Решение № 13553 от 25.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13553 гр. София, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110122431 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от АА - Изпълнителен директор срещу А. С. С. с ЕГН:**********, с адрес:

АДРЕС, с която се иска да бъде прието за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от сумата от 2663.75 лв., от които 2255.99лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането и 375.63лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 02.12.2021г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 26.70лв-главница за периода от м.01.2019г. до м.04.2020г. и 5.43лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2019г. до 02.12.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 70487/2021 г. на СРС.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: . АДРЕС, аб. №-***** и ИД номер ******.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба 1 на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР” ООД.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими в частта за претенцията за дялово разпределение, като се сочи че се предявява чуждо право, а в останалата част исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че ответникът не е потребител на топлинна енергия за процесния недвижим имот и не е подавал заявление за откриване на партида за имота. Прави се възражение, че сумите за топлинна енергия за процесния период са частично погасени по давност. Оспорва се методиката, по която ищецът начислява суми за дялово разпределение.

Сочи се, че претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава върху главницата е недоказан по основание и размер, като се твърди, че ответникът не е изпаднал в забава към ищеца за периода от 15.09.2019 г. до 02.12.2021 г. Прави се възражение за нищожност на клаузите на чл.33, ал.1, ал.2 и ал.3 от общите условия на „ФИРМА“ ЕАД. Поддържа се, че ищецът не е ангажирал доказателства за поставяне на длъжника в забава за заплащане на посочената главница. Отправено е искане да не бъде допускано изготвянето на СТЕ и ССЕ, като се сочи, че не се оспорва, че ищецът е издал фактури на процесната стойност за процесния период, както и че същите са осчетоводени, както и че до имота е доставено твърдяното количество топлинна енергия.

Представени са писмени доказателства.

Претендират се разноски.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл.422 ГПК.

На 09.12.2021 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. С. С. за сумите: 2 255,99 лева /двe хиляди двеста петдесет и пет лева и 99 стотинки/, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 375,63лева /триста седемдесет и пет лева и 63 стотинки/ представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 02.12.2021 г., 26,70лева /двадесет и шест лева и 70 стотинки/, 2 представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 5,43лева /пет лева и 43 стотинки/ представляваща мораторна лихва за период от 03.03.2019 г. до 02.12.2021 г.- Задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб.№-*****.

С разпореждане от 15.12.2021 г. по ч. гр. д. № 70487/2021г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 53.27 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Представено по делото е удостоверение за наследници на Стоян Василев С., ЕГН **********, видно от което същият е починал на 26.08.1998 г. в гр. София и е оставил за наследник А. С. С.- син.

Представена е жалба от А. С. С., с която същият се легитимира като ползвател на топлинна енергия на адрес: АДРЕС и възразява относно размер на претендираните от ищцовото дружество суми по размер.

Приложена е справка от СО, Дирекция „О“, отдел С, от която е видно, че А. С. С. е декларирал от 23.03.1999 г. като собствен по реда на ЗМДТ имот с адрес: АДРЕС Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС1 етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ФДР Б“ ООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор от 30.07.2001 г. между „ФДР Б“ ООД и етажната собственост с адрес: АДРЕС1, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Пред СРС е ангажиран договор от 28.05.2018 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР Б“ ООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Определено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума.

Страните не спорят й, че за процесния период са издадени фактури от ищцовото дружество за същите суми, те са осчетоводени от ищеца и по тях липсва плащане от страна на ответника.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.