Решение № 192 от 06.05.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Ловеч, 06.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20254310101744 по описа за 2025 година

Производството е образувана по повод постъпили искови молби от Б. С.

Б. против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за прогласяване нищожност на договори за потребителски кредит поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност за прогласяване нищожност на уговорката за предоставяне на обезпечение поради противоречие със закона.

Ищецът твърди, че между него и ответника е постигнато съгласие и сключен договор **** за предоставяне на кредит в размер на 1 000,00 лв. с поето задължение за връщане на предоставената сума, ведно с договорна лихва или общо 1 011,10 лв. В договора е посочен годишен процент на разходите от 49,62. Съгласно уговореното в договора кредитът се обезпечава с поръчителство от ***, а уговорката за предоставяне на обезпечение не подлежи на отмяна.

В изпълнение на поетите по договора задължения между дружеството *** и ищецът е сключен договор за гаранция срещу заплащане на възнаграждение в полза на гаранта в размер на 118,90 лв., дължимо на части.

Ищецът твърди, че между него и ответника е постигнато съгласие и сключен договор № *** за предоставяне на кредит в размер на 5 000,00 лв. с поето задължение за връщане на предоставената сума, ведно с договорна лихва или общо 6 750,00 лв. В договора е посочен годишен процент на разходите от 49,66. Съгласно уговореното в договора кредитът се обезпечава с поръчителство от ***, а уговорката за предоставяне на обезпечение не подлежи на отмяна.

В изпълнение на поетите по договора задължения между дружеството *** и ищецът е сключен договор за гаранция срещу заплащане на 1 възнаграждение в полза на гаранта в размер на 4 950,00 лв., дължимо на части.

Ищецът твърди, че между него и ответника е постигнато съгласие и сключен договор № *** за предоставяне на кредит в размер на 5 000,00 лв. с поето задължение за връщане на предоставената сума, ведно с договорна лихва или общо 6 650,00 лв. В договора е посочен годишен процент на разходите от 49,66. Съгласно уговореното в договора кредитът се обезпечава с поръчителство от ***, а уговорката за предоставяне на обезпечение не подлежи на отмяна.

В изпълнение на поетите по договора задължения между дружеството *** и ищецът е сключен договор за гаранция срещу заплащане на възнаграждение в полза на гаранта в размер на 4 850,00 лв., дължимо на части.

Ищецът поддържа, че договорните връзка, възникнали между него и ответника по предоставяне на заемни средства, са недействителни, тъй като в годишния процент на разходите не са отчетени всички, известни на ответника разходи, в частност възнаграждението по договор за гаранция. Този разход по първи договор съставлява 12 % от общия размер на предоставения заем, а по другите два договора 95 % от общия размер на предоставените заемни средства и при съобразяването им общия размер на разходите по договорната връзка надхвърля законово определения максимум, съставляващ 5-кратния размер на законната лихва. Наред с това, размерът на разходете е различен от посочените в договорите (между 49,62 % и 49,66 %).

Ищецът поддържа, че дружеството ответник и гаранта са свързани лица.

По същите съображения и при условията на евентуалност, твърди, че уговорките за предоставяне на обезпечение са недействителни, а сключването на договор за гаранция е условие за отпускане на кредита и разход, който следва да се вземе предвид при определяне общите разходи по договорните връзки.

Отправя се искане за постановяване на решението нищожност на договори *** за потребителски кредит от 13.07.2021 г.; договор *** за предоставяне на потребителски кредит от 23.10.2021 г. и договор *** за предоставяне на потребителски кредит от 11.07.2022 г., а при условията на евентуалност за прогласяване нищожност на включени в оспорените договори уговорки за в чл. 5 от тях, като и за присъждане на сторените разноски.

В депозиран по делото отговор по иска за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит ***/11.07.2021 г. ответникът заявява оспорвания. Той поддържа, че предоставянето на обезпечение от дружеството Мултитуюд Банк (Малта) не е условие за възникване на договорната връзка, а кредитополучателят може да посочи сам лице, което да обезпечи изпълнението по договора или да ползва предложените от кредитора. В електронния формуляр ищецът сам е избрал изпълнението по договор да бъде обезпечено Мултитуюд Банк (Малта) и бил информиран за дължимата такса за това. Оспорва, сключването на договора за гаранция да е условие за сключване на договора, поради което счита, че разходите във връзка с тази 2 уговорка с трето лице не следва да са част от общите разходи по договор за кредит. Ответникът оспорва твърденията за свързаност между него и дружеството гарант, които оперират с отделни банкови сметки.

По другите два договора, предмет на заявените претенции ответникът не е ангажирал становища в депозирания отговор.

Ищецът не участва лично или чрез представител в съдебната процедура, а становище за основателност на заявените ангажира в становище от 06.04.2026 г., като не излага допълнителни съображения за това.

Ответникът не участва чрез свой представител в хода на производството, а становище за неоснователност на заявените искове излага в молба от 03.04.2026 г.

При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който „Фератум България“ ЕООД се е задължил да предостави на Б. С. Б. сума в размер на 1 000,00 лв., която той се задължил да върне, ведно с договорна лихва или общо сумата от 1 011,10 лв., в срок от 10 дни, при лихва от 1,11 % и ГПР 49,62 %.

В договора е включена уговорка според, която изпълнението по договора ще бъде обезпечено с поръчителство от ***. След одобряване на обезпечението от кредитора уговорката е неотменяема от кредитополучателя или от лицето, предоставило обезпечението. Посочено е също, че при кандидатстването кредитополучателят е посичал избрания поръчител и е запознат с правото да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице, което да бъде одобрено от кредитора в процедурата по кандидатстване (чл. 5 от договора).

Изпълнението по договора е обезпечено от трето лице ***, с което ищецът е сключил договор за гаранция, по който срещу заплащане на възнаграждение от 118,90 лв., гаранта се е задължил да обезпечи изпълнението по договора. Възнаграждението следва да бъде заплатено по начин, посочен в общите условия.

В договор за гаранция е обективирана декларация от Б., че е кандидатствал за отпускане на потребителски кредит от кредитора, не е предложил за поръчител друга частно лице и ще използва предоставената от гаранта гаранция.

Между страните не е налице спор, че между тях е посигнато съгласие и сключен договор за предоставяне на кредит в размер на 5 000,00 лв., с поето задължение за връщане на предоставената сума, ведно с договорна лихва или общо 6 650,00 лв., с годишен процент на разходите от 49,66, както и че съгласно уговореното в договора кредитът се обезпечава с поръчителство от ***. Казаното се установява и от ангажирания по делото договор *** за 3 предоставяне на потребителски кредит от 11.07.202 г. Сумата по кредите е уговорено да бъде върната на 16 вноски, при лихва от 23,25 %.

Не е спорно между страните, че изпълнението по договора е обезпечено от трето лице ***, с което ищецът е сключил договор за гаранция, по който срещу заплащане на възнаграждение от 4 850,00 лв., гаранта се е задължил да обезпечи изпълнението по договора. Възнаграждението по гаранционната сделка е уговорено да се заплати на 16 вноски.

В договор за гаранция е обективирана декларация от Б., че е кандидатствал за отпускане на потребителски кредит от кредитора, не е предложил за поръчител друга частно лице и ще използва предоставената от гаранта гаранция.

Между страните е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който „Фератум България“ ЕООД се е задължил да предостави на Б. С. Б. сума в размер на 5 000,00 лв., която той се задължил да върне, ведно с договорна лихва или общо сумата от 6 750,00 лв., на 18 вноски, при лихва от 35,00 % и ГПР 49,66 %.

В договора е включена уговорка според, която изпълнението по договора ще бъде обезпечено с поръчителство от ***. След одобряване на обезпечението от кредитора уговорката е неотменяема от кредитополучателя или от лицето, предоставило обезпечението. Посочено е също, че при кандидатстването кредитополучателят е посичал избрания поръчител и е запознат с правото да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице, което да бъде одобрено от кредитора в процедурата по кандидатстване (чл. 5 от договора).

Изпълнението по договора е обезпечено от трето лице ***, с което ищецът е сключил договор за гаранция, по който срещу заплащане на възнаграждение от 4 950,00 лв., гаранта се е задължил да обезпечи изпълнението по договора. Възнаграждението следва да бъде разплатено на 18 вноски

В договор за гаранция е обективирана декларация от Б., че е кандидатствал за отпускане на потребителски кредит от кредитора, не е предложил за поръчител друга частно лице и ще използва предоставената от гаранта гаранция.

При установените факти съдът приема следното от правна страна.

Съдът е сезиран с искове за прогласяване нищожност на договори за потребителски кредит поради противоречие със закона, с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК, а при условията на евентуалност за прогласяване нищожност на уговорките за предоставяне на обезпечение поради противоречие със закона, с правна квалификация чл. 26, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 пр. първо ЗЗД.

Между страните е постигнато съгласие и са сключен договор за кредит.

Договорите са потребителски, тъй като страните по него са потребител 4

(физическо лице, което използва заемните средства за лични нужди, доколкото по делото няма данни при сключването на договора ищецът да е действал в рамките на своята професионална или търговска дейност, което би изключило качеството му на потребител) и небанкова финансова институция – търговец.

Той попада в приложното поле на Закона за потребителските кредити.

Съгласно разпоредба на чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9.

Ищецът поддържа, че договорните връзки са недействителна поради пороци в тяхното съдържание – неправилно изчисляване размера на разходите без да се отчитат разходите по гаранционната сделка.

Годишният процент на разходите по кредит изразява общите разходи по кредита за потребителя (настоящи и бъдещи), изразени като годишен процент от общия размер на кредита, когато е приложимо (чл. 19, ал. 1 ЗПК), като той включва и разходите, посочени в чл. 19 на Директива 2008/48. То (ГПР-то) се основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит.

Правилата във връзка с ГПР-то са императивни, като според практиката на СЕС те се считат нарушени, когато ГПР-то е посочено в диапазон (Решение от 19.09.2019г. по дело С-290/19), не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по дело C 448/17), посочен е по-нисък размер на ГПР-то от реално договорения, което е определено като заблуждаващи търговска практика (Определение от 16.11.10 г. по дело С–76/10). СЕС приема в практиката си, че съдът следи служебно за спазване правилата във връзка с формирането на ГПР-то и прогласява недействителност на договора при нарушаването им (Решение от 21 април 2016 г. по дело C 377/14).