Решение № 1400 от 18.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1400 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20241100901985 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Г.“ ООД, представлявано от адв. А.К., срещу отказ № 20240816122629/19.08.2024 г. В жалбата се се навежда довод, че длъжностното лице по регистрацията е основало отказа си на обстоятелства,, стоящи извън обхвата на следващата се проверка, която смята за ограничена до подадено уведомление и изтекъл срок на предизвестието. Застъпена е и теза, че напускане на дружеството не съставлява разпореждане с дружествен дял, поради което и вписан запор не смята да е пречка за упражняване на неимуществено право на напускащия съдружник. Твърди се и че дружеството е отчело наложения запор като е предвидило евентуално плащане да изпълни съгласно чл. 73в ТЗ. Иска се отказът да бъде отменен, а на регистърната администрация да бъде указано да впише заявените обстоятелства.

В отговор по жалбата от името на Агенция по вписванията, представлявана от юрк.

Д.М., са възпроизведени застъпените съображения в отказа без да са наведени такива по доводите в жалбата.

По допустимостта на жалбата

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима.

Дължимата държавна такса е внесена.

1

По основателността на жалба.

С депозираното пред Агенция по вписванията – търговски регистър заявление е поискано заличаване на вписани в партидата съдружници в това число и на А.С.С. и вписване на Н.С.Г. като едноличен собственик на капитала. От представената към заявлението молба се налага извод за отправено писмено изявление от А.С.С. до „Г.“ ООД, получено от оставащия съдружник на 10.05.2024 г.

За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията приема, че наложеният запор върху дела на А.С. е пречка за разпореждане с него, а прекратяването по чл. 125 ал. 2 би обезсмислило обезпечителната функция на вписания запор.

Възложеното на длъжностното лице по вписванията действие обезпечава обществения интерес от достоверност на утвърдените от закона като подлежащи на огласяване обстоятелства. В тази насока законът очертава кръга от лицата, овластени да инициират регистърното производство. Според чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице дължи да извърши преценка досежно очертаните от закона обстоятелства, с които правна норма свързва заявеното за вписване. Изводът си длъжностното лице по регистрацията дължи да основе на приложените към заявлението документи.

Съгласно чл. 125 ал. 2 ТЗ съдружник може да прекрати участието си в дружеството с ограничена отговорност с писмено предизвестие , направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. С Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС е утвърдено разбирането, че прекратяването настъпва с факта на изтеклия срок на предизвестието и по силата на закона (срв. т. 5 от ТР 1/20). С т.7.2 от ТР 1/20 г. е утвърдено и разбиране, че дружественият дял притежава специфики, различаващи го от вземанията и движимите вещи по смисъла на общия закон. В тази връзка е прието и че наложеният запор препятства вписването на разпореждане с дружествения дял по аналогия от чл. 206 ал. 3 ДОПК с цел да обезпечи специалния ред за изпълнение върху такъв актив на длъжника.

Прехвърленият дял създава комплексно право за приобретателя с променлив имуществен израз, а промяната става противопоставима и на третите лица (каквото качество придобива и овластеният взискател) от момента на вписването й (чл. 140 ал. 4 ТЗ).

Законът обаче не придава на наложения запор рестриктивен ефект по отношение участието в дружество с ограничена отговорност. С напускането на дружеството настъпва трансформация на дела – отпадат неимуществените права, произтичащи от участие в дружеството и възниква единствено вземане по чл. 125 ал. 3 ТЗ. Освободеният дял създава и предпоставка за поемането му било от останалия в дружеството съдружник, било от друго лице, проявило интерес към участие в това формирование. Според настоящия състав обаче така опосреденото правоприемство по отношение на дяловете на съдружник-длъжник не засяга легитимен интерес за взискателя.

Участието в търговско дружество почива на съгласие, което включва както правото за включване в съдружие, така и възможността за излизане от него. Според настоящия състав 2 конституционно утвърденото право на сдружаване (чл. 44 ал. 1 от Конституцията на Република България (включително и под организационната форма на дружество с ограничена отговорност) може да бъде ограничено в каквото и да било направление само със закон. Имуществената отговорност овластява взискателя да се удовлетвори от наличното имущество в това число и принудително. В този смисъл и легитимният интерес за взискателя е ограничен до имуществения елемент на дружествения дял – да получи равностойността на приспадащата се част от чистия актив към определен във времето момент (чл. 125 ал. 3 ТЗ). Правото на взискателя да прецени дали да насочи изпълнение върху този елемент от имуществото на своя длъжник и съдружник в дружество с ограничена отговорност обаче не го овластява да наложи нежелано участие в дружество.

Макар и напускането да създава предпоставки за правоприемство в дружество с ограничена отговорност, то не следва от волята на напускащия съдружник(ограничена по силата на наложения запор), а от стопанската инициатива на оставащия съдружник.

Настоящият състав не намира основание да ограничи тази възможност предвид утвърдения с чл. 19 ал. 4 от Конституцията ангажимент за законодателя да създаде предпоставки за сдружаване за постигане на стопански напредък. Така прокламираната цел е непостижима при наложено участие, а същевременно отказът да бъде зачетена и съответно оповестена настъпилата промяна, създава неяснота и неоправдано затруднява преструктурирането на дяловото участие на трето на изпълнението лице – оставащия в дружеството съдружник.

Извън легитимния интерес на взискателя остава моментът за трансформация на комплексното право, произтичащо от притежание на дружествен дял в парично вземане.

Кредиторът може да се възползва от всеки актив в имуществото на своя длъжник, но не е овластен да пречи на трети лица, каквото се явява оставащият в дружеството съдружник.

Задържане на членственото правоотношение по силата на запора, каквато теза се застъпва в съдебната практика, поставя под въпрос възможността за привличане на нов съдружник, особено ако запорираният дял не позволява изискуемото мнозинство от чл. 137 ал. 3 ТЗ.

Необходимост от привличане на средства е възможно да възникне включително поради нововъзникналото задължение за изплащане на следващия се дял от формирания прираст дори и мнозинството за приемане на нов съдружник да е осигурено. Несъмнено съществува и възможност за привличане на средства с увеличаване на капитала, но подобна инициатива не намира разумно обяснение, за да поддържа нежелано от съдружника длъжник членствено правоотношение и да поддържа средства неопределено време – докато взискателят не реши да се възползва от вписания запор. Икономическата логика, обезпечаваща стопанската дейност на който е призвана да послужи регулацията по силата на чл. 19 ал. 3 и ал. 4 от Конституцията, предпоставя възможност за промяна при отчитане и легитимния интерес на взискателя, а не налагане на неефективно съдружие.

Правилата на чл. 517 ГПК не пораждат противопоставимо на търговското дружество право, а регламентират механизъм за осигуряване плащането на следващия се имуществен дял. Утвърдената съдебна практика приема, че насоченото изпълнение върху дружествен дял не формира парично задължение за дружеството. Принудителното му прекратяване е 3 предпоставка за осребряване на комплексното право, произтичащо от дружествения дял, която настъпва при бездействието на дружеството да осигури необходимите средства за изплащане следващата се сума за принудително освободения съдружник. Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че потестативното право съществува доколкото е налице и вземане на съдружника (така изрично решение № 149 от 22.02.2016 г. по т. д. № 1747/2014 г. на ВКС, ТК., ІІ ТО, решение № 178/22.02.2016 г. по т.д. № 2316/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други). При тези съображения, които настоящият състав споделя макар и да не следват от задължителна практика, логично произтича извод, че регламентираният механизъм нито пряко ангажира дружеството, нито гарантира удовлетворяване на кредитора. Затова и пречката да бъде наложено прекратяване на дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 517 ГПК след прекратено участие не засяга признат от закона интерес за кредитора, за да оправдае принудителното членство.

Разяснената хипотеза с т. 7 от ТР № 1/31.05.2023 г. на ОСТК при ВКС по тълк.д. № 1/20 г. на ОСТК на ВКС третира прехвърлителна сделка, при която имуществените блага не постъпват в търговското дружество. Съдружникът длъжник се разпорежда с дружествения си дял без за приобретателя да възникват ангажименти към дружеството от осъществената сделка. Дружественият дял е публично проследим, а предвиденият ред обещава и възможност за възползване от стойностното му изражение, предпоставка за което несъмнено е съществуването на членственото правоотношение. Оттук логично следва и риска за интересите на кредитора, който, при утвърденото разбиране, не би могъл да насочи изпълнение върху дружествения дял. В хипотезата на чл. 125 ал. 2 ТЗ обаче не е така.

Вписаният запор информира дружеството за наложеното ограничение и запазва за евентуално съществуващото вземане за обезпечения кредитор. Неговият интерес е гарантиран със задължението на дружеството да изплати нему следващата се сума за напусналия съдружник. Въпрос на стопанска инициативност остава както това да се осъществи – било със заделени средства на дружеството, било с привлечени такива в това число и за поемане на освободените дялове. Обезпеченият взискател е в правото си да изиска незабавно изпълнение, а при неизпълнение и да наложи принудително изпълнение на вземането. Не съществува нито правна, нито фактическа пречка при упражняване правото на своя длъжник обезпеченият взискател да насочи изпълнение върху който и да било актив от имуществото на дружеството.

Според настоящия състав невъзможността за принудителна ликвидация, произтичаща от прекратено участие в дружеството (без значение дали поради напускане или изключване) не лишава от правно значение наложения запор. На общо основание той покрива и имуществения елемент на дружествения дял, формиращ вземането по чл. 125 ал. 2 ТЗ.

Дружеството не може да плати надлежно предвид нормата на чл. 452 ал. 3 ГПК. Отреченото приложение на чл. 452 ал. 1 ГПК при прехвърляне на дружествен дял се извежда от наложителната трансформация, постижима единствено по реда на чл. 517 ГПК. При положение че такава е настъпила при прекратяване на дружеството, а произтеклото от това вземане за съдружника е под контрола на дружеството – платец на вземането, налице са 4 всички елементи на чл. 452 ГПК. Следователно, няма разумна причина за изключване приложението на тази норма.

При тези съображения настоящият състав не намира за приложима в хипотезата на чл. 125 ал. 2 ТЗ аналогия с разпоредителната сделка между съдружник длъжник и трето на съдружието лице. Колизията на интереси следва да бъде разрешена на базата на легитимните интереси. Хипотетичната възможност да бъде наложена ликвидация по реда на чл. 517 ГПК не обосновава нито пренебрегване на конституционно утвърдената свобода на сдружаване, нито обременяване на стопанската инициатива посредством принудително участие в дружество с ограничена отговорност.

По разноските

Нормата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ препраща към общите правила за разпределение на разноски, които регламентират механизъм, основан на разрешен по същество материалноправен спор между равнопоставени страни. Нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК свързва възнаграждението за юрисконсулт с ангажирана отговорност за разноски. Агенция по вписванията няма качеството на страна в гражданскоправен спор, а предмет на настоящото е законосъобразността на постановен властнически акт. Поради тази причина няма основание да търси юрисконсултско възнаграждение, а такова не й се следва и с предвид установения изход от спора.