Решение № 1149 от 06.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1149 гр. Пловдив, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.ева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20255330202825 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление/НП/№ 25-1030-001881 от 09.04.25 г. на Началник Група към ОД на МВР сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ – гр.Пловдив, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с което на С. Д. С. ЕГН: ********** с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл. 140 ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г на МВР се отнемат общо 10 точки на водача.

Жалбоподателят С. Д. С. не се явява, редовно призован, представлява в съдебно заседание от адв. К. А. – упълномощен защитник. Поддържа се подадената жалба, иска се отмяна на НП като незаконосъобразно, по изложени в нея съображения.

Административнонаказващия орган – Началник Група при ОДМВР Сектор „ПП“ - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. С молба становище, иска НП да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 28.01.2025г. от актосъставителя *** Г. К. Д. бил съставен Акт за 1 установяване на административно нарушение/АУАН/ против С. Д. С. за това, че на същата дата около 11.30 часа в Община Марица на път АВТОМАГИСТРАЛА А-1, 127 км, посока Бургас, управлява собствения си лек автомобил Ауди А8 с рег. № *** като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред/ прекратена регистрация на 10.01.2025г по чл.143 ал.15 от ЗДвП – не пререгистрирано МПС.

Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите на чл. 140 ал.1 от Закона за движение по пътищата.

По преписката са приложени, справка за статут и прекратяване на регистрация на ППС с рег.№*** база данни ОД МВР, Заповеди, АУАН.

Приложено е постановление на РП Пловдив от 20.03.2025г., с което е отказано образуването на наказателно производство за престъпление по чл.345,ал.2 от НК, по чл.9 ал.2 от Наказателния кодекс.

Въз основа на така съставения акт и постановление на РП - Пловдив е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят свидетел Д. заявява, че поддържа съставения от него акт.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник Група в ОДМВР, Пловдив сектор ПП- Пловдив, въз основа на Заповед на Министъра на вътрешните работи, като акта също е съставен от компетентно лице.

Съдът, след като изпълни задължението си да извърши цялостна служебна проверка, във връзка с приложените писмени доказателства, както и гласни такива, относно законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че последното е издадено при съществени нередовности в образуваното административнонаказателно производство, което налага отмяната му изцяло.

С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП (”Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер”) за нарушение на чл.140, ал.1 от същия закон (”По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване”), изразяващо се в това, че на 28.01.25г около 11.30 часа в община Марица, Автомагистрала А-1, 127 км., посока Бургас, управлявал лека автомобил с рег.

2

№ ***, лична собственост, като е установено, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП – непререгистрирано в срок и съответно не е регистрирано по надлежен ред.

В НП изрично е посочено, че то е било издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН въз основа на постановление на Районна Прокуратура – Пловдив от 20.03.2025г за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр.

№1464/25г. От цитираното постановление на РП Пловдив е видно, че досъдебното производство е било образувано срещу жалбоподателя за това, че на 28.01.2025г год. жалбоподателят Д. е управлявал закупения от него лек автомобил *** на 08.11.2024г по автомагистрала Тракия, когато на същата дата бил спрян около 11.31 часа за рутинна проверка от служители на ОДМВР - Пловдив, сектор Пътна полиция, до км 127 посока Бургас. В хода на проверката било установено, че МПС-то било с прекратена регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП от 10.01.2025г., тъй като не била извършена промяна на обстоятелство, във връзка с промяна на регистрацията на лекия автомобил.

Съпоставяйки формулировката на двете обвинения (наказателното и административнонаказателното) помежду им и със съдържанието на постановлението на прокурора за отказ да се образува наказателното производство може да се направи обоснован извод, че е налице е субективна и обективна идентичност между наказателното обвинение по прекратеното наказателно производство и последвалото административно наказателно обвинение.

В хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН процесуалната функция на АУАН – акт за установяване на административно нарушение, тъй като такъв не се съставя, се реализира от сезиращия административнонаказващия орган акт, в частност – постановлението на прокурора за отказ за образуване наказателното производство. Ето защо възприетите от прокурора фактически положения следва да обуславят нарушението, за което впоследствие се издава НП. В случая обаче, макар прокурорът да е приел в мотивите си, че извършеното деяние, поради своята малозначителност не е общественоопасно, съставлява административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, и респективно да е постановил препис от постановлението му за прекратяване на наказателното производство да се изпрати на Началника на Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Пловдив за осъществяване на правомощията му по ЗАНН, той също така е приел изрично, че е налице ”втората хипотеза на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, а именно деянието, макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, не е престъпно, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна”, на което именно основание е прекратил наказателното производство. Тъй като по въпросите, изключващи отговорността, чл.11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго, а ЗАНН не урежда кога едно нарушение е общественоопасно и кога не, приетото от прокурора 3 означава, че деянието на жалбоподателя (управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС) дори да е било извършено, не съставлява не само престъпление, но и административно нарушение, доколкото обществената опасност е присъща не само на престъплението, но и на административното нарушение (разликата между тях, когато едно деяние осъществява едновременно състав на престъпление и на административно нарушение, се свежда единствено до степента на засягане на съответните, защитени от закона обществени отношения).

В случая обаче постановлението на прокурора за отказ да образува наказателното производство е влязло в сила, поради което и последващото санкциониране на жалбоподателя по административен ред за същото деяние пак е било недопустимо с оглед на принципа ”non bis in idem”. Макар и то при условията на алтернативност прокурорът да е обсъждал в мотивите на постановлението си възможността извършеното от жалбоподателя деяние, поради своята незначителна обществена опасност в хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, да съставлява административно нарушение, в крайна сметка той е отказал да образува наказателното производство на основание чл.213 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като е приел, че извършеното не съставлява престъпление по чл.345, ал.2 от НК, поради липса на елемент от състава на престъплението, съставляващ обаче такъв и от състава на нарушението, за което впоследствие жалбоподателят е санкциониран с НП, а именно – управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, тъй като МПС е било регистрирано по надлежния ред, а наличието на служебно прекратена регистрация на основание чл.142, ал.15 от ЗДвП не означава, че се касае за нерегистрирано по надлежен ред МПС. В подкрепа на изложеното е и фактът, че в постановлението на прокурора не се съдържа извод за извършено конкретно административно нарушение и ако препис от него да е бил изпратен на административно-наказващия орган, това е станало само въз основа на хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН.

Ето защо възприетите от прокурора фактически положения изключват нарушението, за което впоследствие е издадено Наказателното постановление, административнонаказващият орган не е могъл и не е следвало да издава обжалваното НП – чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.24, т.6 от НПК, поради влязло в сила постановление за отказ да се образува наказателното производство за същото деяние на основание, изключващо съставомерността на деянието не само като престъпление, но и като административно нарушение.

По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Преди съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо да бъде обсъдено възражението на въззиваемата страна относно 4 прекомерността на адвокатското възнаграждение.

В конкретния случай по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на по 900 лв. за наложените наказания – глоба и лишаване от право да се управлява МПС или общо 1800 лв. Материалният интерес в случая е 200 лв.( наложената глоба), като се отчете, че двете наказания не са в условия на отделност и за второто не се дължи хонорар по реда на чл. 18 ал.4 от Наредба 1. Възнаграждението за един адвокат изчислено по правилата на чл. 18, ал. 2, вр.чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 400 лв. При това положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като основателно, и съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото е проведено едно единствено съдебно заседание, приема че на жалбоподателя трябва да бъдат заплатени разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат именно в размер на 400 лева.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 25-1030-001881 от 09.04.25 г. на Началник Група към ОД на МВР сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ – гр.Пловдив, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с което на С. Д. С. ЕГН: ********** с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл. 140 ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на С. Д. С. ЕГН: ********** с адрес: *** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи направени в хода на съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение, като ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане до пълния размер на претендираните разноски от 1800 лева.