на имота за 17.03.2022г., но поради подадени от ответниците, като длъжници и собственици на имота, жалби срещу действията на съдияизпълнителя, въвода не бил осъществен. Производството по жалбата на С. П. В. било прекратено, а по жалбата на К. И. В. РОС се произнесъл с окончателно Решение № 294/14.09.2022г. по в.гр.дело № 197/2022г., с което жалбата му била оставена без уважение.

За 21.09.2022г. отново било насрочено извършване на принудителното му въвеждане във владение на придобития от него недвижим имот. На посочената дата бил сменен патрона на входната врата от ангажиран за сметка на ищеца ключар и бил изготвен протокол за въвод, 3 но тъй като в жилището имало множество движими вещи на длъжниците, Ч. В.

Маринов определил срок за доброволно изнасяне до 28.09.2022г., като запечатал жилището, без ищеца да получи ключ от същото. Последвало продължаване на този срок с Постановление от 27.09.2022г., с което за 04.10.2022г. било насрочено принудително изнасяне на вещите от жилището. На 04.10.2022г. всички налични в жилището движими вещи и обзавеждане били окончателно изнесени от ангажирана за сметка на ищеца фирма в присъствието на Ч. В. М. Във връзка с въвода във владение ищецът извършил следните разноски: 1. Разходи за извършване на принудителния въвод във владение на процесния недвижим имот – заплатена държавна такса на Ч. В.

Маринов в размер на 1 532.40 лева; 2. Разходи за заплатени от ищеца ключарски услуги при извършването на въвода във владение на 21.09.2022г. в размер на 270.00 лева, за което му била издадена фактура № 188/21.09.2022г. с касов бон към нея от „К. Русе” ЕООД и 3.

Разходи за заплатени от ищеца услуги за изнасяне на движимите вещи и обзавеждане на длъжниците в размер на 1 356.00 лева, за което му била издадена фактура № 1703/03.10.2022г. от „Диамант БГ” ЕООД или общо сумата от 3 158.40 лева.

Горната фактическа обстановка съдът намира за доказана по делото от следните доказателства: Постановление за възлагане на недвижим имот № 1104/24.01.2022г. по изп.дело № 20218330400769 по описа на Ч. В. М. с район на действие РОС; писмено указание и платежно нареждане от 14.03.2022г. за внесена такса за въвод по изп.дело № 20218330400769 по описа на Ч. В. М. от 14.03.2022г.; Решение № 294/14.09.2022г. по в.гр.дело № 197/2022г. по описа на РОС; фактура № 188/21.09.2022г. и касов бон от „К. Русе” ЕООД; фактура № 1703/03.10.2022г. от „Диамант БГ” ЕООД и платежно нареждане към нея; уведомление за въвод във владение изх.№ 5510/11.03.2022г. на Ч. № 833; протокол за извършване на въвод във владение по чл.498 от ГПК № 12552/21.09.2022г. на Ч. № 833 В. М.; протокол № 12833/27.09.2022г. на Ч. № 833 В. М. и протокол за извършване на въвод във владение по чл.498 от ГПК № 13132/21.09.2022г. на Ч. № 833 В. М.; съобщение с изх.№ 5739/16.03.2022г., издадено по изп.дело № 20218330400769 по описа на Ч. В.

Маринов, за приключване на същото; показанията на свидетелите П. З. К. и Г. Г. Г..

От приложеното към делото ч.гр.дело № 5050/2022г. по описа на РРС, по което е било допуснато предварително обезпечаване на настоящия иск е видно, че ищецът е напарвил по същото разноски в размер на 345.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото, държавна такса за издаване на обезпечителна заповед и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, съединени от правната норма на чл.45 от ЗЗД в едно единство. Необходимо е да са осъществени всички тези елементи на фактическия състав, за да е налице непозволено увреждане.

4

Съдът намира, че изложените от ответниците фактически твърдения и съответно поддържаните въз основа на тях възражения, изложени в отговора им, са изцяло недоказани по делото. В тази връзка, следва да се вземе предвид, че на основание чл.179, ал.1 от ГПК приложените по делото 3 броя протоколи, изготвени от Ч. В. М. и свързани с процесния въвод във владение, представляват официални документи, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред и като такива съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Предвид неоспорването от страна на ответниците на истинността на тези официални документи по предвидения процесуален ред, следва изводът, че всички техни оспорвания по отношение на отразените в същите документи факти и обстоятелства, следва да се считат за недоказани. Недоказани са и всички други фактически твърдения и възражения на ответниците, целящи да изключат от тях отговорността за последиците от техните действия и бездействия, свързани с извършения принудителен въвод във владение на придобития от ищцата недвижим имот. Със своите действия и бездействия, в частност отказа на ответниците да бъде извършено доброволно приемо-предаване на придобития от ищцата недвижим имот, описан по-горе, и с отказа им да бъде извършено доброволното му освобождаване от движимите им вещи и обзавеждане, което освен от писмените доказателства се доказва по категоричен начин и от показанията на разпитаните по делото двама свидетели, К. В. и С. В. виновно са й нанесли претендираните по делото имуществени вреди. Посочените действия и бездействия са противоправни, тъй като са в разрез със законово признатото на ищцата право да бъде въведена във владение на придобития от нея недвижим имот, осъществяването на което право е обезпечено от закона и с правото на принудително изпълнение по отношение на ответниците. Без съмнение, всяко действие или бездействие, което излиза извън рамките на предписаното от закона дължимо се поведение е противоправно и именно по тази причина осъществяването му, при липса на доброволност от страна на задължените правни субекти, е скрепено от закона със съответна държавна принуда спрямо тях. Предвид установените по делото факти и обстоятелства, следва да се приеме за безспорно установена и пряката причинноследствена връзка между описаните действия и бездействия на ответниците и настъпилия от тях за ищцата вредоносен резултат под формата на претърпени имуществени вреди. Отделно и независимо от презумпцията на чл.45 от ЗЗД относно вината на ответниците за причиненото на ищцата непозволено увреждане, следва да се съобрази и това, че без всякакво съмнение, те упорито и последователно, т.е. умишлено, са отказвали доброволно да изпълнят вменените им от закона задължения, свързани с предаване владението на процесния недвижим имот но ищцата. Поради гореизложеното съдът намира, че са налице всички изискуеми се елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което предявеният иск се явява доказан по своето правно основание. С оглед на представените по делото писмени доказателства – Писмено указание и Платежно нареждане от 14.03.2022г. за внесена такса за въвод по изп.дело № 769/2021г. по описа на Ч. № 833 В. М. с район на действие РОС от 14.03.2022г., фактура № 188/21.09.2022г. и касов бон от „К. Русе” ЕООД и фактура № 1703/03.10.2022г. от „Диамант БГ” ЕООД и платежно нареждане към нея, предявеният 5 иск се явява доказан и по размер. По отношение на оспорванията от страна на ответниците, свързани с посочените 2 броя фактури и платежни документи към тях, съдът намира, че с оглед на събраните по делото писмени доказателства – приложените 3 броя протоколи на Ч. и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П. З. К. и Г. Г. Г., същите следва да се считат за изцяло опровергани и недоказани. В заключението, съдът намира за категорично доказано по делото, при условията на главно и пълно доказване от страна на ищцата, че със своите действия и бездействия, в частност с отказа им да бъде извършено доброволно приемо-предаване на придобития от ищцата недвижим имот, и с отказа им да бъде извършено доброволното му освобождаване от движимите им вещи и обзавеждане, К. В. и С. В. виновно са нанесли на Г. Б. претендираните по делото имуществени вреди, изразяващи се в следното: 1. Разходи за извършване на принудителния въвод във владение на процесния недвижим имот – заплатена държавна такса на Ч.