Определение № 41062 от 10.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41062 гр. София, 10.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110155936 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 295417/19.09.2024 г., подадена от В. А. С., чрез адв. П., срещу „Б Е Е“ ООД, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 7, ал.1 Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК (изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В случая е предявен иск за обезщетение за имуществени вреди вследствие на отменен директен полет B***** от 03.11.2023 г. от 10:20 ч. по направление от Летище Невшехир до Летище София, като впоследствие полетът е с променен час на излитане на 03.11.2023 г. от 18:00 ч., както и с междинно кацане на летище Варна. В рамките на възникналото правоотношение ищецът, в качеството си на пътник на процесния полет се явява потребител на предоставяната от въздушния превозвач транспортна услуга, тъй като е физическо лице – страна по договор за въздушен превоз който не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност. Предявеният иск притежава белезите на иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т. о.

Както от посоченото от ищеца в исковата молба, така и от извършена Справка по Наредба № 14/18.11.09 г., се установява, че настоящият и постоянният адрес на ищеца е в гр.

К кв. „З“, бл. ******* Местната подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда, дори при липса на отвод, да взема отношение за наличието й съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК (ДВ, бр. 65/07.08.2018 г. в сила от 7.08.2018 г.). Правилото на чл. 113 ГПК, урежда специална подсъдност, а правилото на чл.

105 ГПК урежда общата подсъдност, когато се отнася за потребителски спор, какъвто е настоящият случай, доколкото ищецът претендира обезщетяване в качеството му на потребител на предоставената му услуга по договор за превоз, за когото е предвидена особена защита. Изборът на ищеца да предяви иска си по мястото на кацане на процесния полет обуславя приложението на местното законодателство, а доколкото спорът е потребителски приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК. В този смисъл е и практиката на СЕС относно качеството на лицата, сключили договор за въздушен превоз - Решение на Съда (първи състав) от 26 март 2020 година по дело C-215/18 (Libuse Kralov–a срещу Primera Air Scandinavia A/S), Решение на Съда (голям състав) от 26 февруари 2013 година по дело C-11/11 (Air France SA срещу Heinz-Gerke Folkerts и LuzTereza Folkerts), Решение на Съда (четвърти състав) от 22 април 2021 година по дело C1 826/19 (WZ срещу Austrian Airlines AG), Решение на Съда (четвърти състав) от 10 юли 2008 година по дело C-173/07 (Emirates Airlines – Direktion fur Deutschland срещу Diether Schenkel), Решение на Съда (трети състав) от 12 май 2011 година по дело C-294/10 (Andrejs Eglitis и Edvards Ratnieks срещу Latvijas Republikas Ekonomikas ministrija). В посочените решения еднозначно се приема, че договорът, сключен между пътник и опериращ въздушен превозвач, е потребителски, а пътниците имат качеството потребители. В Определение № 60386 от 01.11.2021 г. по ч. т. д. № 1997/2021 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., в което е прието, че разпоредбата на чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 65 от 2018 г.) установява задължение за съда да следи служебно за спазване на установената местна подсъдност по чл. 108, ал. 2, чл.

113 и чл. 115, ал. 2 ГПК и той може да повдига служебно този въпрос до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция. Ето защо, производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящ адрес на ищеца, а именно Р С -К Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 55936/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Р С -К

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Р С -К Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2