Определение № 5721 от 09.12.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5721 гр. София, 09.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от С. Калинова Касационно гражданско дело № 20258002103092 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 62319 от 22.05.2025г., подадена от „Булклима“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. Ц. от АК София, срещу решение № 2125 от 07.04.2025г. по в. гр. д. № 4082/2023г. на Софийски градски съд, ІІ-Е въззивен състав, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 20224400 от 20.12.2021г. по гр.д. № 52064/2020г. на Софийски районен съд, І г.о., 162 състав, е признато за установено по отношение на „Булклима“ ЕООД, че Т. М. Н., Н. И. Н. и Д. Т. Н. са собственици на реални части от ПИ с идентификатор [№] и ПИ с идентификатор [№], с обща площ от 55 кв.м., която реална част е била придадена по регулация към собствения им ПИ с идентификатор [№], придобит по наследство, продажба и дарение, и която част е защрихована с кафяво в комбинирана скица-приложение №7 към СТЕ, намираща се на стр.

186 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, като при изработването на кадастралната карта за [населено място] тази реална част от 55 кв.м. по границата на трите имота, погрешно е отразена като реална част от недвижим имот с идентификатор [№] и като реална част от недвижим имот с идентификатор [№], вместо като част от поземлен имот с идентификатор [№].

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по 1 въпросите:

1.Следва ли въззивният съд при разглеждане на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, да изследва наличието на право на собственост у ищеца, включително произхода на това право, начина на индивидуализация на претендираната площ и съответствието с кадастралната карта?

Според касатора решението на въззивния съд по така поставения правен въпрос противоречи на константната практика на ВКС (ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГК на ВКС; решение №43/2021г. по гр.д.№146/2021г. на ВКС).

2.Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани.

Според касатора този процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение №344 от 21.09.2012г. по гр.д.№862/2011г. на ІV г.о. на ВКС; решение №127 от 05.04.2011г. по гр.д.№1321/2009г. на ІV г.о. на ВКС; решение №554 от 08.02.2012г. по гр.д.№1163/2010г. на ІV г.о. на ВКС; решение №194 от 18.06.2013г. по гр.д.№1100/2012г. на ІV г.о. на ВКС; решение №324 от 22.04.2010г. по гр.д.1413/2009г. на ІV г.о. на ВКС.

Поддържа, че от въззивното решение не става ясно на кои точно събрани в хода на процеса доказателства то се основава, не са налице мотиви за приемането, респ. неприемането на определени доводи на страните и на представените от тях доказателства, не са направени каквито и да било фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи, липсва дори и прочит на самите доказателства, като липсват каквито и да било правни изводи на тяхна база.

Поддържа също така, че въззивният съд не е възприел събрания по делото доказателствен материал в неговата цялост, не е съпоставил същия с изнесените по делото факти, с оспорванията на страните, както и със събраните в хода на процеса гласни доказателства.

Навежда довод, че е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, като счита, че е необходимо осигуряване на точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като въпросът за обхвата на съдебната проверка при исковете по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е с особена значимост, доколкото в практиката на съдилищата често се неглижира материалноправното изследване на собствеността и се акцентира единствено върху техническото заснемане.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Т. М. Н., Н. И. Н. и Д. Т. Н., чрез процесуалния си представител адвокат Е. Г. В., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от Т. М. Н., Н. И. Н. и 2

Д. Т. Н. искове за установяване правото им на собственост върху процесната реална част, с твърдението, че тази реална част е била придадена по регулация към собствения им имот с идентификатор ***, придобит по наследство, продажба и дарение, която част погрешно в действащата кадастрална карта за [населено място] е отразена като реална част от имот с идентификатор [№] и имот с идентификатор [№].

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК „Булклима“ ЕООД е оспорило така предявените искове с твърдението, че неговите праводатели са се летимирали като собственици въз основа на решения на Поземлена комисия за възстановяване право на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими реални граници от 1993г. и към датата на приемане на дворищно-регулационен план през 1995г. те са били единствените собственици, в полза на които плащане за придадени по регулация части не е било правено.

Поради това счита, че този дворищно-регулационен план не е бил приложен и не е могъл да послужи за основа на последващия и действащ към настоящия момент регулационен план от 2001г.

За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна въззивният съд е посочил, че между страните не е спорно, а се установява и от събраните писмени доказателства, че ищците са придобили правото на собственост върху имот, който към настоящия момент има идентификатор [№] с площ от 623 кв.м. по действащата кадастрална карта, въз основа на покупко-продажба, наследяване и дарение, обективирани в н.а.№182/08.11.1977г., н.а.

№132/09.02.1999г., н.а.№82/31.05.1995г., н.а.№39/19.12.2000г. и н.а.№62/16.04.2003г., като в тази част е извършено препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК.

Посочено е, че единствено правата, удостоверени в н.а.№40/20.12.2000г. за придобито по регулация право на собственост върху процесната реална част от Т. Н. и съпругата му Н. Н., са спорни между страните.

По отношение правата на дружеството въззивният съд е посочил, че между страните не съществува спор, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че същото основава своята легитимация за ПИ [№] с площ от 1972 кв.м. и за ПИ [№] с площ от 1613 кв.м. на прехвърлителни сделки – продажби и замени (н.а.№168/2005г. за ПИ [№], а за ПИ

[№]-н.а.№114/13.03.2006г.,

№176/24.11.2005г., н.а.№23/15.02.2006г. и н.а.

№179/24.11.2005г.), като праводателите на дружеството са адресати на решения на ПК, с които по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ вр. чл. 18ж ППЗСПЗЗ е възстановена собствеността върху бивши земеделски земи в стари реални граници. Съобразено е при това, че издаденият на 24.04.2004г. н.а.№134 само констатира възникналото в правната сфера на П. К. М. и наследниците на К. Кр. М. право на собственост.

Съобразено е, че по делото са приети заключения на СТЕ (едното прието в хода на първоинстанционното производство, а другото - в хода на въззивното), определени от въззивния съд като подробни, мотивирани и непротиворечиви и при посочване, че съдът ги кредитира. Прието е за установено въз основа на експертните заключения, че първият кадастрален план за района е от 1956г., където са нанесени имоти 991 (който частично се припокрива с имота на ищците), 3574, 3575, 3576 (които са възстановени на праводателите 3 на дружеството), като между тези имоти е нямало обща граница, а същите са били разделени от дере (непопадащо в нито един от имотите), а в следващия кадастрален план от 1974г. (за к.л.664) и от 1975г. (за к.л.665) на мястото на имот 991 са образувани два нови - 1006 и 1007, а на мястото на сега съществуващите имоти 1477 и 1478 е нанесен имот 893 - нива, записан в разписния лист на ТКЗС-Драгалевци, който имот е извън регулация и на територията на който през 90-те години са нанесени голям брой нови имоти въз основа на реституция по ЗСПЗЗ.

Съобразено е, че със заповед № РД-50-1052/10.11.1995г. е одобрена частична първа регулация, която обхваща имоти с пл.№№1105, 1006, 1007, 1008, 1128, 1129 по КП от 1974/1975г., но не и имот 893 и нанесените в него нови имоти, образувани поради възстановяването им по ЗСПЗЗ. Посочено е, че към момента на влизане в сила на заповед №РД-50-1052/10.11.1995г. имотите, предмет на двете възстановителни решения по ЗСПЗЗ (№81 и №85 от 27.09.1993г.) не са били нанесени нито в кадастралния план, нито са засегнати от предвидената първа частична регулация - същите са нанесени като 1477 и 1478 едва през 1996г. и то по реда на поддържка на неодобрен кадастрален план и образувани като части от имот 893, като при нанасянето им в този план източната им граница е изместена и съществуващото дере е било приобщено към територията им, при което по този начин тези два имота и имот №1007 стават с обща граница (с уточнението, че това е по неодобрения кадастрален план и следователно по одобрения план и към 1996г. продължава да съществува само имот 893 извън регулация).

Въз основа на експертните заключения е съобразено, че с решение №44 по протокол 24/30.03.2001г. на СОС са одобрени кадастрален план, улично-регулационен план и застроителен и регулационен план за парцелите, предназначени за мероприятия на общините и държавата на м.Витоша-ВЕЦ, С., който е изработен върху актуализирана основа на кадастрален план от 1975г., като до одобрените кадастрални граници на имоти 1477 и 1478 (с включено в границите им дерето), съответно частично е приета за приложена регулацията от 1995г. и то само досежно уличната такава, а регулационната линия, представляваща дъно на образувания УПИ [№] с регулационния план от 1995г. и формирана в резултат на придаване на спорните 55 кв.м., не е попълнена в кадастралната основа като имотна граница, а отразената западна граница съвпада с обозначената по КП от 1975г. и приета като регулационна. Посочено е при това, че планът по решение №44 по протокол №24/30.03.2001г. на СОС не е влязъл в сила по отношение на дворищната регулация за кв.84а и за кв. 117 (спорната реална част и за трите имота-1007, 1477, 1478), но е приложен по отношение на уличната регулация. Едва със заповед № РД-09-50-782/03.07.2006г. и одобрен план за регулация и застрояване на м.Витоша-ВЕЦ С., кв. 117 и с който за имоти по неодобрен кадастрален план 1477 и 1478 е отреден УПИ [№], 1478, е отреден сервитут за инженерна инфраструктура и по който са съобразени именно границите, нанесени по неодобрения план от 2001г., респ. актуализирания неодобрен КП от 1975г.

Съобразено е, че при оглед на място и извършване на контролни замервания, вещото лице К. е изготвила и приложила снимков материал и установява, че в имота на ищците съществуват отразените в КККР сгради, т.е. строителството по предвидения регулационен план от 1995г.

4 е изпълнено, а частта от дерето, която е придадена към имот 1007 и включена в границите на УПИ [№], отреден за него, е засипана, подравнена, включена в обхвата на имота и заградена с ограда, докато имотът на ответника е частично ограден и то в северозападната част от 1477.