Протокол № 177 от 24.04.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 177 гр. Златоград, 24.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева

Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100039 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Делото започва с 8 мин. закъснение, поради разглеждане на гр.д. № 38/2026 г. преди това.

ИЩЕЦЪТ Р. И. Т. - редовно призован, не се явява, не изпраща представител. От адв. Е. В. – пълномощник на ищеца, е постъпила молба за даване ход на делото в негово отсъствие. Същият е служебно ангажиран в А. с. П. Моли съдът да се произнесе при признание на иска.

ОТВЕТНИКЪТ О. Н. - редовно призована, не изпраща представител.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ не е в състояние да покани страните към спогодба, поради неявяването им или на техни представители.

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и фактическата страна на спора.

СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е твърдението на ищеца, че е собственик въз основа на давнсотно владение от 1978 г. на процесния ПИ с идентификатор ***.

Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните, за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.

1

В тежест на ищеца е да докаже, че в границите на процесния имот е изградил в периода 1978 – 1979 г. сграда с идентификатор *** на два етажа със застроена площ 115 кв.м, като в имота е имало и сграда, изградена през 40-те години на миналия век с идентификатор ***, брой етажи 3, застроена площ 76 кв.м. Сградите са построени от ищеца, като имота преди това е бил на неговите родители, които са му го дали, за да си построи сграда. Той владее имота от 1978 г., като е получил владението от родителите си, които пък го владеят от 1940г.

Ищецът е облагородил имота и владее същия явно, спокойно, несъмнено, непрекъснато, необезпокоявано от никого. Имотът е ограден от към съседните сгради, като по настоящем незастроената част е градина, в която се сеят земеделски култури.

От 1978 г. ищецът не е губил владението.

При предприемане на действия за снабдяване с нотариален акт, ищецът установил, че за имота му има съставен АДС от областен управител, като имота е предаден на о. Н. и предстои съставяне на АЧОС. Това е пречка за ищеца да се снабди с документ за собственост.

Следва да докаже, че общината не е придобила имота на годно правно основание. За същия не е провеждана отчуждителна процедура и не е заплащано обезщетение.

Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска, поради което не носи доказателствена тежест.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

С Ъ Д Ъ Т намира, че ще следва да обяви за окончателен гореизложеният проект за доклад, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.

На основание чл.148, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото, допуснатите такива с Определение № 95/18.03.2026 г., а именно ксерокопия представени от ищеца на: Скица на поземлен имот №15 164926/05.02.2026 г. с идентификатор ***; Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане №50, том XII, дело №46/1993 г. при ЗлРС.

Адв. Е. В. е направил искане съдът да се произнесе, съобразно признанието на иска от ответника.

СЪДЪТ намира, че са налице условията по чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно налице е признание на иск от ответника и искане от ищеца за произнасяне с решение при признание на иска. Освен това, съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

2

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014 г. на ВКС по гр.д. №5289/2013 г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави признание на иск, в отговора изрично заявява, че процесния имот никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е станало в минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са си владели имотите.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложенията на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Водим от всичко гореизложено, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

СЪДЪТ отново не е в състояние да покани страните към спогодба, поради неявяването им и неявяване на техни представители.

ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе с решение, съобразно признанието на иска.

ПОСОЧВА 23.05.2026 г., като ден, в който ще обяви решението си.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10:15 ч.

3

Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д. Х.______________ Секретар: _________Й. Б.______________

4