Решение № 1199 от 30.11.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1199 гр. Бургас, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20232120204191 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод по жалба подадена от „*“ ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*, представлявано от управителя * чрез адв. Р.

Х. срещу Наказателно постановление № BG2023/5800-68/НП от 16.05.2023 г., издадено от Директор на ТД Митница *, с което за нарушение на чл. 234, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 234, ал.2, т.1 във вр. с чл. 234, ал.4 му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 6715,34 лв. ( шест хиляди седемстотин и петнадесет лева и тридесет и четири стотинки).

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се излагат множество доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП.

В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призованo, се представлява от адв. * от АК-БУргас, надлежно препупълномощена от Адвокатско дружество „Д. и Х.“, надлежно упълонмощено. Представителят поддържа жалбата и представя документи за разноски.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.

Русинова, която моли за потвърждаване на НП и представя писмени бележки в тази насока.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от разписката на л. 7-гръб от НАХД № 8783/2023 г. по описа на СРС, НП е връчено на жалбоподателя на 26.05.2023 г., а жалбата е депозирана на 09.06.2023 г.) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

1

Със Заповеди за възлагане № ЗТД-1000-409/07.06.2022г, № ЗТД-1000-566/08.08.2022 г. и № ЗТД- 1000-627/07.09.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, е била извършена последваща проверка от служители от отдел „Последващ контрол“ при ТД Митница Бургас за установяване на законосъобразността на действията на „*” ЕООД, с ЕИК * при прилагането на митнически режим допускане за свободно обръщение, мерките на търговската политика на ЕС, както и изпълнението на задълженията му за заплащане и обезпечаване на дължимите вземания при поставяне на стоките под режим допускане за свободно обръщение в периода от 01.06.2019г. до 06.06.2022г. В хода на проверката от дружеството били изискани документи, данни и информация, които имали значение за целите на проверката и допринасяли за изясняване на обстоятелства по нея.

Констатациите и резултатите от проверката били обективирани в писмен Доклад № BG001000/l/4/21.10.2022г. по описа на ТД Митница Бургас.

В хода на проверката било установено, че доставчик на стоките описани в МД е дружеството *., Република Турция, което е и едноличен собственик на капитала на „*” ЕООД, което еднозначно установявало свързаност по смисъла на чл. 127, § 1, буква д) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, между доставчика и вносителя на стоките. Доставчикът не бил производител на стоките допуснати за свободно обращение, а извършвал други дейности по рязане и формиране на стоманените изделия. Стоката се произвеждала от други дружества на територията на Република Турция.

За вноса на стоката предмет на МД, доставчика издал * съгласно стандарт EN 10204 3.1. Тези сертификати били представени и декларирани пред митническите органи заедно с МД. Този стандарт определял различните видове документи, предоставени на купувача, както и че производителят им с него декларира, че доставените продукти отговарят на изискванията на поръчката и предоставя резултати от изпитване, тестове, спецификация на продукта и т.н. установено било проверяващите органи несъответствие на сертификатите, издавани от производителите, като несъответствията се състояли в наличието и количествата елементи в химичния състав на допуснатите за свободно обръщение стоки.

Именно наличието и количествата на определени химични елементи в състава на изделията имали пряко значение за тарифното класиране на стоките.

За проверяваният период служителите от ТД Митница Бургас, преценили, че дружеството-жалбоподател декларирало за допускане за свободно обращение стоки с идентично описание, но в различни кодове по ТАРИК. В случая с подадената митническа декларация (MRN) № 21BG005808085211R7 от 06.04.2022г., пред Митническо бюро (МБ) * Изток при ТД Митница * - код BG005808, дружеството, в качеството си на декларатор и титуляр на режим, за режим „Допускане за свободно обръщение стоки, с описание в ЕД 6/8 на митническата декларация, както следва: „галванизирани стоманени ленти с широчина по- малка от 600mm - 18840 кг 0.58 мм х 122 мм - 3639 кг - 2 бр; 0.58 мм х 175 мм - 2744 кг 1 бр; 0.58 мм х 80 мм - 12457 кг - 1 бр“. Декларираният код по ТАРИК в ЕД 6/15 от МД „Код на стоката - код по ТАРИК“ за стоката е 7212300080. В ЕД № 4/17 „Преференция“ от МД, дружеството декларира код на тарифна преференция 120 „Непреференциални тарифни квоти” и номер на квота в ЕД № 8/1- 098612. Във връзка с това била приложена ставка на вносното мито в размер на 0%. За стоката бил деклариран код по ТАРИК ел.д. №6/15 от МД 7212300080, който отговарял на “Плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с широчина по-малка от 600 мм, плакирани ши покрити; - Поцинковани по друг начин; — Други“.

При направен сравнителен анализ на предоставените от производителя сертификати и на данните от сертификатите, издадени от доставчика на стоките *., Република Турция, се установило, че стоката не съответства на идентификационните номера от издадения от *, Република Турция, сертификат.

От сертификата, издаден от *, Република Турция, било видно, че в химичния състав 2 на стока № 2, се съдържа елементът Алуминий (А1), чието процентно съдържание е в границите от 0,015 % до 0,100 %. От представените от доставчика сертификати никъде не било посочено съдържанието на Алуминий, което несъответствало на химичния състав на стоките предмет на деклариране. Стоката следвало да бъде класирана в код по ТАРИК 7212300020, който състав й съответства.

Към датата на приемане на вносната МД с 21BG005808085211R7, а именно 06.04.2022г., за код по ТАРИК 7212300020 (в който е следвало да бъде класирана стоката), също била предвидена непреференциална тарифна квота- 098610, относима към стоки с произход Република Турция, валидна от 01.04.2022г. до 30.06.2022г.

В резултат на извършения последващ контрол и от направените констатации в КД, били установени вземания, които подлежали на вземане под отчет и заплащане в размер на общо 7740,52 лв., а именно мито – 5596,11 лв. и ДДС – 1119,23 лв.

След приключване на митническата проверка бил изготвен доклад, въз основа на който св. М. М. съставила акт за установяване на административно нарушение № BG 18112022/1000/М4738/18.11.2022г., за това, че на 06.04.2022 г. в гр. *, „*” ЕООД, с ЕИК: *, като е представило пред митническите органи на Република България *, отразяващ некоректно обективните характеристики на допуснатите за свободно обращение посредством МД с MRN 22BG005808085211R7 стоки и е декларирало некоректен код по ТАРИК, съгласно който се е възползвало от непреференциална тарифна квота, не е изпълнило задълженията си, произтичащи от чл. 15, § 2, буква а) и буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза, с което е осъществило състава на нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ.

По така издадения АУАН постъпило писмено възражение. Изложени били твърдения за допуснати процесуални нарушения при съставяне на акта. Направено било искане за прекратяване на образуваното въз основа на АУАН административнонаказателно производство.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени, оставил без уважение възраженията на жалбоподателя, тъй като счел, че същите са неоснователни и не съдържали каквито и да е било аргументи, които да опровергавали направените в АУАН констатации. На 16.05.2023 г. издал обжалваното постановление, с което приел, че е осъществен състава на административно нарушение по чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ, за това, че на 06.04.2022 г., в МБ * Изток, „*“ ЕООД, регистрирано в Търговския регистър, воден към Агенцията по вписванията с ЕИК *, с митническа декларация с MRN 22BG005808085211R7, за стоката, подробно описана в наказателното постановление, е декларирало неправилен код по ТАРИК, а именно 7210490080, представяйки пред митническите органи *, издаден *., Република Турция, неточно отразяващи обективните характеристики на стоката по МД с MRN 22BG005808085211R7 (съгласно чл. 15, § 2, буква а) и буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013), за който тарифен код към датата на деклариране е била приложима ставка на вносно мито в размер на 0 % по митническата тарифа на ЕС, въз основа на непреференциална тарифна квота с № 098612, вместо правилния код по ТАРИК 7212300020, за който е била приложима ставка на допълнително мито в размер на 25 %, като по този начин е избегнало заплащането на дължими публични държавни вземания в общ размер на 6715,34 лева, от които мито в размер на 5596,11 лева и ДДС в размер 1 119,23 лева, с което е осъществило състава на административно нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра 3 доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

На база на така установените факти, съдът намери следното от правна страна:

Съдът намира, че са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и НП по чл. 42, т. 4, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби в наказателното постановление и АУАН следва да се съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при които е извършено. Иначе казано, изискване към тези актове е, нарушението да бъде очертано от фактическа страна. Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно конкретни факти- какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и по какъв начин. След преценка на така описаните факти, същите се субсумират под съответната правна норма, която се посочва при очертаване на нарушението от правна страна. Това законодателно изискване съществува с оглед възможността на наказаното лице да се защитава. Същото може да оборва както фактическите констатации, претендирайки, че отразеното в постановлението не съответства на обективната истина, така и да оборва правната оценка на приетото за установено от фактическа страна. Задължителността на този реквизит следва и от тълкуването на самия закон. Така в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в АУАН-а, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, т.е. неминуемо отново се изисква да се опишат фактите, които наказващият орган счита за основание за ангажиране на административнонакзателна отговорност ( в този смисъл е и Решение №1533 от 30.12.2010 г. по КНАХД №1319/2010 г. по описа на Административен съд- Бургас).

Пропускането на този реквизит ограничава и възможностите на съда за осъществяване на контролните си правомощия, тъй като при липса на описани факти, не може да се прецени дали е извършено нарушение, или не.