Определение № 662 от 30.10.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 662 гр. Монтана, 30.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Албена Миронова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно частно гражданско дело № 20241600500496 по описа за 2024 година

УСТАНОВИ:

Производството е по реда на чл. 121 ГПК.

С Определение № 1355/11.10.2024 год. по гр. дело № 2549/2024 година по описа на Районен съд – Монтана, производството по делото е прекратено и на осн. чл. 118 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Е

Против това определение е подадена частна жалба от ищцата Д Х. Г., ЕГН ********** от гр. Е

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Сочи се, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 119 ГПК.

Моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени това на РС – Монтана относно неподсъдност на делото пред него и да върне делото на този съд за разглеждането.

Препис от частната жалба не е връчвана.

Съдът, след като разгледа частната жалба, изложените в нея аргументи, съобрази данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 2549/2024 г. по описа на РС – Монтана е образувано въз основа на подадена искова молба от Д Х. Г., ЕГН ********** от гр. Е с която е предявен иск с предмет търсене защита на претендирано вземане спрямо ответниците: АПЕЛАТИВЕН СЪД ВАРНА, ОКРЪЖЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РАЙОНЕН СЪД ВАРНА и РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО заради нарушено право на разглеждане на делото й в разумен срок.

Първоинстанционният съд е квалифицирал предявеният иска като такъв 1 по реда на ЗОДОВ, чиято подсъдност се определя съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и основавайки се на данните по делото и служебно приложената от НБД "Население" справка относно адресната регистрация на ищцата, преценил, че делото не му е подсъдно.

Мотивирал е своето решение да прекрати делото и да го изпрати на РС – Е , като е приел, че според адресната регистрация постоянният и настоящият адрес на ищцата е в гр. Е , обл. В Т

Приел е, че предвидената подсъдност в чл. 7 от ЗОДОВ е специална, различна и дерогира тази по чл. 105 и следв. от ГПК, като за нея съдът следи служебно.

Ищцата имала възможност да избира от два вида местна подсъдност – по нейния настоящ адрес или по мястото на увреждането, но в района на РС Монтана не било нито едно от двете.

За това преценил, че делото следва да се изпрати на родово и местно компетентния съд според настоящия адрес на ищцата – РС Елена.

Окръжен съд Монтана като въззивна инстанция намира от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество частната жалба се явява основателна по следните съображения:

Правилно районният съд е квалифицирал, че ищецът е предявил иск против четиримата ответници по реда на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, като се търси присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на лишаване от право на разглеждане на правен спор в разумен срок от страна на органи на съдебната власт.

В съответствие със Закона е приел, че правилата относно местната компетентност на съда пред който следва да бъде предявен такъв иск, са тези по чл. 7 от ЗОДОВ, където е посочено, че исковете за обезщетения по ЗОДОВ се предявяват пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увреденото лице срещу органа по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая ищецът е физическо лице и следва да се има предвид правилото за настоящ адрес или местонастъпване на увреждането.

Налице е изборна подсъдност и от ищеца зависи кой местнокомпетентен същ ще избере.

Ищцата е предявила иска си пред РС – Монтана.

Вярно е, че съгласно чл. 119, ал. 3 вр. чл. 108, ал. 2 от ГПК съдът може да повдига служебно въпроса за местната подсъдност, но в случая неправилно е приложил закона, като е приел, че следва служебно да следи за подсъдността.

Действително, изхождайки от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба би следвало да се направи извод, че компетентен да разгледа 2 спора по чл. 2б от ЗОДОВ е РС Елена, тъй като настоящият адрес на увредения са в този съдебен район.

В параграф 1 от ЗР на ЗОДОВ обаче е посочено, че за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони.

В случая неуреден от ЗОДОВ остава въпроса кой е компетентен да направи възражение за местната подсъдност на спора и затова приложение намират общите разпоредби на ГПК – чл. 119 ГПК.

В ал. 1 и ал. 2 на чл. 119 са посочени случаите, в които този въпрос може да бъде решаван от съда служебно и те се отнасят до родовата подсъдност и до подсъдността по местонахождението на имота.

Във всички останали случаи възражение за неподсъдност може да се прави само от ответника и то най-късно в срока за отговор на исковата молба чл. 119, ал. 3 ГПК.

По изложените съображения настоящият въззивен състав счита, че делото следва да бъде върнато за разглеждане пред РС Монтана, където е предявен искът и едва в производството и в срока по чл. 131 ГПК ответниците са в правото си да направят възражение за местната подсъдност на спора с отговора на исковата молба, но не е предвидена възможност съдът служебно да следи за това.

Водим от горното и на основание чл. 122 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1355/11.10.2024 год. по гр. дело № 2549/2024 година по описа на Районен съд – Монтана, с което на осн. чл. 118 ГПК, вр. чл.

7, ал. 1 ЗОДОВ делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Елена, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА гр. д. № 2549/2024 година по писа на РС – Монтана, на Районен съд – Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3