Решение № 718 от 19.10.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. Варна, 19.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Михайлова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно наказателно дело № 20213110202795 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. СП. СТР. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 20-0819002182/ 01.07.2020г. на Началник а на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.

В жалбата въз.С. сочи, че автомобила е в изрядно техническо състояние, че не му е било известно регистрацията му да е била прекратявана и не е получавал никакво известие за това нито от КАТ , нито от друга служба, като табелите на колата са били на предвидените от закона места.Поради това и счита, че постановлението е неправилно и иска то да бъде отменено.

В съдебно заседание , въз. представлява.

С., редовно призован, не се явява , не се

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение .

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото 1 доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 31.10.2019г. около 14,14ч. въз.С. управлявал л.а. „ Пежо 206“ с рег. № В 29 70 РС, собственост на съпругата му Т. С.а, като се движел в гр.Варна, по ул.“Сан Стефано“ в посока бул.“Приморски“. По същото време, на този пътен участък, се намирали полицейски служители, които в изпълнение на служебните си задължения спрели въз. С. за проверка.При нея и след справка се установило, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от същата дата - 31.10.2019г., в 08,58ч. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Била образувана проверка, материалите от която били изпратени във ВРП. С Постановление на ВРП от 27.04.2020г. бил поставен отказ да се образува наказателно производство, като в обстоятелствената част на прокурорския акт бил направен анализ на действията на въз. С. и нормата на чл.345 ал.2 от НК.Било прието, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. До собственика на автомобиласъпругата на въз.С. било изпратено уведомление за това, но без обратна разписка, като липсвали доказателства за това, че е получено

Поради това й било прието , че деянието му не е съставомерно от субективна страна, тъй като нямало никакви данни той да е знаел, че превозното средство е с прекратена регистрация. С оглед на това и било посочено, че в случая е приложима разпоредбата на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ. По тези съображения бил поставен отказ да се образува наказателно производство, а материалите били върнати в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна по компетентност за преценка за налагане на административно наказание.

Въз основа на постановлението на ВРП и събраните в хода на проверката писмени доказателства, против въз.С. на 08.06.2020г. бил съставен акт за установяване на нарушение за това, че е управлявал автомобил със служебно прекратена регистрация.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

Въз основа на съставения акт и постановлението на ВРП било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз. С. на 31.10.2019г. в 14.14ч. е управлявал МПС с прекратена регистрация. Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз. С. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан И.М. – свидетел при съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че нарушението на въз. С. е било установено след като е бил спрян за проверка на пътя , след справка в съответната система на МВР и след като от страна на прокуратурата е било прието, че не е налице престъпление, е бил съставен акт за установяване на нарушение.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

2

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 20-0819-002182/ 01.07.2020г е издадено от компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № Iз- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му, да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушениета и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. При предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени конкретни възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.

От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е установено, че въз.

С. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация.Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното средство. В случая, от съдържанието на акта и на постановлението на ВРП се установява, че автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация. От съдържанието на постановлението на ВРП обаче е видно още, че не са били събрани доказателства за това, че въз. С. е бил уведомен за прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията и то от 31.10.2019г. Следвало е да бъде е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила, който не е въззивникът, а неговата съпруга, е бил уведомена за това . След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че въз.С. е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила , то не е изпълнен фактическият състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това.

В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. С. умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в 3 административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.По делото не се събраха доказателства за това, че въз. С. виновно е управлявал служебно дерегистрираното и то няколко часа по-рано превозно средство, което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели. Въззивникът не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, каквото нарушение се сочи да е извършила в постановлението на ВРП, за да се изследва обстоятелството дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор, като фактите по делото сочат липса на знание и за това обстоятелство. Той е санкциониран , за това, че управлява автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила като последица от липса на валидна застраховка съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика, което е визирано в чл.143 ал.10 ЗДвП.

Когато липсват доказателства собственикът да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.

Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Съобразно изхода на делото и доколкото от страна на въззивника не е направено искане за присъждане на разноски, съдът намира, че не следва да се произнася в тази насока.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 20-0819-002182/ 01.07.2020г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което на В. СП. СТР. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4