Определение № 102 от 04.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. Пловдив, 04.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600104 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 НПК.

Образувано е по жалба на защитниците на осъдения Ю. С. М. - адв.

В. С. и адв. Н. С., против определение рег. № 178/19.02.2025 г., постановено по ЧНД № 186/2025 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт.

Прави се искане за уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване. От съдържанието на жалбата се извежда претенция за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, в което и защитниците, и осъденият да изложат допълнителни аргументи.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и приложените по делото материали, за да се произнесе, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

1. По заявената претенция за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

Претенцията е неоснователна. Съгласно чл. 440, ал. 2 НПК определенията на окръжния съд, постановени в производство за разглеждане на предложение или молба за условно предсрочно освобождаване, подлежат на обжалване по реда на глава двадесет и втора от НПК. В разпоредбата на чл.

345, ал. 1 НПК (глава 22 от НПК) е предвидено, че въззивната инстанция разглежда частната жалба в закрито заседание, а когато намери за необходимо – в съдебно заседание с призоваване на страните. От изложеното в частна 1 жалба се установява, че в основата на отправената претенция е залегнало желанието на осъдения да упражни лично правото си на защита. Настоящият съдебен състав счита, че посочената причина не обосновава необходимостта от изслушване на страните в открито съдебно заседание, поради което не са налице основания за прилагане на изключението от общия ред на производството по реда на чл. 345, ал. 1, пр. 2 НПК 2. По основателността на частната жалба.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Ю. С. М. за предсрочно условно освобождаване от остатъка в размер на 6 месеца и 3 дни (към датата на влизане в сила на определението, ако страните не упражнят правото си на жалба и/или протест) от определеното му наказание в размер на две години „лишаване от свобода“.

Това наказание е наложено на М. по НОХД № 889/2024 г. на Pайонен съд – Казанлък.

Окръжният съд е намерил от доказателствата по делото да се установява наличието на първата визирана в закона предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 70 НК, а именно - изтичането на предвидения по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК срок. Към датата, на която, при неиницииран въззивен контрол, съдебният акт би влязъл в сила, осъденият е изтърпял фактически 1 година, 2 месеца и 14 дни от наложеното му наказание, от работа 3 месеца и 13 дни, или общо 1 година, 5 месеца и 27 (а не 21, посочени в определението) дни.

Остатъкът към същия момент е 6 месеца и 3 дни.

Първостепенният съд е изложил ясни и убедителни мотиви, напълно споделени от настоящата инстанция, относно отсъствието на втората предпоставка на чл. 70, ал. 1 НК. Приложените по делото доказателства не очертават поведение на осъденото лице, което да сочи на пълното му поправяне и в този смисъл - постигнати цели на наказанието. На задълбочен анализ са били подложени данните, които се съдържат в изготвените от затворническата администрация становища за целите на настоящото производство, в съответствие с изискванията на чл. 437, ал. 2 и ал. 3 и чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 НПК, справка за остатъка от наказанието „лишаване от свобода.

От събраните по делото доказателства е видно, че престоят в контролирана среда не е оказал необходимото поправително въздействие и поставените цели и задачи за трайно и мотивирано законосъобразно поведение на М. в условията на свобода не са изпълнени.

В представените от затворническата администрация писмени доказателства несъмнено се съдържат данни за положителни промени в поведението на лишения от свобода по време на престоя му в пенитенциарно заведение. Те са възприети от контролирания съд. Лишеният от свобода като цяло се стреми да спазва установения ред и правилата в институцията, съумява да се дистанцира от типични за негативната затворническа субкултура прояви, овладян във взаимоотношенията си с останалите, комуникира с широк кръг лишени от свобода, избягва конфликтни ситуации.

По време на престоя си в ЗООТ „Стара Загора“ е включен в трудова дейност, 2 устройван е на работа на външен работен обект, полагал и доброволен неплатен труд по чл. 80 от ЗИНЗС. Демонстрирал е старателно и отговорно отношение към трудовите си задължения, не е допускал несправяне с работата, отклонения от обекта или неспазване на трудовата дисциплина. В летния период на 2024 г. е участвал в религиознообразователната програма „Пътешествието на затворника“. След преместването му в корпуса на затвора през учебната 2024/25 година е записан за ученик в 11-ти клас на Средно училище „П.“. За добро поведение и участие в трудова и учебна дейност е награждаван с „Удължено свиждане с близките“, „Свиждане с близките извън затворническото общежитие“ и „Домашен отпуск“ за срок от 2 денонощия. По време на ползването на наградите извън затворническото общежитие не е допускал нарушения или закъснения при прибирането.

Неоснователно се твърди в жалбата, че за лишения от свобода се установяват само положителни данни според изразеното от затворническата администрация. В проверявания съдебен акт коректно са обсъдени и възприети положителните за осъдения факти, но и онези, които сочат неизпълнение на целите, заложени в плана на присъдата.

Положителни за поведението на лишения от свобода факти са заявени от лицата, имащи най - пълно и непосредствено наблюдение върху поведението му в затворническа среда.

Наред с това ясно е заявена и позицията им, че към настоящия момент корекционният процес не е завършен, не са налице убедителни доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода. В тази насока в обжалваното определение са изложени достатъчно убедителни мотиви, които защитата неоснователно елиминира чрез твърдение за отсъствието им.

Прегледът на оценката по профила на М. отчита известно снижение на риска от рецидив - от 58 бала, отчетени при постъпването му, на 52 бала.

Същественото е, че и при това снижение този риск остава в пределите на средната степен.

Продължават да присъстват дефицити в зоните „отношение към правонарушението“, „злоупотреби с алкохол“ и „умения за мислене“, първоначално изведени като проблемни. Рискът от вреди също остава от средна степен при живот на свобода.

При констатациите относно тези основни проблемни зони неоснователно се набляга във въззивната жалба на положителни прояви на М., някои от които придружени и от награди. Въпреки наличието на дължимо поведение, отчетено още е отсъствие на значими позитивни резултати от водената индивидуална корекционна работа. Лишеният от свобода остава слабо критичен по отношение на правонарушенията и не осмисля причините за криминалното си поведение. Наблюдава се наличие на криминални нагласи.

Декларираната мотивация за положителна промяна и законосъобразен начин на живот на свобода е до голяма степен формална и социално-желателна и не се базира на действителните нагласи.

Проведените актуални психологически изследвания отчитат обща 3 оценка на криминогенните потребности със средни стойности, а оценката на криминогенното мислене регистрира умерено висок резултат. Стабилни данни за реално поправяне на осъденото лице, които да синтезират възможност за пълноценното му интегриране в обществото при условно предсрочно освобождаване, все още не се констатират.

В съответствие с доказателствената установеност първостепенният съд е намерил, че водената индивидуална корекционна работа с осъдения М. не е дала значими и трайни позитивни резултати и трябва да продължи.

И според настоящия съд констатираните положителни данни за осъдения М. относно поведението му в затворническа среда са недостатъчни да се формира извод, че корекционният процес е завършен. Водената индивидуална корекционна работа не е дала значими и трайни позитивни резултати. Той все още не е готов за законосъобразен начин на живот на свобода. Остатъкът от наказанието следва да се изтърпи, за да се даде възможност на затворническата администрация да продължи корекционната дейност спрямо осъдения.

Поради тези съображения и въззивният състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва втората кумулативната предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр. 1 НК за условното предсрочно освобождаване на осъдения М. от изтърпяване на остатъка от наказанието.

Установено в съдебната практика е виждането, основано на незагубилите актуалност указания, дадени в ПВС № 7/75 г. на ВС на РБ, че може да бъде освободен от изтърпяване на определена част на наказанието само осъден, за когото може да се направи извод, че целите на наказанието са постигнати, при което продължаващият престой в пенитенциарно заведение не е необходим.

Такъв извод в настоящия случай не може да бъде направен.

С оглед на изложеното, частната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея определение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, поради което Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 178/19.02.2025 г., постановено по ЧНД № 186/2025 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5