Определение № 29596 от 24.08.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29596 гр. София, 24.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20231110131893 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове от К. К. Г. срещу ФИРМА с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 105,26 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 2 дни за 2022г., ведно със законната лихва от предявяване на иска /09.06.2023г./ до окончателното плащане и сумата от 10,12 лв., представляваща лихва за забава в плащането на дължимото обезщетение за периода от 27.06.2022 г. до 07.06.2023 г.

Ищецът твърди, че за посочения исков период от 18.03.2022г. до 25.06.2022г. е бил в срочно трудово правоотношение с ответника, прекратено поради изтичане на уговорения срок, като не е използвал платения си годишен отпуск в посочения размер. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, че процесните суми, в т.ч. и законна лихва от депозиране на исковата молба до плащането, са заплатени на ищеца с платежни нареждания от 20.07.2023г. Излага доводи, че не е дал повод за образуване на настоящото производство, поради което не дължи разноски на ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между страните, което е прекратено независимо от основанието за прекратяване, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

1

В тежест на ответника е да докаже или ползването на отпуска за процесния период, или плащане на обезщетението за неползването му.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и момента на изпадане на ответника в забава /настъпване на основанието за плащане на обезщетение/.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Като безспорно не се нуждае от доказване на основание чл.153 ГПК обстоятелството, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало с трудов договор №01-20/17.03.2022г. и допълнително споразумение към него № 02-65/20.04.2022г., което е прекратено на 24.06.2022г. Не се оспорва и обстоятелството, че за срока на действие на трудовия договор на служителя се полагат 7 дни платен годишен отпуск, изчислени пропорционално на отработеното време, от които той е използвал 5 дни. Не се оспорва и размерът брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди прекратяване на правоотношението, както и размерът на предявените искове.

По доказателствените искания:

Писмените доказателства, представени с исковата молба, молбата на ищеца от 19.06.2023г. и с отговора на исковата молба, са относими към очертания предмет на доказване в производството, поради което следва да се приемат.

С оглед становището на ответника – не оспорва исковете и представя доказателства за плащане, заявените от ищеца искания по чл.190 ГПК и за изслушване на ССчЕ, следва да бъдат оставени без уважение.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 03.10.2023г. от 11:00 часа , за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, ищецът с препис от отговора на ответника с доказателствата към него.

ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба, молбата на ищеца от 19.06.2023г. и с отговора на исковата молба.

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК и за допускане на ССчЕ.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА . Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-изгодният за тях ред за разрешаване на спора.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3