Акт от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19316 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110104904 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от Т. Й. Б. срещу „С.-К.“ АД за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ********/27.07.2022 г., под евентуалност иск по чл. 26, ал.4, вр. ал.1 от ЗЗД - на клаузата на чл. 27 от договора.

Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I oт ЗЗД Т. Й. Б. срещу „АПС Б.Б.“ ЕООД за заплащане на сумата 638,87 евро– платена при липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на искова молба- 23.02.2026 г., до окончателното й изплащане.

В искова молба са изложени твърдения, че между Т. Й. Б. и „С.-К.“ АД е сключен договора за кредит при условията на ЗПФУР. Поддържа се, че съглашението е недействително поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - обявеният ГПР не съответства на действителните разходи по кредита, тъй като в него не е включено неустоечното вземане по чл. 27, ал. 1, вр. чл. 17 от договора.

Тази уговорка касаела неустойка за недадено обезпечение, съобразно условията на договора, но не отговаряла на предвидените й по закон функции; в т.ч. заобикалял се закона - чл. 16 от ЗПК, противоречила на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и била скрита възнаградителна лихва. Пояснява, че е заплатил по договора 1124,60 евро на отв. „АПС Б.Б.“ ЕООД, на който заемодателят е прехвърлил правото на парично вземане, съгласно договор за цесия. Претендира платеното по договора над дължимата чиста стойност на кредита от 638,87 евро.

Ответникът „С.-К.“ АД оспорва исковете. Поддържа, че на осн. чл. 26, ал.

4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, а в конкретния случай неустойката не е основна престация по договора.

1

Съглашението отговаря на всички изисквания на ЗЗП, ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, а предвид начина на сключването му потребителят е запознат предварително със съдържанието, доколкото определя условията на усвояване на заемните средства.

Неустойката не е и не следва да се включва в ГПР, тъй като тя не е част към компонентите му към датата на сключване на договора. Предвиждането й е съобразено с чл.11, т.18 от ЗПК и следва да се вземе предвид, че кредитополучателят е разполагал с четиринадесет дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 от ЗПК, информация за което е получил още със СЕФ, без да е обвързан оспорената неустойка и заплащане наобезщетения или такси. Уговорката не противоречи на добрите нрави и съответства на критериите, установени в съдебната практика - има предварително определен начален и краен момент, а начинът на изчисляването е ясно посочен в договора; длъжникът не е предоставил обезпечение по договора и за това неизпълнение при което кредиторът има право на тази компенсаторна неустойка.

Ответникът „АПС Б.Б.“ ЕООД оспорва иска. Намира, че ищцата дължи неустойка само при неизпълнение на уговореното и по арг. от чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК не се включва в ГПР; ако предвидените сроковете за предоставяне на обезпечение за ищцата са прекалено кратки, това не следва да води автоматично на това основание до недействителност на неустоечната клауза. Посочените в договора срокове за предоставяне на обезпечение текат считано от сключването му, но кредитополучателят има възможността преди сключване на договора да се запознае със съдържанието му и общите условия, съответно да направи преценка дали да влезе в съответните договорни отношения, в зависимост от възможностите си, включително и за предоставяне на даденото обезпечение.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът, като кредитополучател, и отв. „С.-К.“ АД, като кредитодател, са сключили по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ********/27.07.2022 г.; в ГПР не е включен като компонент вземането за неустойка по чл. 27, вр. чл. 17 от договора; аритметично, ако стойността на неустойката по чл. 27, вр. чл. 17 от договора се включи в ГПР по договора за паричен заем, то същият ще надвиши 50 %; „С.-К.“ АД е прехвърлило на „АПС Б.Б.“ ЕООД правото на парично вземане по договора за кредит с договор за цесия, за което длъжникът е уведомен; ищецът е заплатил на отв. „АПС Б.Б.“ ЕООД в изпълнение на договора за кредит сумата 1124,60 евро, от които и исковата сума от 638,87 евро.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Страни по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние са потребителят и доставчикът, като на осн. чл. 7, ал. 2 от с.з и § 13, т. 1 от ЗЗП, ищeцът има качеството потребител, като физическо лице, което като страна по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Предвид това по отношение на кредитното правоотношение, предмет на спора, са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

От Договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние № 2

********/24.07.2022 г. се установява, че отв. „С.-К.“ АД, като кредитор, предоставя на ищеца, като потребител, заемни средства от 950,00 лв., с лихвен процент 36 %, ГПР – 42,58 %, с обща сума за връщане – 1143,98 лв. в срок от 10 месеца, с обезпечение по чл. 1, т. 9 – поръчител или банкова гаранция. Договорът е подписан, съгласно чл. 51, ал. 3 от Общите условия към договора, при условията на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУ.

От предметното съдържание на договора се установява, че според чл. 17, ал. 1 при договаряне на обезпечение по чл. 1, т. 9, в срок до три дни от сключване на договора, потребителят следва да осигури физическо лице за сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД; или банкова гаранция, а според чл. 17, ал. 2 физическото лице и банковата гаранция трябва да отговарят на изисквания посочени в ОУ на кредитора и се одобрява от него.

Конкретно, р. VIII, чл. 20, ал. 1-3 и чл. 22 - поръчителят може да е дееспособно физическо лице навършило 21 г., с българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, непрекъснати осигурителни права през последните 12 м., което полага труд по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване, и получавало редовно възнаграждение последните 12 м.

Кредиторът има право да въвежда едностранно и допълнителни изисквания за поръчителя; чл. 20, ал.2 поръчителят трябва да има минимален осигурителен доход 1500 лв., валидно трудово/служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 м. и да представи за това служебна бележка, липса на записи в ЦКР, да не е поръчител по друг кредит, да не е настоящ потребител на кредитора. По чл. 22 се предвижда издаване на банкова гаранция на стойност дължимите суми по кредита. Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, при неизпълнение на чл. 17, потребителят заплаща неустойка в размер 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В чл. 46, ал. 2 от ОУ, страните се съгласяват при настъпване на дължимостта на неустойката, същата да се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска, а с ал. 3, че се начислява само за периода, през който не е осигурено обезпечението. Видно от погасителния план към договора е предвиден вариант на плащанията с начислена неустойка, като вземането е определено в конкретен размер към всяка падежна дата за целия срок на договора.

Според чл. 28 от договора, при неизпълнение на което и да е задължение от при неизпълнение на което и да е договорно задължение, в т.ч. и при забавено изпълнение за връщане на заема, потребителят дължи неустойка от 1 % от просрочената сума на ден.

Според чл. 29 от ОУ към договора, потребителят дължи разходи и такси в случай, че е избрал комуникация по отношение на заема да се извършва по телефонна линия и от което са извършени от кредитора разходи, потребителят дължи тези разходи, но не само, а и тези за изпращане на текстово съобщение СМС – 0,30 лв./бр.; такса за продължаване на срока на договора, такса за събиране на просрочени задължения и др.

Съгласно чл. 16 от ЗПК, задължение на кредитора е преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя. Съдът намира, че уговорената неустойка по чл. 27, във вр. чл. 17 от договора произтича от неравноправна, съгласно чл. 143 от ЗЗП, поради което и нищожна клауза, вкл. на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Уговорката е във вреда на потребителя; не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Това е така, тъй като кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата професионална грижа по чл. 16 от ЗПК на потребителя. Неустойката обезпечава не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на 3 кредитора за правилната преценка за кредитиране, и реално не обезщетява вреди от противоправно и виновно поведение на длъжника. Потребителят е задължен в необосновано кратък срок да осигури обезпечение, което да отговаря на многобройни условия, изпълнението на които икономическите и социални фактори изискват време и съдействие от държавни и частни организации, което прави обективно невъзможно спазването му. Освен това, неустойката е в размер необосновано висок, с оглед стойността на главницата по договора, поради което противоречи на чл. 143,т.5 от ЗЗП. Формално клаузата не касае основния предмет на договора и е част от типизиран и предварително изготвен текст, при което и на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП като неравноправна е недействителна.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка уговорка в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на с.з. е нищожна.

Според чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа, а по арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, клауза - ясна и разбираема за приложимия лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват, във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. На тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие. Целта е да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите и да не се подменя формираната и обективирана в договора. За това съдът не е властен да допълва или изменя волята на страните, особено що се касае за основен елемент от съдържанието на договора.