Решение № 341 от 25.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20241000502571 по описа за 2024 година

С решение № 3715 от 21.06.2024 г. по гр. д. № 1700/2014 г., СГС, І-12 св, признава за установено по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на ищеца М. Л. Д. съществува вземане спрямо ответника „Българска агенция по безопасност на храните“ за сумата от 68 753, 57 лв. като главница (за обезщетение за претърпени в резултат на незаконосъобразни действия имуществени вреди), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2016 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва върху посочената сума в размер на 35 069, 94 лв., както и сумата от 8 270 лв. съдебни и деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист № 47/30.05.2019 г. по адм.д. № 66/2016 г. на Административен съд Сливен в полза на ЕТ "Армекс – Д. Д.", който прехвърлил вземанията на М. Л. Д. с договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2019 г., за което "БАБХ" била надлежно уведомена.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „БАБХ“.

Твърди, че съдът не е ценил надлежно доказателствата в тяхната съвкупност и не е разкрил обективната истина. Счита, че по делото е направено признание от ищеца, че писмото за уведомление е изпратено с обратна разписка, но не е 1 ползвана услугата за връщане на обратен документ (протокол от 6.06.2024 г.), от което следвало, че връчването на уведомление за цесията не е доказано.

Намира, че с пълномощно от 3.06.2019 г. едноличният търговец е упълномощил М. Д. да го представлява във връзка с процесните вземания и тяхното събиране, което според жалбоподателя установява, че упълномощителят (едноличен търговец) все още е бил титуляр на правата.

Сочи, че не е удостоверено съдържанието на уведомителното писмо, а изводите на съда се градят на предположения. Твърди, че с множество молби в периода 5.06.2019 г. – 18.06.2021 г. едноличният търговец е претендирал от „БАБХ“ процесните суми лично и в търговско качество, като една от молбите дори изхожда и от ищеца Д., който като адвокат е представлявал ЕТ „Армекс“.

Изтъква се, че длъжникът като държавен орган многократно е изисквал информация да му бъде посочено на кого да плати, като това е сторено едва на 7.07.2021 г. в полза на едноличния търговец. Счита, че е бил добросъвестен в условията на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД и е положил максимално дължима грижа, а ЕТ се е възползвал от направеното плащане и то следва да се счита за действително по аргумент от чл. 75, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Моли да се отмени решението и да се отхвърли иска като се присъдят разноски.

Ответникът М. Л. Д. (ищец) оспорва въззивната жалба, като поддържа, че е доказал връчване на уведомление за цесията на 3.07.2019 г. с писмо с обратна разписка. Изрично сочи, че в товарителницата на куриера „Интерлогистика“, пратка № 09432883 от 2.07.2019 г., ясно е записано, че пратката съдържа „уведомително писмо потвърждение за цесия“. Разяснява, че изявленията в о.з., на които се позовава жалбоподателя, съставляват признание на ищеца, че не се е ползвал от услугата да изиска входящ номер за постъпване на книжата при ответната по иска Агенция, а само от услугата за обратната разписка. Счита, че извънсъдено в писмо на „БАБХ“ до Д. Д. с изх.

№ 5729-Ю от 14.10.2019 г. (л. 95) е признато получаването на уведомителното писмо от 3.07.2019 г. от Агенцията. Счита, че уведомяването е сторена надлежно както от цедента (едноличен търговец), така и от цесионера (ищец).

Ето защо счита, че решението следва да се потвърди, тъй като именно Д. е титуляр на вземането по изпълнителния лист, а плащането в полза на ЕТ „Армекс – Д. Д.“ е „лошо плащане“. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

2

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 429, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът М. Л. Д. твърди, че по силата на договор за прехвърляне на вземане от 29.05.2019 г., с нотариална заверка на подписите, получил от ЕТ "Армекс - Д. Д." вземания на търговеца-цедент по решение на административен съд по адм.д. № 66/2016 г., АС Сливен. В полза на цедента бил издаден изпълнителен лист срещу ответната агенция за главница в размер на 68 753, 57 лв., ведно със законната лихва от 25.02.2016 г., мораторна лихва в размер на 35 069, 94 лв. и разноски в размер на 8270 лв. Твърди, че Агенцията е била уведомена за цесията, но след това тя платила на цедента, а не на цесионера. Последният счита, че следва да бъде признато от съда за установено, че има вземане срещу Агенцията в посочения в изпълнителния лист размер.

Ответникът Българска агенция по безопасност на храните оспорва иска като недопустим и неоснователен. Претендира разноски.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Пред настоящата инстанция няма спор, че в административно производство, с влязло в сила на 22.05.2019 г. съдебно решение (л. 100), БАБХ е осъдена да заплати процесните суми на ЕТ „Армекс – Д. Д.“, като на 30.05.2019 г. в полза на едноличния търговец е издаден изпълнителен лист.

Няма спор, че между ищеца М. Д. и ЕТ „Армекс“ е сключен договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2019 г., с нотариална заверка на подписите, чийто предмет са вземанията по изпълнителния лист.

По делото на л. 29 е представена разписка към пратка № 09432883/02.07.2019 г. на куриер "Интерлогистика", адресирана до БАБХ изпратена от М. Д.. В разписката е посочено, че пратката съдържа уведомително писмо потвърждение на цесия, като същата е връчена на 3.07.2019 г. от куриер М.. По делото е приложено уведомително писмо от Д.

Д., в качеството му на ЕТ „Армекс“, адресирано до БАБХ, в което последната се уведомява за извършената цесия на вземанията по решението на административния съд и новият кредитор, а именно - цесионера М. Л. Д., с 3 посочен адрес на същия.

В писмо от БАБХ до Д. Д. изх. № от 14.10.2019 г. (л. 55) е посочено, че в Агенцията е получено писмо вх. № 103000 от 3.07.2019 г. с искане за плащане на суми по процесния изпълнителен лист. В писмото на БАБХ е разяснено, че по силата на изпълнителния лист Агенцията е осъдена да заплати на Д. Д., а не каквото е искането на ЕТ – на адв. М. Л. Д..

В писмо на БАБХ на л. 79 (идентично с това на л. 33) изх. № Ю-128 от 20.02.2020 г., адресирано до ЕТ „Армекс“, е посочено, че във връзка с молби вх. 1945 от 29.01.2020 г . на Д. Д., в качеството му и на едноличен търговец, и вх. № 2683 от 10.02.2020 г. на М. Д., Агенцията е изискала представяне на удостоверение за банкова сметка, на лицето, посочено като такова, на което трябва да се заплати съгласно издадения изпълнителен лист от 30.05.2019 г.

По делото са приложени цитираните в писмото молби. В първата молба (вх. № 1945 от 29.01.2020 г. - л. 30) Д. Д., лично и като ЕТ, е посочил банкова сметка. Във втората молба (вх. № 2683 от 10.02.2020 г. - л. 31) М. Д. е заявил пред БАБХ, че представя договор за прехвърляне на вземане от 09.05.2019 г., както и уведомление за потвърждение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като е посочена сметка в банка, за която е представена справка (л. 32) и е заявено, че по преценка на Агенцията може да се посочи и сметка на едноличния търговец.

В съдебно заседание от страна на ищеца е посочено, че липсва входящ номер, но пратката е изпратена с обратна разписка, без да е ползвана услуга връщане на обратен документ.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

За предявяването на всеки установителен иск нормата на чл. 124 ГПК изисква наличие на правният интерес. В разглеждания случай такъв се обуславя от твърдението, че издадения изпълнителен лист в полза на ЕТ „Армекс“, разпростира своите субективни предели и спрямо ищеца М. Д., в качеството му на частен правоприемник (цесионер) по договор за цесия. Това твърдение е основано на чл. 429, ал. 1 ГПК, според смисъла на който правоприемството в правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист следва изпълнителния лист и настъпва по силата на закона. Тъй като ищецът разполага с изпълнителен титул, но БАБХ оспорва, 4 че трябва да плати в негова полза, то М. Д. има правен интерес да предяви иск да бъде признато, че има право да получи плащане на процесните суми въз основа на вече издадения изпълнителен лист и по силата на цесията, чието действие е оспорено. Интересът се извлича от правилото на чл. 519, ал. 1 ГПК, според който не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учредения и общини и обстоятелството, че въз основа на представения изпълнителен лист вече е направено плащане (в полза на друго лице), а ищецът, претендиращ, че плащането е лошо, не може да получи сумите суми от държавното учреждение въз основа на същия изпълнителен титул.

Процедурата по чл. 519, ал. 2 ГПК е била изчерпана и ищецът има интерес да установи правата си срещу Агенцията, която бездейства.

По съществото на правния спор настоящият състав намира следното:

Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В разглеждания случай се установява, че едноличният търговец, в чиято полза е бил издаден изпълнителният лист е цедирал на ищеца Д. сумите, които са му били присъден от административния съд.

Спорен между страните е въпросът дали са спазени правилата, установени от ал. 3 и 4 на чл. 99 ЗЗД, относно съобщаването на цесията. В разглеждания спор цедентът (едноличен търговец) е бил длъжен да уведоми длъжника – БАБХ за прехвърлянето на вземането към новия кредитор – цесионера Д.. Уведомяването на Агенцията е доказано при съвкупен анализ на приложените писмени доказателства. Безспорно се установява, че на 3.07.2019 г. в БАБХ е доставена пратка, подадена от Д., но съдържаща писменото изявление, наречено уведомително писмо от Д. Д., в което се сочи, че вземането е цедирано на М. Д.. Този факт се установява от отбелязването върху разписката на куриерската фирма, в която е вписано, че пратката съдържа уведомително писмо, потвърждение на цесия. Вярно е, че подателя не разполага с входящ номер на книжата при Агенцията (тъй като не е ползвал такава услуга, съгласно разяснение в о.з.), но същият се легитимира като изпращач на книжата с представената обратна разписка. Агенцията не твърди и не удостоверява, че с посочената разписка, под номер на същата пратка (09432883/02.07.2019 г. на куриер "Интерлогистика") тя е получила други книжа. Обратно - в свое писмо до Д. Д. изх. № от 14.10.2019 г. (л. 55) 5

Агенцията е потвърдила, че на 3.07.2019 г. е получила писмо вх. № 103000 (което също Агенцията не представя за да обори твърденията на ищеца). В писмото си от 14.10.2019 г. БАБХ е посочила, че осъждането по изпълнителния лист е в полза на Д. Д., а не в полза на М. Д.. Това изявление сочи на еднозначния извод, че от Агенцията е поискано плащане в полза на Д., но тя е отказала, тъй като посоченото лице не фигурира в изпълнителния титул. Поради факта, че договорът за цесия е с нотариална заверка на подписите не може да се счита, че договорът е антидатиран и съставен за целите на настоящото производство, т.е. логичен и житейски обоснован е извода, че с посоченото по-горе писмо, доставено от куриер с обратна разписка, от името на Д., Агенцията е била уведомена за цесията и новия кредитор. От този момент на сетне за нея е съществувало задължението да плати въз основа на издадения в полза на Д. изпълнителен лист, но в сметка на новия кредитор по силата на чл. 429, ал. 1 ГПК. Вярно е, че между страните е протекла обилна кореспонденция, в която многократно е изисквано да се посочи на кое лице следва да се плати. Това обаче не превръща БАБХ в добросъвестен длъжник, който е изпълнил така, че е погасил задължението си.