Решение № 351 от 26.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Стара Загора, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20245500500678 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на „Б.“ ЕООД – длъжник по изп.дело № 2709/2024 г. по описа на ЧСИ Г.И..

Жалбоподателят обжалва постановлението, с което ЧСИ отказва да прекрати изпълнителното дело с възражения срещу конституирането на „И. и к.“ ЕООД като взискател въз основа на издаден в полза на „П.Ч.“ С.Р.О. изпълнителен лист. Твърди, че не е бил надлежно уведомен от цедента „П.Ч.“ С.Р.О. за прехвърляне на вземането му. Изпратеното от ЧСИ уведомление изх. № 84113 от 20.09.2024 г. не може да отрази волята на цедента и не може да бъде прието за валидно издадено, тъй като било подписано едиствено от И.И., която не била законен представител на дружеството, нито била надлежно упълномощена за такова изявление. Връченото им уведомление не изразявало валидно волята на цедента и съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД не поражда спрямо тях правото на „И. и к.“ ЕООД да бъде взискател по изпълнителното дело. До дружеството не била достигала волята на първоначалния взискател. Счита, че не дължи суми на „И. и к.“ ЕООД, а постановлението на ЧСИ, с което отказва да прекрати производството по делото, за незаконосъобразно. Иска съдът да постанови решение, с което да отмени отказа.

Взискателят „И. и к.“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Р. Р., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си.

Приложени са мотиви по обжалваното действие от ЧСИ съгласно 1 чл.436, ал.3 ГПК.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 2709/2024 г. на ЧСИ Г.И. с рег. № 765 е образувано по молба от „П.Ч.“ С.Р.О. със седалище и адрес на управление в Р Чехия по изпълнителен лист, издаден по т.д. № 31/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. С искане от 20.09.2024 г. „И. и к.“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Б. е поискал да бъде конституиран като взискател на мястото на „П.Ч.“ С.Р.О. на основание сключен договор за цесия, по силата на който „П.Ч.“ С.Р.О. прехвърля вземането си от „Б.“ ЕООД на „И. и к.“ ЕООД. Към искането е приложен договор за цесия от 09.09.2024 г., както и уведомление за прехвърляне на вземане, връчено на длъжника на 20.09.2024 г.

С искане от 03.10.2024 г. длъжникът по изпълнителното дело е оспорил правото на „И. и к.“ ЕООД да бъде конституиран като взискател. Позовал се е на чл.99, ал.4 ЗЗД, като е твърдял, че изпратеното уведомление не може да бъде прието за валидно издадено, тъй като е подписано само от И.И., която не е законен представител на това дружество, нито е надлежно упълномощена за такова изявление. Твърдял е, че не дължи на „И. и к.“ ЕООД сумите по изпълнителния лист, издаден в полза на „П.Ч.“ С.Р.О. и иска изпълнителното дело да бъде прекратено.

С постановление от 11.10.2024 г. ЧСИ Г.И. е отказала прекратяването на производството по изпълнително дело.

Постановлението е правилно.

В нормата на чл.433, ал.1 ГПК са посочени конкретните хипотези, които могат да бъдат основание за прекратяване на изпълнителното производство. В случая не е налице нито една от тях с оглед данните по делото за развитието на изпълнителното производство. От друга страна, за пълнота на изложението с оглед на въведените в жалбата оплаквания, възражението на жалбоподателя относно прехвърлянето на вземането в хода на изпълнителното производство се явява неоснователно. Цесионерът е частен правоприемник на правоимащия кредитор по изпълнителния лист. С прехвърлянето на изпълняемото право правото на принудително изпълнение преминава върху цесионера и го овластява като частен правоприемник съгласно чл.429, ал.1 ГПК въз основа на издадения в полза на цедента изпълнителен лист да встъпи в образуван изпълнителен процес

(О-305-2020, ІІ т.о.; О-105-2018, ІІ т.о.). В изпълнителния процес, при частно правоприемство, каквото се поражда в резултат на сключен договор за цесия, в хода на процеса не се прилагат ограниченията по чл.226 ГПК, чиято специфична цел се свързва само с 2 исковото производство (Р-50207-2022, ІІІ г.о.). Актуалната съдебна практика приема за запазило значението си тълкуването на предпоставките за образуване на изпълнителното производство или за встъпване в него на цесионера, изяснени в ТР № 142-7/1954 г., ОСГК, според които, за да докаже легитимацията си, той трябва да представи писмени доказателства, от които тя произтича, а именно договора за цесия (Р-60273-2021, ІV г.о.), както и надлежно връчено писмо на първоначалния кредитор до длъжника, с което той е уведомен за прехвърляне на вземането. Уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането от лица, различно от цедента или упълномощено от него лице, сред които е цесионерът, не е в състояние да предизвика действието, предвидено в чл.99, ал.4 ЗЗД. Законът се посочва изрично начинът, по който може да бъде извършено връчването на уведомлението до длъжника за извършеното прехвърляне. В случая уведомлението е връчено чрез частния съдебен изпълнител по предвидения в ГПК ред. Неоснователно се твърди, че това уведомление не отразява волята на първоначалния кредитор „П.Ч.“ С.Р.О. Видно е от представеното по изпълнителното дело пълномощно, че „П.Ч.“ С.Р.О. е упълномощил цесионера „И. и к.“ ЕООД, представлявано от лицето И.И., да уведоми съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД от името на „П.Ч.“ С.Р.О. длъжника „Б.“ ЕООД за извършената цесия. По този начин уведомяването е достигнало до длъжника и няма основание да се твърди, че цесията няма действие по отношение на длъжника. Съгласно чл.36, ал.2 ЗЗД последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. С други думи извършеното от представителя уведомяване на длъжника ползва представлявания цедент, респ. цесията има действия по отношение на длъжника.

Предвид на изложеното въззивният съд приема, че за да възникне задължение за съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, е необходимо да е настъпило някое от основанията, предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК. Разпоредбата е императивна и в нея изчерпателно са посочени всички възможни хипотези, в които може да бъде прекратено изпълнителното производство. Затова жалбата на „Б.“ ЕООД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Б.“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. П.б., представлявано от управителя Н.Х.Х., ЕИК ***– длъжник по изп.дело № 2709/2024 г. по описа на ЧСИ Г.И. срещу постановление от 11.10.2024 г., с което е отказано прекратяването на 3 изпълнителното производство, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4