Решение № 735 от 17.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. Пловдив, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20215300502607 по описа за 2021 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.432, ал.1 от КЗ.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Т. А. Ч. от гр. П., бул. ***, ЕГН **********, чрез адв. Х.З., против решение №262014/16.07.2021 г., постановено по гр.дело №9488/2020 г. по описа на РСПловдив, ХVІІ гр. състав, с което е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, с представляващи С. П. и К. К., да заплати в полза на Т. А. Ч. сумата от 1000 лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 14.05.2018 г. около 10.50 ч. в гр. Пловдив, когато лек автомобил „БМВ 120“ с рег. №***, със сключена застраховка ГО, полица ***, управляван от А. А. А.- К., се движил с несъобразена скорост, навлязъл в кръстовището, образувано от бул. *** и ул.

***, предприел завой надясно, навлязъл в платното за насрещно движение и блъснал спрелия на кръстовището и изчакващ разрешителен сигнал на светофарна уредба лек автомобил „Шевролет Калос“, с рег. № ***, управляван от Т.Ч., както и сумата от 207.50 лева мораторна лихва за периода от 19.07.2018 г. – датата на предявяването на писмената застрахователна претенция до 03.08.2020 г. – датата на подаването на исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба - 03.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото в размер на сумата от 292.60 лева – съразмерно 1 на уважената част на исковете, като е отхвърлен иска за сумата над 1000 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева - главница, иска за сумата над 207.50 лева до пълния претендират размер от 1033.34 лева – мораторна лихва, както и иска за присъждане обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 26.63 лева, която представлява стойност на заплатени медикаменти;

Т. А. Ч. е осъден да заплати в полза на „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482 сумата от 100 лева разноски съразмерно на отхвърлената част на исковете.

Решението се обжалва в отхвърлителната част – по иска за неимуществени вреди – в частта над 1000 лв. до 2000 лв., както и относно иска за имуществени вреди, като се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в тези му части. Иска се отмяната им и уважаване на исковете - до 2000 лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от 19.07.2018 г. – датата на предявяване на писмената застрахователна претенция до окончателното заплащане на застрахователно обезщетение, като се присъди и обезщетение за имуществени вреди в размер на 26.63 лв. Да се направи преразпределение на разноските, присъдени от първата инстанция, с оглед изхода на правния спор, като адвокатското възнаграждение се определи при спазване на чл.38, ал.2 от ЗАдв. и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на първоинстанционния съд - да се потвърди в атакуваната му част. Посочва се съдебна практика. Прави се и евентуално възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Съдът прие относно иска за неимуществени вреди, че с въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 1000 лв. до 2000 лв., тъй като, независимо от посоченото, че се обжалва решението в отхвърлителната му част, касаеща този иск (над 1000 лв. до 5000 лв.), направеното искане е за уважаване на предявения иск за неимуществени вреди в размер на 2000 лв.

Ето защо се произнася и до този размер.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се 2 констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбите въззивни основания, прие за установено следното:

Съставът на районния съд е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 432 КЗ.

Ищецът Т. А. Ч. твърди в исковата молба, че на 14.05.2018 г. около 10.50 ч. в гр. Пловдив лек автомобил „БМВ 120“ с рег. №***, управляван от А. А. А.- К., се движил с несъобразена скорост, навлязъл в кръстовището, образувано от бул. *** и ул. ***, предприел завой на дясно, навлязъл в платното за насрещно движение и блъснал спрелия на кръстовището и изчакващ разрешителен сигнал на светофарната уредба лек автомобил „Шевролет Калос“ с рег. № ***, управляван от Т.Ч.. Твърди се, че в резултат на възникналия камшичен удар ищецът получил силен удар в главата. Тъй като ползвал обезопасителна система-колан, се предотвратило настъпване на допълнителни увреждания. Произшествието било посетено от служители на „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, бил издаден констативен протокол с рег. №1707074/2018 г., като на виновния водач бил съставен АУАН. След настъпване на произшествието на Т.Ч. била оказана първа помощ от спрели след инцидента водачи, но поради настъпилия силен стрес не посетил веднага болнично заведение. На следващия ден посетил МЦ „***“ ООД със силно главоболие, замаяност, гадене, сърцебиене, изтръпване на крайниците, тремор, силен страх и тревожност. Съобщил, че не успял да заспи, стряскал се, изпотявал се при мисълта за преживяното. При извършените прегледи и консултации му била поставена диагноза остра стресова реакция, като на същия ден бил освободен от болничното заведение с назначено активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и продължаване на лечението в домашни условия при пълен покой, с избягване на психически и физически натоварвания. Назначена му била медикаментозна терапия. През първите седмици симптомите били особено силни, трудно се обслужвал сам и трудно извършвал редица нормални ежедневни дейности. Заради главоболието, виенето на свят, гаденето, предизвикани от преживяното произшествие, които били с голям интензитет, нямал покой, не можел да спи нормално и изпитвал дискомфорт във всяка една позиция на тялото. Предвид възрастта на ищеца, нанесените травми, както и стреса и психическото 3 въздействие от настъпилото произшествие, оказали негативно влияние върху нормалния му начин на живот, трудовата му активност и упражняване на любимите му занимания за дълъг период от време. Лек автомобил „БМВ 120“ с рег. № *** притежавал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с период на действие от 08.05.2018 г. до 07.05.2019 г. и номер на полицата *** в ЗД „Бул Инс“ АД. Ищецът поискал по реда на Кодекса за застраховането ответника да определи и изплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди със застрахователна претенция №ОК-478228/19.07.2018 г. Ответното дружество го уведомило, че няма основание да изплати претендираното застрахователно обезщетение. Иска се постановяване на решение, с което да бъде осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Т. А. Ч. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при процесното ПТП, изразяващи се в претърпени болки и страдания, считано от 19.07.2018 г. – датата на предявяване на писмената застрахователна претенция, както и сумата от 26.63 лева – представляваща претърпени имуществени вреди, а именно заплатени медикаменти, заедно със законната лихва за забава върху главницата за неимуществени вреди, възлизаща на сумата от 1033.34 лева, считано от 19.07.2018 г. – датата на предявяване на писмената застрахователна претенция до датата на подаването на исковата молба – 03.08.2020 г., както и всички разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗД „Бул Инс“ АД, като се оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че не е налице деликт. Не са представени доказателства, че уврежданията са в пряка връзка с процесното ПТП. Оспорва се механизма на същото.

Претенцията за неимуществени вреди била прекомерно висока и не отговаряла на принципа за справедливост. Прави се евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищеца като водач на МПС. От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли иска.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

Видно от протокол №1707074/14.05.2018 г., АУАН №

596206/14.05.2018 г. и НП №18-1030-004200/04.06.2018 г., влязло в сила на 25.06.2018 г., и приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 14.05.2018 г. около 10.50 ч. в гр. Пловдив лек автомобил „БМВ 120“ с рег. № ***, управляван от А. А. А.- К., се движил с несъобразена скорост, навлязъл в кръстовището, образувано от бул. *** и ул. ***, предприел завой надясно и навлязъл в платното за насрещно движение, при което блъснал спрелия на кръстовището и изчакващ разрешителен сигнал на светофарна уредба лек автомобил „Шевролет Калос“ с рег. № ***, управляван от ищеца, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП. Ударът е бил кос ексцентричен при челно сблъскване, поради несъобразена скорост от 50 км/ч. на л.а. БМВ 120 при навлизане в кръстовището, като ищецът е нямал възможност да предотврати настъпването на ПТП, а според експерта 4 автомобилът на пострадалия е снабден фабрично с триточкови предпазни колани. Прието е, че е категорично доказан механизма на ПТП, както и обстоятелството, че вина за ПТП има водача на БМВ А. А. А.- К., респ. автомобилът е имал сключена валидна задължителна застраховка ГО с номер на полицата *** при ответника, поради което и е налице пряка отговорност на застрахователя по така предявените искове.

По делото няма данни ищецът да е управлявал МПС без предпазен колан, поради което и възражението за съпричиняване на ответника е отхвърлено, още повече, че според експерта, изготвил САТЕ, ищецът не е имал обективна възможност да избегне ПТП поради обстоятелството, че е изчаквал в кръстовището разрешителен режим на светофарната уредба.

Видно от приетата по делото комплексна съдебно-медицинска с вещи лица Б. и М. П., при възникването на ПТП не е била причинена на ищеца телесна повреда, като последният е преживял остра стресова реакция и е последвало посттравматично стресово разстройство, което е било в изразеност на симптоматиката на тревожно депресивно състояние. Неговата продължителност е в рамките на проследяване от специалист и съобщеното време на провеждане на лечение, като експертизата не може да се ангажира с прогноза за евентуален рецидив и протрахиране на състоянието, като според вещото лице психиатър понастоящем прогнозата е благоприятна.