Определение № 2859 от 05.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2859 гр. София, 05.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Кирил Ст. Петров

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Въззивно гражданско дело № 20261100500865 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба № 526/9.1.2026г. на И. К. З.– длъжник по изпълнително дело № 2014/2025 г. по описа на СИС при СРС, 9 участък. Жалбоподателят моли съда да отмени разпореждане от 23.12.2025г. на ДСИ, с което е върната нейна жалба.

Производството пред ДСИ е образувано по молба на Прокуратурата на Република България за образуване на изпълнително дело, против И. З., с приложен изпълнителен лист, издаден на 12.12.2024г. от СГС, за присъдени в полза на взискателя разноски.

И. З. е получила покана за доброволно изпълнение на 29.10.2025г., с която е поканена да плати вземането по изпълнителен лист, 24 лева разноски по изпълнителното дело, както и такса по чл.53 по Тарифата / 18 лева/ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. В срока за доброволно изпълнение, на 5.11.2025г., И. З. е подала молба № 33139, в която молба е посочила, че определение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, е оспорено.

Изложени са доводи по определените от ДСИ разноски. С разпореждане от 6.11.2025г. съдебният изпълнител е приел, че молбата има характер на жалба срещу постановлението на ДСИ за разноски, съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение, като същата е оставена без движение, като на жалбоподателката са дадени указания да представи препис от същата молба, както и доказателства за платена в полза на СГС такса. Разпореждането е било връчено на жалбоподателя на 11.11.2025г. на посочената от нея електронна поща, за което има потвърждение от самата страна.

На 12.11.2025г. И. З. е подала молба за спиране на изпълнителното дело, оставена без уважение с разпореждане на ДСИ от 13.11.2025г. Липсват данни за връчването му.

На 12.11.2025г.е подадена и молба № 34029 от И. З., в която е посочено, че се подава във връзка с разпореждане от 6.11.2025г., като е посочено, че молбата има характер на искане по чл.248 ГПК, направено е искане да се отложи произнасянето, защото вземането се 1 оспорва, както и се иска спиране на изпълнителното дело. Направено е искане за освобождаване от държавна такса, като е приложена декларация по чл.83,ал.2 ГПК. С резолюция на молбата, ДСИ е приел, че молба 33139/5.11.2025г. има характер на жалба срещу постановлението за разноски, обективирано в ПДИ, и ако длъжникът счита, че същата е искане по чл.248 ГПК, е следвало да го подаде до съд, а не да иска от ДСИ изменение, защото ДСИ не е компетентен да се произнася по молба по чл.248 ГПК. Искането за отлагане на произнасянето е оставено без уважение, защото такова е извършено, като на основание чл.436 ГПК е разпоредено препис от молба 33139/5.11.2025г. да се връчи на взискателя за становище в тридневен срок. Взискателят е упражнил правото си на възражение. Произнасянето на ДСИ от 12.11.2025г. е съобщено на И. З..

С разпореждане от 17.11.2025г., като взискател е присъединен НАП.

На 25.11.2025г. И. З. е подала искане за отмяна на разпреждането от 17.11.2025г., оставено без уважение на същата дата с разпореждане на ДСИ.

На 25.11.2025г., И. З. е подала молба № 354521, която касае произнасянето на ДСИ на 12.11.2025г., като се сочи, че се прилага молба до СГС, посочено е, че е внесена държавна такса. С разпореждане от 25.11.2025г. ДСИ е приел, че по поставения въпрос има произнасяне, което е съобщено на длъжника.

ДСИ е съставил мотиви по молба № 33139/5.11.2025г., като видно от писмо, заверен препис от делото е изпратено на СГС по тази молба.

С жалба № 36100/1.12.2025г. И. З. е посочила, че обжалва разпореждане, с което е оставена без уважение молба № 34034/12.11.2025г., с което е поискала спиране на изпълнението. С резолюция от 2.12.2025г., ДСИ е оставил без движение жалбата, като е дал указания на жалбоподателя да представи препис от жалбата, както и доказателства за платена по сметка на СГС такса. Това разпореждане, видно от лист 73 от заверения препис от изпълнителното дело е връчено на И. З. на електронната й поща, за което тя е посочила, че потвърждава получаването му на 6.12.2025г.

На 18.12.2025г. е подадена жалба № 38292 от И. З..

На 18.12.2025г И. З. е подала молба № 38121 до ДСИ, с която е посочила, че прилага препис от жалба № 36100/1.12.2025г., като е направила искане за освобождаване от такса по нея, като е препратила към приложена декларация за материално и гражданско състояние, подадена към предходна жалба. С резолюция на молбата, ДСИ е посочил, че поради неотстраняване на нередовностите, жалбата се връща на жалбоподателя, като е изготвено отделно разпореждане на 23.12.2025г.В нея ДСИ е приел, че като не е представила доказателства за платена такса, И. З. не е изпълнила указанията и жалбата е върната.

Съобщението е връчено на жалбоподателя на електронна поща на 8.1.2026г.

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, 2 ал. 4 и чл. 485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и акта на съдебния изпълнител, с който се определят дължими по делото разноски.

С разпоредбата на чл.436,ал.4 ГПК е посочено, че разпоредбите на чл.260,чл.261, чл.262 ГПК се прилагат съответно в производството по подадените жалби срещу действия на съдебния изпълнител.

При съответното приложение на разпоредбата на чл.262 ГПК, съгласно разпоредбата на чл.436,ал.4 ГПК, съдът намира жалбата за допустима – обжалва се акт, с който, на основание чл.262 ГПК, съдебният изпълнител е върнал жалба жалба № 36100/1.12.2025г.на длъжника.

Към настоящото произнасяне, жалбоподателят не е заплатил такса за разглеждането на настоящата жалба , въпреки указанията на съдебния изпълнител с разпореждане от 12.1.2026г . На 14.1.2026г. И. З. е подала поредна молба за освобождаване от държавна такса, като е посочила частната жалба, по която е образувано настоящото дело, поради което и настоящият състав следва да се произнесе първо по него.

С разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК е предоставена възможност страна, която доказано няма средства да заплати такса да бъде освободена от заплащането й. Видно от представената по делото декларация, И. З. не получава доход, нито движимо или недвижимо имущество. При извършените от съдебния изпълнител справки и изпълнителни действия по изпълнителното дело, не са събрани данни за наличието на имущество. Ето защо, молбата за освобождаване от държавна такса по жалбата е основателна.

По съществото на жалбата. Обжалваното разпореждане е неправилно и следва да се отмени. Съдебният изпълнител е следвало да администрира, на основание чл.436, ал.3 ГПК жалба № 36100/1.12.2025г., като изпрати препис от нея на взискателя, за становище, след което да изпрати жалбата, ведно с мотиви по нея, на СГС. Обстоятелството, че жалбоподателят не е внесла указаната държавна такса не е основание за връщане на жалбата, на основание чл.262 ГПК, защото в срока за изпълнение на дадените указания, З. е направила искане за освобождаване от заплащането на таксата - на 18.12.2025г И. З., в срока за изпълнение на дадените й с резолюция от 2.12.2025г.,връчена й на 6.12.2025г., е подала молба № 38121/18.12.2025г. до ДСИ, с която е представила искания с указанията препис, като е направила искане да бъде освободена от дължимата такса от 25 лева.

Доколкото искането за освобождаване от държавна такса е алтернатива на нейното внасяне, то съдебният изпълнител е следвало да установи, че указанията за представяне на искания препис са изпълнени, и да процедира по реда на чл.436, ал.2 ГПК, като изпрати препис от жалба № 36100/1.12.2025г., за становище на взискателя. С т.12 от ТР № 6/2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГКТ на ВКС се прие, че искането за освобождаване от такси и разноски, следва да се разгледа от администриращия жалбата съд преди изпращане на делото на инстанцията по жалбата. В случай, жалбата против действия на съдебен изпълнител се администрира не от съд, а от съдебния изпълнител, поради което и 3 компетентен да разгледа искането за освобождаване от държавна такса – алтернатива на нейното внасяне за разглеждането й, е съдът, който ще разгледа жалбата – Софийски градски съд.

Съдебният изпълнител не осъществява правораздавателна дейност, а изпълнителна – при наличието на редовно възникнало право на принудително изпълнение за взискателя, съдебният изпълнител притежава процесуално-правното правомощие да образува изпълнително дело и да приложи конкретен изпълнителен способ по искане на взискателя.

Съдебният изпълнител не може да действа извън възложените му правомощия. Същият е извън системата на правораздването, поради което следва да се приеме, че не може да се произнесе по искане на страна в изпълнителното производство, за освобождаване от дължима на съда държавна такса, защото именно чрез определени, подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, на съда е възложен контролът за законосъобразност в изпълнителното производство , в рамките на който контрол съдът следи за законността на изпълнителния процес. Именно поради тази причина, препращането към разпоредбите на чл.260-262 ГПК е съответно, като тук приетото в ТР № 6/2013г., че искането за освобождаване от такса се разглежда от администриращия жалбата съд, като условие за редовност на жалбата, е неприложимо, защото става въпрос за органи с различна компетентност в различни производства. Ето защо, настоящият състав намира, че при надлежно, направено в срока за изпълнение на указанията за внасяне на такса от съдебния изпълнител, искане за освобождаване от задължението за внасянето й, по него следва да се произнесе съдът, разглеждащ жалбата.

Поради изложеното, оспореното разпореждане следва да бъде отменено.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА И. К. З. ЕГН ********** от плащането на държавна такса от 15 лева за разглеждане на частна жалба вх.№ на ДСИ 526/9.1.2026г., по която е образувано гр.д.

№ 865/2026г. на СГС.

ОТМЕНЯ по жалба на И. К. З. ЕГН ********** разпореждане от 23.12.2025г. на Държавен съдебен изпълнител при СИС на СРС по изпълнително дело № 2014/2025г., с което разпореждане е върната жалба № 36100/ 1.12.2025г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5