Решение № 169 от 12.11.2025, Районен съд - Брезник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Брезник, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА АС. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20251710100071 по описа за 2025 година

По изложените в исковата молба обстоятелства А. К. К., с ЕГН: ********** и В.

М. К., с ЕГН: ********** и двамата с *****************, със съдебен адрес:

***************** - чрез адв. В. К., АК София, молят съдът на основание чл. 124 ГПК да постановите решение, с което да признае за установено по отношение Д. А. М., с ЕГН: ********** и адрес: *****************, ч е ищците са собственици при условията на СИО, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 2004 г. до датата на подаване на исковата молба – 18.03.2025 г., на следния недвижим имот, а именно: недвижим имот в с. Красава, общ. Брезник, съставляващ неурегулирано дворно място, цялото от 1200 кв.м. в махала „Каралашева“, при граници: път, река, М. А. и блок на АПК, заедно с построената в него жилищна сграда.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника Д. А. М., чрез процесуалният си представител – адв. В П. от АК Перник е подал писмен отговор, с които заявява, че предявените искове са допустими. Оспорва исковете като неоснователни.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, районния съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата си молба ищците А. К. К. и В. М. К. са навела следните твърдения:

През 1984 г. А. М. П., ЕГН: ********** – баща на ответника и дядо на първият ищец, се снабдил с Нотариален акт № 89, т. I, дело 142/84 г. на Нотариус при Пернишки районен съд, по силата на който е признат за собственик на недвижим имот в с. Красава, общ. Брезник, съставляващ неурегулирано дворно място, цялото от 1 200 кв.м. в махала „Каралашева“, с построената в него паянтова жилищна сграда, при граници: път, река, М. А. и блок на АПК.

След смъртта на А. П. през 1996 г., този имот не бил ползван от никой от наследниците и на практика останал пустеещ. След като сключили брак ищците започнали да го стопанисват, тъй като искали да си направят вила за семейството.

Това станало с изричната уговорка и съгласие на всички наследници на А. П., включително и това на ответника. От този момент (2004-2005 г.) и досега ищците 1 владеят и управляват имота, както намерят за добре. През годините от тогава до момента на подаване на исковата молба грижи за имота са полагали единствено ищците. Започнали дейности по облагородяване на двора - почиствали го редовно от растителност, направили и поддържат ограда, за да няма достъп на чужди хора или животни. Значителни усилия положили по отношение на съществуващата сграда, която разширили и обзавели със съвременни инсталации - водопроводна, електрическа, нова дограма и врати и въобще цялостна поддръжка, обзавеждане и модернизация, включително изцяло нова покривна конструкция и покритие.

През целия период и до настоящия момент владеят и стопанисват имота изцяло като свой. Никога по време на владението не са били обезпокоявани от когото и да било и не са получавали покана или друго съобщение, че някой би настоявал да има достъп или да го ползва под каквато и да е форма. Твърдят, че до момента на подаване на исковата молба, ответника не е проявявал какъвто и да е интерес към описаните имоти – дворно място и сграда. Излагат, че М. е бил запознат и е спазвал уговорката имотът да остане изцяло за ищците. Сочат, че след снабдяването си с нотариалния акт през 2024 г. ответникът отново не е предявил претенции - не е идвал в имота, не е искал да му се предостави достъп и не е проявил каквато и да е друга форма на собственическо поведение.

В писмен отговор, подаден в срок, чрез процесуален представител, ответникът Д.

А. М. оспорва иска.

Твърди, че е собственик по наследство на ½ идеална част от процесния поземлен имот, за което прилага Нотариален акт № 149, том II, per. № 3817, дело № 263 от 20.11.2024 г. на Нотариус в район на действие Районен съд Брезник. Излага, че баща му А. М. П. с Нотариален акт № 89, том I, дело № 142 от 1984 г. на В. Я. – Нотариус при Пернишкия районен съд е признат за собственик на имота описан в исковата молба. Сочи, че баща му А. П. е починал на 13.08.1996 г., а майка му е починала през 2004 г., като той и сестра му Н. А. К. са придобили по наследство процесния имот при равни части - по ½ идеална част. Сочи, че ищците са син и снаха на сестра му, като не оспорва, че Н. А. К. притежава ½ идеална част по наследство от описания недвижим имот. Ответникът твърди че, никога не е давал изявление за отказ от наследство, както и не е изразявал писмено такава воля. Редовно заплаща и данък за имота си.

По тези съображения счита, че предявеният против него иск е неоснователен и настоява да бъде отхвърлен.

Видно от Удостоверение № 9400-667 от 27.02.2025 г. на Община Брезник ответника Д. А. М. и Н. А. К. са наследници по закон на А. М. П., починал на 13.08.1996 г. като, ищецът А. К. К. е син на Нада К., а ищцата се явява нейна снаха.

С Нотариален акт № 89, т. I, дело 142/84 г. на Нотариус при Пернишки районен съд, А. М. П. е бил признат за изключителен собственик на недвижим имот в с.

Красава, общ. Брезник, съставляващ неурегулирано дворно място, цялото от 1 200 кв.м. в махала „Каралашева“, с построената в него паянтова жилищна сграда, при граници: път, река, М. А. и блок на АПК.

След смъртта на А. П. на 13.08.1996 г., процесният имот останал в съсобственост между съпругата му М. Г. П. и двете му деца Д. А. М. и Н. А. К.. М. П. починала на 15.10.2004 г. и имотът останал в съсобственост между Д. А. М. и Н. А. К..

С Нотариален акт № 149, том II, рег. № 3817, дело № 263 от 20.11.2024 г. на Нотариус в район на действие Районен съд Брезник, Д. А. М. е бил признат за собственик по наследство на ½ идеална част от поземлен имот, находящ се в землището на с. Красава, общ. Брезник, махала „Каралашева”, целият с площ от 1217 кв.м. (хиляда двеста и седемнадесет квадратни метра) по геодезическо заснемане, а по първичен документ за собственост от 1200 кв.м. (хиляда и двеста квадратни метра), застроен с масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 115 кв.м. (сто и петнадесет квадратни метра), при граници: довеждащ път, поземлен имот с 2 идентификатор *** и дере – по геодезическо заснемане, а по първичен документ границите са: път, река, М. А. и блок на АПК.

Горната фактическа обстановка се установява от представените и приети като доказателства документи, както и от свидетелските показания на П. Д. П., Г. Р. Г., С. Б.

Х., А. Д. А. и А. В. П..

Искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК е средство за защита на едно право или правоотношение, или възстановяване на нарушено право, чрез установяване на съществуването му, когато същото е оспорено от друго лице. Правният интерес от установителния иск за собственост е налице, когато са изразени действия, които сериозно засягат правата на владеещия. В случая изложените в исковата молба твърдения на ищците, че ответникът се легитимира с нотариален акт за собственик на ½ ид.ч. от имота, обуславя и правния им интерес от предявяване на установителния иск само за тази част, за която има оспорване. Собствеността на Н. А. К., майка на ищеца А. К. К. по силата на наследствено правоприемство на ½ ид. ч. от процесния имот, не се оспорва от ответника, поради което за ищците липсва правен интерес за подобна искова претенция. За тях липсва правен интерес от защита срещу ответника Д.

А. М., който няма конкурентни права по отношение на ищците и не застрашава претендираната от тях собственост за ½ ид.ч. от процесния имот.

От посоченото дотук се налага и извода, че ответникът не е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот и не претендира да е собственик на целия имот. Това от своя страна влече липсата негова пасивна процесуална легитимация в настоящото производство за тази ½ ид.ч.

Ето защо, производството по делото следва да бъде частично прекратено, в частта, с която А. К. К. и В. М. К. са предявили иск срещу Д. А. М., за признаване на установено, че ответникът не е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот в с. Красава, общ. Брезник, съставляващ неурегулирано дворно място, цялото от 1200 кв.м. в махала „Каралашева“, при граници: път, река, М. А. и блок на АПК, заедно с построената в него жилищна сграда, като недопустимо.

Относно останала ½ ид.ч. предявеният иск следва да бъде разгледан по същество като допустим.

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК. За да бъде уважен положителния установителен иск следва да бъде доказано съществуването на правото на собственост върху конкретния имот в патримониума на ищеца на соченото от него придобивно основание. В случай, че ответната страна твърди конкуриращи права на собственост върху имота, тя следва да докаже фактическия състав на възникване на правото на собственост в нейния патримониум, както и изключването на правата на ищеца от посоченото придобивно основание.

В случая, ответника основава правото си на собственост върху ½ ид.ч. от имота въз основа на наследяване. За ищците е налице правен интерес от установяването на обема на правото на собственост върху процесния недвижим имот, както и отричане по съдебен ред на правото на собственост на ответника по делото, който се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от спорния имот. Спецификата на предявения установителен иск, в качеството му на положителен такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството й на страна, заявяваща право на собственост върху имот, ищците следва да установят по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от тях придобивно основание. При оспорване на признатото с Нот. акт право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един – отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл.

3

79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период от 10 години фактическата власт по отношение на конкретния имот, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца, и да е демонстрирал по отношение на собствениците на имота поведение на пълноправен собственик. Като елемент на придобивната давност, владението на същия трябва да бъде явно и несъмнено, т.е. владелецът да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си. Несобственик, който владее чужд имот за себе си, трябва да манифестира своето субективно отношение и намерението си за владение на чуждия имот открито по такъв начин, че неговата воля да достигне до знанието на собственика (собствениците) му, тъй като собствеността не се губи при неползването на имота. Той трябва да демонстрира по отношение на невладеещия собственик на имота поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което безсъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. А за да се приеме, че той е прекратил владението на истинския собственик, трябва да е извършил такива действия, от които се вижда, че фактическата власт на собственика е прекратена и че ако се опита да я упражнява върху имота отново, ще бъде отблъснат. Владелецът е отнел владението върху имота от собственика му, ако не го допуска да го ползва по никакъв начин или пък ползва имота по такъв начин, който показва, че го счита за свой.

Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост, или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н.