Решение № 25 от 19.05.2026, Районен съд - Гълъбово
- Съд
- Районен съд - Гълъбово
- Дело
- Гражданско дело 60/2026
- Вид
- Решение № 25
- Подписан
- 19.05.2026
- В сила
- 11.06.2026
- Състав
- Радка Георгиева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 25 гр. Гълъбово, 19.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радка Г. С.ова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. С.ова Гражданско дело № 20265550100060 по описа за 2026 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Ж. Я. И., чрез адв. С. С. срещу „АПС Бета България“ ЕООД, с която се предявява отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК. Ищецът твърди, че на 13.12.2019 г. получил ПДИ по ИД № 20197650404303 по описа на ЧСИ Г.И., рег.№ 765, район на действие ОС Стара Загора.
Твърди, че изпълнителното производство било образувано въз основа на приложен към молбата на взискателя „АПС Бета България“ изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 65/2010 г. по описа на РС Гълъбово, за парични задължения по влязла в сила Заповед № 112/11.02.2010 г. за сумите: 671,81 лв. – главница, ведно със законната лихва от 09.02.2010 г.;
133,22 лв. мораторна лихва, 25 лв. съдебни разноски – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По изпълнителното дело били начислени и допълнително разноски в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение и 183,08 лв. такси ЗЧСИ.
Твърди, че Излага съображения за погасяване по давност на вземането на взискателя, като оспорва изпълняемото право вследствие новопостъпили след постановяване на съдебното решение по ч.гр.д. № 65/2010 г. на РС Гълъбово факти. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае, че не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 65/2010 г. по описа на РС Гълъбово, за парични задължения по влязла в сила Заповед № 112/11.02.2010 г. за сумите: 671,81 лв. – главница, ведно със законната лихва от 09.02.2010 г.; 133,22 лв. мораторна лихва, 25 лв. съдебни разноски – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и начислените такси и разноски по изпълнителното дело. Алтернативно иска да се признае за установено, че е изтекла кратката 3 годишна давност по отношение на дължимите лихви по изпълнителния лист към датата на образуване на изпълнителното дело – 05.12.2019 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „АПС Бета България“ ЕООД, в който взема становище за допустимост на иска и прави изявление за цялостно признание на иска, без да оспорва фактическите твърдения в исковата молба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В откритото съдебно заседание процесуалния пълномощник на ищеца адв. С. изрично направи изявление с искане за постановяване на решение при признание на иска по 1 реда на чл. 237 ГПК с оглед направеното изявление на ответното дружество в молбата от 14.04.2026 г.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В отговора на исковата молба от 10.03.2026 г., както и в писмено становище от 14.04.2026 г., ответното дружество прави изрично изявление за признание на иска, а ищецът, чрез процесуалния си представител, изрично поиска в откритото съдебно заседание на 13.04.2026 г. съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че следва претенцията на ищеца да се уважи в цялост.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
И при постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, съдът на общо основание се произнася по разноските.
Тъй като искът се уважи изцяло, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в производството. Такива са доказани за платена държавна такса в размер на 25,56 евро.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, като съдът намира следното: Материалният интерес по делото е в размер на 461,71 евро. Поради това е приложима хипотезата на чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, предвиждаща в случая минимално адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро. Процесуалният представител на ищеца е представил списък с разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 евро. Делото не се отличава с изключителна правна и фактическа сложност, но пълномощника се яви на откритото съдебно заседание, предвид което съдът счита, че не следва да намаля така заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение, тъй като същото не е прекомерно в сравнение с минималното такова.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж. Я. И., ЕГН **********, с адрес ********* не 2 дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.1404, р-н Триадица, бул. „България“ № 81В сумите: 671,81 лв. – главница, ведно със законната лихва от 09.02.2010 г.; 133,22 лв. мораторна лихва, 25 лв. съдебни разноски – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, представляващи вземане по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 65/2010 г. по описа на РС Гълъбово, за парични задължения по влязла в сила Заповед № 112/11.02.2010 г., и предмет на образуваното изпълнително дело № 20197650404303 по описа на ЧСИ Г.И., район на действие ОС – Стара Загора, с начислени такси и разноски, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.1404, р-н Триадица, бул. „България“ № 81В да заплати на Ж. Я.
И., ЕГН **********, с адрес *********, основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 281,21 евро /двеста осемдесет и едно евро и 21 цента/ , представляваща разноски за производството за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
3