Решение № 193 от 14.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Б., 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20242120204012 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на И. И. П., ЕГН: **********, адрес: с. А. против Наказателно постановление № 23-3292000359/28.03.2024 г., издадено от началник сектор в ОДМВР Б., РУ 04 Б., упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021г, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Съдът намира жалбата за допустима. П.дена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, изпраща представител. Последният поддържа жалбата. Не ангажира доказателства.

Прави искане за разноски.

За ответника по жалбата, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото 1 доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 10.12.2023 г. около 09:35 часа, в община Б., на път Първи клас № I-9, КПП „П.“, посока гр. Б., жалбоподателят като водач на лек автомобил, „ИВЕКО ДЕЙЛИ“, с рег.№ ..., собственост на „С. Ф. А. – О.“, ЕИК ..., придобит с договор за покупко-продажба на МПС от 08.09.2023г. на нотариус Б. К. гр. Б. управлявал автомобила с прекратена регистрация. Горепосоченото било установено след направената справка с РСОД 3081 и с ОДЧ-24, като регистрацията била прекратена служебно от дата 10.11.2023 г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП.

За констатираните нарушения бил издаден акт за установяване на административно нарушение от 10.12.2023г., който нарушителят подписал, без да посочи възражения.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя административно наказание „глоба”, в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства .

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която 2 норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, регистриран на името на друг собственик, който е бил с прекратена регистрация. Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за процесното деяние, още повече, че същият не е собственик на процесното МПС.

В конкретния случай не са ангажирани доказателства, от които да се направи безспорен и категоричен извод, че към датата на управление на МПС, жалбоподателят е бил наясно с това, че регистрацията на предоставения му автомобил е била служебно прекратена от МВР на 10.11.2023 г. Тъкмо напротив, автомобилът е бил с регистрационни табели и с нужните документи за управление. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално 3 жалбоподателят не е знаел за служебната дерегистрация. Всичко това обуславя извод, че жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение.

В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика- Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838 / 2020 г. на XIII състав на Административен съд – Б., Решение № 1192 от 24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773 / 2020 г. на XV състав на Административен съд – Б., Решение № 38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2293 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Б. и др.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

Съобразно изхода на делото и направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, в размер на 500 лв., съобразно представеното доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение, които да се заплатят от АНО.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Б.кият районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-3292-000359/28.03.2024 г., издадено от началник сектор в ОДМВР Б., РУ 04 Б., упълномощен с 8121з1632/02.12.2021г. против И. И. П., ЕГН: **********, адрес: с. А., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА началник сектор в ОДМВР Б., РУ 04 Б., да заплати на И. И.

П., ЕГН: **********, сумата от 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването 4 му на страните пред Административен съд-гр.Б..

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

5