Определение № 675 от 27.07.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 675 гр. Шумен, 27.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Д.а като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500369 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 и сл. във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№2651/19.05.2026г. от В. Д. М., чрез адв.А. Д. при САК, срещу определение №208 от 04.05.2026г. по гр.д.№312/2025г. на ВПРС, с което искането на жалбоподателката по реда на чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските/касателно определеното възнаграждение на процесуалния й представител/ е оставено без уважение. Сочи, че същото се явявало неправилно по подробно изложени съображения. Нямало как по двата иска да защитава един и същ правен интерес, поради което и адвокатското възнаграждение не следвало да съвпада със сбора от цената на отделните искове, а за всеки следвало да се присъди отделно такова. Сочи също, че при съобразяване постановките по дело С-427/2016г. и С-428/2016г. на СЕС не следвало да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като щяло да се постигне обратен на целения с чл.101 от ДФЕС, ефект.

Цитира практика на СЕС и ВКС на РБългария. Моли атакуваното определение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което бъде изменено решение №39/27.02.2026г. в частта му относно присъденото в полза на адв.А.Д. адвокатско възнаграждение, като бъде присъдено такова в пълния претендиран размер.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който взема становище по неоснователността на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за неоснователна, поради следното:

ВПРС е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-гр.София, 1 представлявано от изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт Н.А. срещу В. Д. М., с която са заявени установителни претенции по реда на чл.422 от ГПК, за заплащане на сумите 1878.9лв. главница, 113.91лв. обезщетение за забава, считно от 19.02.2024г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението.

С решение №39 от 27.02.2026г. по гр.д.№312/2025г. на ВПРС е признато за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от В. Д. М. за сумата 255.83 евро/499.12 лева/, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането, представляваща главница, задължение по договор за потребителски паричен кредит № L318385 от 19.03.2023г., по силата на приложение №1 от 23.08.2024 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2024 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания““ ЕАД, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №74/04.03.2025г. по ч.гр.д.№143/2025г. по описа на ВПРС, като за сумата над 255.83 евро до претендирания размер 1787,90лв. представляваща главница, обезщетение за забава 113,91лв. за периода от 19.02.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –27.02.2025 г. до изплащане на вземането, претнициите са отхвърлени. С оглед изхода на спора, ответницата е осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 81.81 евро, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и сумата от 45.12 евро - разноски в заповедното производство-юрисконсултско възнаграждение и държавна такса, съответно ищцовото дружество е осъдено да заплати на адвокат А. З. Д. от САК, процесуален представител на ответницата, сумата от 222.36 евро с ДДС, представляваща деловодни разноски за безплатна адвокатска помощ и съдействие на В. Д. М., за защита в исковото производство и 246.00 евро с ДДС, по ч.гр. дело №413/2025г. по описа на ВПРС.

С молба от 13.03.2026г. М. е депозирала искане по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските- касателно частично присъденото в полза на адв.А.Д. при САК адвокатско възнаграждение и възложените в нейна тежест разноски в заповедното и исковото производство, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер, съответно не бъдат присъждани разноски в нейна тежест.

С молба от 16.03.2026г. ищцовото дружество също е поискало коригиране на решението в частта за разноските в частта, с която са осъдени да заплатят такива на процесуалния представител на ответната страна-адв.А.Д., като същите бъдат намалени, съобразно фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на предоставената защита.

С определение №208/04.05.2026г. по гр.д.№312/2025г. на ВПРС, по реда на чл.248 ГПК, съдът е оставил без уважение молбите и на двете страни. В мотивите си е приел, че присъдените разноски са съобразени с изхода на спора. Съгласно чл.7, ал.7 вр. с ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа адвокатското възнаграждение на адв.Д. от САК в заповедното производство ведно с ДДС било минимално определено такова и не следвало да бъде намалявано.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до 2 следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство е частна жалба срещу определение №208 от 04.05.2026г. по гр.д.№312/2025г. на ВПРС в частта, с която искането на ответната страна по реда на чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските - като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния й представител адв.А.Д. при САК в пълния претендиран размер, е оставено без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1, и ал.3 от ГПК, ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от иска, а ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

В случая своевременно е депозирано искане от ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, представен е и списък на разноските като изрично е посочено, че се претендира минимално адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1,вр. с ал.2 от ЗА в размер на 480лв. с ДДС в заповедното производство и минимално адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, вр. с ал.2 от ЗА в размер на 588.21лв. с ДДС в исковото производство.

С оглед изхода на спора, частично уважаване на установителната претенция за главница и отхвърлянето й в останалата част до пълния предявен размер, както и на тази за заплащане на обезщетение за забава, в тежест на ищцовата страна следва да се възложат направените от ответната страна разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част, съответно в тежест на ответната страна следва да се възложат направените от ищцовата страна разноски, съобразно уважената част от претенциите.

В съответствие с това правило, съобразявайки размера на отхвърлената част от претенциите, съдът е присъдил на процесуалния представител на ответницата адвокатско възнаграждение в размер на 433.83лв. с ДДС/222.36евро/. Това процедиране напълно се споделя от настоящата инстанция. При положение, че е налице частично отхвърляне на претенцията, не следва да се присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение. В случая първоинстанционният съд не е намалил заявения със списъка на разноските претендиран размер на адвокатско възнаграждени-588.21лв. поради прекомерност, а е присъдил такова в размер, съобразно изхода на спора.

Предвид това и ирелевантни за настоящото производство са изложените в жалбата оплаквания във връзка с броя на исковете, с адекватния размер на адвокатското възнаграждение и извършването на произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение.

Що се касае до присъденото адвокатско възнаграждение на адв.Д. за заповедното производство, то следва да се посочи, че първоинстанционният съд е определил такова в пълния претендиран размер от 480лв. с ДДС.

Поради изложеното, атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№2651/19.05.2026г. от В. Д. М., чрез адв.А.Д. при САК, срещу определение №208 от 04.05.2026г. по гр.д.№312/2025г. на ВПРС в частта, с която искането на жалбоподателката по реда на чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските/като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния й представител адв.А.Д. при САК в пълния претендиран размер/ е оставено без уважение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4