Решение № 888 от 21.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. Пловдив, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г.а при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.а Административно наказателно дело № 20245330200949 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №23-0329-000769/15.01.2024г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Раковски, с което на К. М. С., ЕГН:**********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 5 /пет/ месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. В съдебно заседание се явява лично и се представлява от процесуален представител – адв. Д. А., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба – становище се излагат съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за 1 потвърждаването му. Прави се и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение в условията на евентуалност. Не се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 10.12.2023г., около 07.51 часа, в гр. Раковски на ул. „Никола Вапцаров“ младши автоконтрольор при РУ Раковски – свид. Г. Т. Т., подал сигнал със стоп палка на водач на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***, с оглед извършване на проверка. Въпреки подадения сигнал, водачът не спрял плавно в дясната част на пътното платно, а продължил движението си още около 20 – 30 метра, след което спрял. Свид. Г. Т. и колегата му С.П. отишли до товарния автомобил и установили, че водач на МПС – то бил жалбоподателят К. С., който превозвал кокошки. Последният им заявил, че гледал назад кокошките и поради това не е възприел своевременно полицейските служители и не е спрял веднага. При извършената проверка от полицейските служители било установено, че товарният автомобил е без пожарогасител и без аптечка.

Изложените обстоятелства били квалифицирани от актосъставителя като нарушения на чл.103 от ЗДвП, чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП и чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП, за което съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №1022899/10.12.2023г. срещу К. М. С.. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал, като вписал, че няма възражения.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя С. на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 5 /пет/ месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 2

/двадесет/ лева за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя Г. Т. Т., разпитан в качеството на свидетел, частично от показанията на разпитания свидетел М. С. А., както и от събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. изцяло като логични, обективни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Казаното от свид. А., че жалбоподателят въобще не е спрял автомобила, тъй като полицейските служители не са подавали сигнал със стоп – палка и че последните са извършили проверката едва на пазара в гр.

Раковски не се цени от съда, тъй като е в директно противоречие с казаното от актосъставителя, за когото няма основания за некредитиране на твърденията му.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно нарушението на чл.103 от ЗДвП:

От събраните по делото доказателства не се установява осъществено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. По силата на чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В настоящия случай жалбоподателят е бил водач на товарен автомобил, като след подаден сигнал от контролните органи е изпълнил задължението си да спре автомобила, макар и не на посоченото от полицейския служител място. Т.е. неизпълнението от негова страна касае само част от задълженията му, предвидени в сложния състав на административното нарушение на чл.103 от ЗДвП. Поради това и не може да се приеме, че спирайки не на точно указаното от полицейските служители място, а на около 20 – 30 метра след това, от страна на жалбоподателя е осъществен съставът на вмененото му във вина административно нарушение. Липсата на осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.103 от ЗДвП, за което е било наказано лицето, налага и отпадането на административната отговорност 3 спрямо него като наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено.

Относно нарушенията по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП и чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП:

Посочените законови разпоредби задължават движещите се по пътя три – и четириколесни моторни превозни средства да бъдат оборудвани с пожарогасител и с аптечка. По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП и чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП, тъй като той е управлявал четириколесно моторното превозно средство, което не е било оборудване с пожарогасител и с аптечка.

С оглед извършените нарушения правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП. Глобата за всяко от нарушенията е определена във фиксиран от закона размер – 20 лева, поради което и не подлежи на корекция от страна на съда.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, разноски са дължими на страните по съразмерност съобразно защитения интерес. Жалбоподателят е претендирал разноски в размер на 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по настоящото дело. Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна и като съобрази действителната невисока фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на наложените наказания /глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца, глоба в размер на 20 лева и глоба в размер на 20 лева/, както и обема на извършените процесуални действия и приключване на делото в няколко съдебни заседания, съдът намира, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в минимален размер, който да е съобразен с правилата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед защитената част от интереса му /отмяна на наказателното постановление в една от трите му части/, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати сумата от 133 /сто тридесет и три/ лева.

4

Липсва направено искане за присъждане на разноски от въззиваемата страна.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0329-000769/15.01.2024г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Раковски, с което на К. М. С., ЕГН:**********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 5 /пет/ месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№23-0329000769/15.01.2024г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Раковски, с което на К. М. С., ЕГН:**********, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на К. М. С.,

ЕГН:********** сумата от 133 /сто тридесет и три/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5