Решение № 2 от 03.01.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Ихтиман, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Гражданско дело № 20241840100671 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗЕАД „Б. В. И.

Г.“, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град С., ул. „П.“ № 5, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ срещу А. " П. и.". Булстат: *********9, седалище и адрес на управление: град С., бул. „М.“ № 3 за присъждане на сумата от 680,68 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по щета № *************** за поправяне на щетите по лек автомобил марка „М.“, модел „Е*** *М.“ с рег. № ВР****СК, настъпили вследствие на ПТП от 04.12.2023г. на път АМ „Т.“ при км 50 посока на движение град П., при което лекият автомобил е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба – 28.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира се и присъждане на съдебно деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“, сключен между ищцовото дружество и Ц. П.

Г.ева в размер на претендираната сума за репариране на причинените на автомобила щети следствие на ПТП, при което автомобилът е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на път АМ „Т.“ при км 50 посока на движение гр. П.. Твърди, че причина за настъпване на процесния вредоносен резултат е наличието на несигнализирана и необезопасена дупка, за което отговорност носи ответника, тъй като процесният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа. Поддържа, че е изпратил покана до ответника за заплащане на съответната сума, че поканата е получена, но не е постъпило плащане. Ищецът счита, че с 1 изплащането на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата. Иска от съда да уважи исковата претенция.

Ответникът, в срока чл. 131 ГПК, е подал отговора на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не са представени действащи към датата на ПТП актуални Общи условия. Счита, че не се доказва настъпил застрахователен риск. Възразява, че липсва протокол за ПТП, издаден от компетентен държавен орган. Поддържа, че не е установена действителната причина за ПТП, тъй като липсва снимков материал съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-167/24.10.2002г.. Твърди, че претенцията не е доказана. Поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат по подробно изложени съображения. Претендира деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, изпраща представител по пълномощие, който поддържа исковата молба, ангажира доказателства. Ищецът иска от съда да постанови решение, с което изцяло да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание от ответникът А. "П. и.", редовно призован, изпраща представител по пълномощие, който оспорва исковата молба по изложените в отговора на същата възражения. Прави доказателствени искания. По същество иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.

49 вр. чл. 45 ЗЗД.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика/ползвателя на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който договор и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на републикански или общински пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи горепосочените обстоятелства.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на горните факти, в това число наведените възражения за съпричиняване, а при установяване на твърдените от ищеца факти да докаже, че е погасил претендираното вземане.

2

Наличието на застрахователно правоотношение се установява от приложената по делото застрахователна полица № ***************** за застраховка „Каско“ от 18.08.2023г., сключена между ищцовото дружество и Ц. П. Г.ева, ЕГН: **********, в качеството на собственик на процесния автомобил, съгласно която обект на сключения договор е лек автомобил марка „М.“, модел „Е*** *М.“, с рег. № ВР****СК, като срокът на договора е от 00:00 часа на 18.08.2023г. до 23:59ч. на 17.08.2024г.

Съгласно застрахователната полица покритите застрахователни рискове по договора са „пълно каско“. Съгласно Глава втора от актуалните към датата на сключване на договора Общи условия в обхвата на застраховка „пълно каско“ се включва покриване на щети, причинени от ПТП , пожар, природни бедствия и злоумишлени действия.

Видно от приетото като доказателство по делото свидетелство за регистрация част II лекият автомобил марка „М.“, модел „Е*** *М.“, с рег. № ВР****СК е собственост на Ц. П. Г.ева.

Доказва се по делото, че на 04. 12.2023г., към който момент договорът за застраховка „Каско“ действа, застрахованият автомобил е увреден вследствие на пътно - транспортно произшествие (ПТП), настъпило при движение по републиканската пътна мрежа по път А-1 АМ „Т.“ с посока на движение към гр. П., изразяващо се в попадане на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което ПТП били повредени задна лява джанта и задна лява гума на автомобила.

За настъпване на пътно - транспортното произшествие водачът и собственик на застрахования автомобил, подал декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ до ищцовото дружество, в което описал датата, мястото и механизма на процесното ПТП, както и настъпилите щети по автомобила, като в ищцовото дружество е била заведена щета № ***************.

Ищецът е изготвил доклад по щета № *************** от 07.12.2023г., към който са приложени опис по претенция № **-*****-*****/**/06.12.2023г. и опис - заключение по претенция № **-***** - *****/**/06.12.2023г., отнасящи се до щета № ***************. Съгласно приложения опис по претенция, след извършен оглед на процесното МПС са констатирани и описани следните щети на автомобила – тежка деформация на задна лява джанта и увреждане на задна лява гума. Съгласно опис - заключението по претенцията била извършена подмяна на увредените джанта и гума, боядисване. Съгласно описанието стойността на извършения ремонт възлиза на 680,68 лева.

От прието по делото заверено за вярност копие на платежно нареждане от 11.12.2023г. е видно, че ищцовото дружество е заплатило по банков път на собственика на автомобила Ц. П. Г.ева сумата от 680,68 лева, като основание за заплащане е цитиран номера на щетата.

Видно от заверено за вярност копие на писмо с изх. № 107/17.01.2024г. от ЗАЕД „Б. В. И. Г.“ ищецът е отправил до А. " П. и." регресна покана за 3 възстановяване на сумата в размер на 680.68 лева, стойността на заплатено застрахователно обезщетение. Регресната покана е получена на 22.01.2024г., видно от известие за доставяне.

Предвид изложеното съдът намира за доказана първата материална предпоставка за уважаване на иска - съществуването на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице /в случая собственика на автомобила/ и заплащането на застрахователно обезщетение на същото, респективно настъпване на суброгацията по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ.

Не следва да бъдат споделени възраженията на ответника, че поради липса на подпис върху приложените Общи условия към договора за имуществена застраховка „Каско“, същият не е породил правното си действие. При установеното по делото подаване на уведомление за щетата от застрахования до застрахователя и извършено плащане безспорно те са извършили потвърждаване на действията във връзка с ползването на правата по застрахователния договор.

Съдът не споделя и възражението на ответника, че неуведомяването на органите на КАТ за настъпило ПТП, съответно липсата на съставен протокол за ПТП е в противоречие с условията за изплащане на застрахователно обезщетение, описани в Глава трета от Общите условия на застрахователния договор. Константно е разбирането в съдебната практика, основано на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД, че ответникът не може да се позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения на страните по застрахователното правоотношение, нито възражения относно предмета и обхвата на същото, тъй като не е страна по договора. Право на такива възражения биха имали само застрахователя и застрахованото лице. В случая ответната страна не е от кръга лица, които могат да правят защитни възражения, основани на застрахователния договор (вж. Решение № 406/30.11.2022г. по в. гр. д. № 549/2022г. на Софийския окръжен съд, Решение № 54 от 19.02.2024г. по в.гр.д. 779/2023г. на Софийския окръжен съд, Решение № 796/2019 г. по в. гр. д. № 911/2019 г. на Окръжен съд Бургас).

По изложените по - горе съображения съдът не намира за релевантно и възражението, че щетите на автомобила се дължат на някое от посочените в ОУ изключения, които не се обхващат от застрахователното покритие, какво и всички наведени от ответника възражения, касаещи застрахователното правоотношение.

Следва да се посочи, че в доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на изключен застрахователен риск, съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, каквито доказателства последният не е ангажирал по делото.

Районният съд не споделя доводите на ответника, че поради липса на съставен протокол за ПТП, фактите по делото са недоказани – дата, място, механизъм на ПТП.

На първо място следва да се отбележи, че обвързващата материална доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи е 4 предвидена в чл. 179, ал. 1 ГПК, съгласно който официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия по установена форма и ред, съставлява доказателства за изявленията пред него и извършените от него и пред него действия. Съдебната практика е категорична, че протокола за пътнотранспортно - произшествие не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на пътно - транспортно произшествие, доколкото и когато то не е настъпило в присъствието на съставилото протокола за пътно транспортно произшествие длъжностно лице. Тоест дори и да бе съставен протокол за ПТП, то доколкото ПТП не е станало в присъствието на полицейски служител, то протоколът не би обвързвал съда относно вписаните в него констатации за механизма на ПТП.

В закона няма ограничение на доказателствените средства, които могат да се използват за установяване на противоправно поведение, вреди и причинноследствена връзка, а в съдебната практика, е установено, че обвързващата формална доказателствена сила на протокола за пътно-транспортно произшествие не освобождава съда от задължението му да изследва механизма на същото с други доказателства, включително чрез служебно назначаване на специализирана авто - техническа експертиза (решение № 110 от 04.09.2013г. по т. д. № 194/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО).